Курсова работа

В   епохата,   в   която   живеем,  епоха   на   глобални   проблеми   и   глобали 

решения,   темата   за   човешките   права   и   най   –вече   тяхното   неспазване   заема 

първостепенна   роля   в   „дневния   ред   „на     така   наречрното   демократично 

общество, или поне на по-осъзнатата част от него. Тази тема е много „апетитна” 

и   е   обект   на   интереси   на   резлични   социални,  политически,  икономически   и 

различните смесици от тях формаци ,тъй като към нея съвременното общесто е 

силно   чувствитело.   Въпреки,   че   по   отношение   на   обхвата   на   различните 

международни   документи   регламентиращи   тези   права   не   може   да   се   каже 

много,то основен е въпросът за качественото приложение на заложените в тези 

документи параметри и тяхното реално прилагане и спазване. Още по-съществен 

и чувствителен е въпроса за правата на детето. Противно на здравата логика 

правата на децата дълго време ,а и все още не се отъждествяват с   правата на 

възрастните. Доказателство за това е и приетата на 20.11.1989 г. Конвенция от 

ООН   за   правата   на   детето.   Тази   конвенция   е   пиета   значително   по-късно   от 

Βсеобщата   декларация   за   правата   на   човека, провъзгласена   от   Общото 

събрание  на  Организацията  на обединените нации на 10 декември 1948 година.

С течение на времето и с напредъка на обществото се засилва тенденцията 

за зачитане правата на децата наравно с тези на възрастните. Това разминаване е 

главо поради възрастовите особености на разглежданата социална група (децата) 

и спецификите, които те предполагат по отношение на социалното положение на 

тази   група.   В   21в.   Обществото   вече   е   наясно,че   тези   различия   не   са 

предпоставака   за   изклчване   на   права,   а   напротив-предпоставака   за 

придобиването на нови такива и по- стриктното им зачитане, поради по-голямата 

чувствителност   и зависимост на детския контингент. Този въпрос  е особено 

алтукален   и   в   нашата   страна.   Основа   за   спазването   на   детските   права     са 

обществото като цяло и в частност  специализираните институции и родителите. 

Без съменние семействово е онази обществена клетка, на базата на която е и ще 

1

бъде възможно човшекото развитие. Няма съмнение, че именно семействово е 

най-   подходящата   социална   структора   за   най-пълноценното   създаване   и 

отглеждане   на   потомство.   Бидейки   сложно   съчетание   от   емоции,   чувства, 

надежди, интереси, ценности   и взаймна обвързаност, семействово е идеалната 

среда за оптималното развитие на децата. Както всяка една система съставена от 

човшеки същества обаче и тази носи силните и слабите страни на индивида като 

жив и мислещ биологичен организъм. Тази индивудуална разлика обуславя и 

множеството различия по отношение на качествените и количествени параметри 

на  всяко семейство. За да бъде то плодотворно, е необходимо да се съчетаят  два 

типа характера и ценностни системи  с  цялото си многообразие , така че за да 

създаде и отгледа по оптимален начин  трети тип  характер-смесица от първите 

два.   Тежейки   на   семейството   по   един   или   друг   начин,   индивидуалните 

особености   на   всеки   негов   член     могат   да   окажат   както   позитивни   ,така   и 

негативни   полседици   върху   семейното   развитие.   За   съжаление   в   много 

семейства у нас ,както и по света родителите не могат да осигурят подходящи 

усливия за отглеждане на децата си и спазването на техните права. Нещо повече, 

в   много   от   случаите   самите   родители   нарушават   правата   на   децата   си.   Тези 

нарушения в много случаи имат пагубни последици, тъй като именно родителя 

има най-голяма тежест като при изграждането така и   при   разрушаването   на 

детския   характер.   За   това   е   необходимо,както   впрочем   за   всяка   сфера   на 

обществения живот, изгражддането на система за подпомагане, насърчаване и 

контрол на семейството.

Актуалност на проблема

Този   въпрос   е   особено   актуален   у   нас,тъй   като   под   натиска   на 

европейските ценност и и правозащитни органи  все повече и повече нарушения 

на детските права биват изваждани на бял свят. У нас   за тази година само за 

месеците ануари и февруари са били изоставени 200 деца до 3 годишна възраст. 

