УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЗДРАВНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Високото   качество   на   дейностите   в   здравеопазването   е 

изключително   важен     здравен   проблем   и   стратегическа   задача   в 
Националната здравна стратеги

В   изминалите   пет   десетилетия   от   развитието   на   българското 

здравеопазване   хиляди   лекари,   стоматолози,   специалисти   по   здравни 
грижи и други специалисти от здравеопазването, са показали и показват 
безброй   примери   и   резултати   на   висококачествена   работа   в 
диагностиката,   лечението,   рехабилитацията,   промоцията   и 
профилактиката.   Всички   тези   случаи   обаче   се   дължат   на   амбицията, 
способностите,   овладяване   на   знания   и   умения,   стремеж   към 
професионално изявяване и утвърждаване.

Подходите, които се прилагаха през този период   за подобряване 

на   работата   и   повишаване   на   качеството   /”социалистическо 
съревнование”, звание “отличник” и т.н./ включваха като първостепенно 
изискване   “активна   обществено-политическа   работа”,   а   не 
професионалните   знания   и   умения.   Чрез   тези   подходи   се   развиваха 
умения за “обществено-политическа работа”, а не за високо качество на 
професионалната   дейност.   Начинът   на   финансиране   на   здравните 
заведения (“остатъчно финансиране” по т.н. “исторически принцип”, т.е. 
въз основа на предшестващи бюджети, а не резултати), както и липсата 
на   конкуренция   между   тях,   създаваше   условия   за   безразличие   към 
качеството, а не стимули за неговото повишаване.

Към   това   следва   да   се   има   предвид   и   ограничаването   на 

възможностите за професионално изявяване, липсата на механизми за 
конкуренция   между  професионалистите,   ликвидирането  на  съсловните 
организации,   ликвидирането   на   частната   медицинска   практика   като 
възможност за изява, крайно ниското възнаграждение за труда.

През   последните   десетилетия   това   доведе   до   постепенна 

депрофесионализация

  на   българския   лекар   и   стоматолог,   а   като 

резултат   –   гражданите   на   страната   ни   бяха   лишени   от   качествена 
медицинска и стоматологична помощ.

Повишаването на качеството

  на здравните дейности следва да 

се   осигури   ,   на   базата   на   национална   система   за   осигуряване   и 
непрекъснато развитие на качеството. 

Развитието   на   качеството   в   областта   на   здравеопазването   се 

основава   на   непрекъснатото   му   подобряване,   като   се   отчитат   трите 
фундаментални принципа:



Фокусиране   върху   потребителите:   основната   цел     е   да   се 
задоволяват изискванията, нуждите и очакванията на пациентите или 
потребителите. Това поставя нови изисквания към здравната система 

по   отношение   на   организационната   структура,   организацията   на 
дейността   и   организацията   на   персонала   и   е   истинско 
предизвикателство   към   сегашните   съществуващи   методи   за 
въвличане, изслушване и информиране на пациента; 



Развитие на процесите: дейността   по осигуряването на здравните 
грижи   е резултат от серия хоризонтални взаимосвързани стъпки и 
действия, които резултират върху изхода от лечението. При едни и 
същи обстоятелства следва да се получава един и същи резултат, 
всеки път с минимум вариации, да се редуцират излишните процеси с 
оглед   на   по-доброто   задоволяване   на   нуждите   на   пациентите,   и   в 
самите процеси да се редуцират "тесните места". Това означава, че 
вниманието   следва   да   бъде   фокусирано   върху   хоризонталната 
верига     на   лечението:   как   пациентът   се   движи   в   системата, 
включваща   връзката     между     първичната   и   специализираната 
извънболнична и болничната помощ и в конкретните заведения,  т.е 
трябва   да   се   гледа   тотално   на   процеса,   а   не   само   на   изолирани 
дейности или тесни полета.



Тотално въвличане на всички участници в процеса: работещите на 
всички   нива   на   здравната   система   следва   да   бъдат   включени   в 
дейностите по осигуряване и развитие на качеството. 

Националната  система за развитие на качеството следва да има 

една   обща   цел:   всички   изпълнители   на     здравна   помощ   да   развият 
ефективна система за качество в собствените си заведения, от всички 
равнища и профили. 

Последователността във времето следва да включва следните три 

фази: информационна фаза, през която  всички от здравната система да 
се запознаят с подходите   за развитие на качеството и да определят 
собствените   си     отговорности   за   да   могат   да   развият   система   за 
саморегулация;   фаза   на   планиране-разработване   на     планове   за 
прилагане   на   системи   за   саморегулация   на   качеството;   фаза   за 
въвеждане на   ефективна система за качеството.

Осигуряването   на   качеството   на   здравната   помощ   изисква 

определяне   и   координиране   на   отговорностите   и   усилията   на   всички 
участници  в процеса на оказване на здравна помощ на всички нива - 
национално, регионално, локално и институционално.

І. НАЦИОНАЛНО НИВО. 

Отговорностите се разпределят между:

Министерството   на   здравеопазването

-   разработва     общите 

цели и стратегии за развитие на качеството; разработва   законовите и 
регулиращите  нормативни актове, с  които да осигури   въвеждането на 
системите за регулиране на качеството;

Националната   здравноосигурителна   каса   и   другите 

здравноосигурителни   фондове     /в   бъдеще/   -   осигуряват   подкрепа   за 
оценка   на   качеството;   организират   подходящо   наблюдение   на 
пациентското   задоволство;   ангажират   различните   специалисти     при 
участие   на   пациентите   за   изготвяне   на   практически   справочници   и 

стандарти;   въвеждат подходящо пациентско обучение за подобряване 
отношенията лекар-пациент; мотивират заведенията за здравна помощ 
за развитие и постоянно усъвършенстване на качеството;

ІІ. 

РЕГИОНАЛНО НИВО

Регионалните   центрове   по   здравеопазване     -  

извършват 

консултативна дейност; организират курсове и предоставят информация 
за   необходимите   дейности   на   местния   персонал,   подпомагат 
обменянето   на     опит   между   различните   сектори   и     извършват 
информационна   дейност   по   въвеждането   на   нормативните   актове; 
осигуряват   разработването   на   планове   за   прилагане   на   системата   от 
всички здравни служби; 

ІІІ. ЛОКАЛНО НИВО 

Общински   и  местни   служби   по   здравеопазване-

  планират   по 

сектори и нива ефективна и възприемана от всички система за качество. 
Постигането   на   целите   в   областта   на   качеството   на   локално   ниво 
изисква прилагането на стратегия 
" отдолу -нагоре" като се имат предвид следните ключови моменти:



локалните действия покриват малки територии / регион, окръг, град / 
и поради тази причина броят на пациентите е ограничен, по-лесно 
може   да   се   получи   информация   за   локалната   здравна   система, 
социалните условия и културалните особености;



планът   за   действие   се   базира   на   локалните   приоритети   и 
съществуващите ресурси;



възможно   е   изграждане   на   партньорство   и   координацията   на 
партньорството на локално, национално и международно ниво;



дейностите се предвиждат стъпка по стъпка;



възможно е да се изгради удобен модел с достижими цели.

ІV. ИНСТИТУЦИОНАЛНО НИВО

Институционалното     ниво

  включва     болници

,  

диагностично- 

консултативни   центрове,   лекарски   и   стоматологични   практики   и   други 
лечебни     и   здравни   заведения  

.

  Техните   мениджъри   са   отговорни   за 

планирането и въвеждането на дейности по подобряване качеството на 
здравната помощ , както и за отчитане на резултатите.

Основните дейности, които са необходими на това ниво са:



ранжиране на цели

 и отговорности;



идентифициране

  на   приоритетните   проблеми,   свързани   с 

качеството на здравната помощ;



определяне на показатели

  и критерии за контрол на качеството;



измерване и анализ

 на критериите;



изграждане на мрежа

 от стандарти и система за качество и др.