За 2008г. 2082 (НСИ) деца са настанени в институции(по данни на финдация „За 

2

нашите деца”). Към края на 2007 година статистиката показва, че новородените 

и деца до три години, които са били изоставени от родителите си са били над 

2000 (НСИ) само за една година. Само 6 от тях са били пълни сираци, 27 – 

полусираците,   най-много   1787   са   деца   на   самотни   родители,   а   1516   на 

безработни родители. Броят на отнетите родителски права за 5 години у нас е 

250. А през миналата година са се водили едва 35 (в.Труд) дела за лишаване на 

биологични майки и бащи от възможността да отглеждат поколението си. Друга 

мрачна статистика е тази относно малтретитаните деца.За 2008г. техния брой е 

1602,   като   81%   от   тях   са   малтретирани   в   къщи,   6%   на   улицата,   7.4%   в 

образователни   институции,   3.3%   насилие   на   обществени   места   и   2.3%     в 

специализирани   институции.   Най-голям   дял   от   тези   напрушения   на   права   се 

полагат   на   пренебрегването-42%.   следвано   от   физическото   насилие   с   30%, 

психическо-16%   и   сексуално   с   12%.   рябва   да   се   има   впредвид,   обаче   че 

действителните   измерения   на   тези   нарушения   са   с   далеч   по-   високо 

измерения.Основната причина е,че все още голяма част от тези нарушения се 

приемат   за   нормална   възпитателна   практика   и   на   тях  се   гледа   като   на   нещо 

„нормално”.Увеличава се  делът на пушачите във възрастовата група от 15-24г. 

За 2007г. този дял е 41,3% (ИСС) . В същото време 86.6% (ИСС) от децата са 

изложени   на   недоброволно   тютюнопушене   у   дома.   Повече   от   половината   от 

децата   на   възраст   м/у   15   и   18   години   употребяват   алкохолни   концентрати. 

Относително   висок     е   и   ръста   на   децата,които   работят.За   2006г.(ГИТ)от 

уставновените нарушения 2432 са спрямо непулнолетни граждани, което е около 

10% от общия брой нарушения. Във връзка с нарушаване на здравословните и 

безопасни условия на труд спрямо лица до 18г. нарушенията са 1 311.За 2007г. 

около 30-35% (ИСС) от децата, които се раждатж живеят в риск-деца в лошо 

здраве,   изоставяне,   безпризорни,   страдащите   от   наркомании,   алкохолизъм, 

проституция, просия, криминални прояви. Наблюдава се висок дял на ранната 

бременност-ражданията   и   абортите   между   15   и   19   г.   са   77   на   1000.   Пада 

възрастта   на   воденето   на   полов   живот.   Според   изследване   на   Националния 

център по опазване и контрол на общественото здраве България се нарежда на 

трето място след Украйна и Русия по брой на ражданията в ученическа възраст. 

3

Над 100 хиляди са заразени със сифилис на възраст до 17г. Всяко четвърто дете 

у   нас   не   завършва   средно   образование   (ИСС).   По   данни   на   специалисти 

значително   се   увеличават   нарушенията   на   децата   в   киберпространството-най 

вече чрез детската порнография.

Поведенските   фактори(нездравословно   хранене,   тютюнопушене, 

ниска   физическа   активност,   алкохолизъм   и   други)   заемат   50%   от   рисковите 

фактори за смъртност (ИСС).

Отежняващи причини

Всички   тези     негативни   резултати   не   са   вледствие   някъкви   фиктивни 

симптоми, а резултат от  „хронично заболяване” на нашето общество-подмяна на 

ценности,   тяхното   купуване,   ”разсоциализирането”   на   обществото,всеобщата 

апатия,налагането на агресията като най-сигурен начин за оцеляване. Наред с 

Нравствения упадък обаче има и други, много по лесно измерими причини за 

тази   „черна”   статистика-икономическите.   Липсата   на   ресурси   за   нормалнен 

живот се отразяват негативо както на физическото състояние на чокека, така и на 

психическото.   Именно   нивото   на   икономиката   е   рашаващ   фактор   за 

отглеждането   на   деца.   Нейното   стабилно   функциониране   осигурява 

необходимите   ресурси   за   желаното   от   всички   „качествено”   отглеждане   на 

бъдещото поколение. Обедняването на населението е в рарез с „качеството” на 

родителството.     Друга   сериозна   причина   за   влошаване   „качеството   „   на 

семейството   е   глобализацията   и   по-точно   размиването   и   подмяната   на 

традициите. Като конкретен ресултат от това, както в световен мащаб,така и у 

нас   наблюдава   преход   към   нови   семейни-даващи   пряко   отражение   бърху 

поведението   на   родителите.   Все   по   -   разпространено   и     прието   става   така 

нареченото извънбрачно съжителство. За 2008г. (НСИ) – от 77 712 деца  39 694 

са   извънбрачни.   Повече   от   половината   запитани   (към   65   %)   предпочитат 

неформалното   съжителство   като   форма   на   съвместен   живот.Проблемът,който 

възникава   тук     е   при   прекратяване   на   съжителството.   Тази   форма   не   се 

4

характеризира с някъква законова обезпеченост,от което следва,че не може да се 

търси   отговорност   по   отношение   на   единия   или   другия   родител   спрямо 

плащането на издръжка да речем. Еманципацията на жените и поставянето на 

кариерата като белег за социална независимост и  статус довеждат до там, че за 

отглеждането   на   децата   остава   все   по-малко   време.   В   следствие   на   това 

неизбежно   се   родителя   се   отдалечава   от   деца,   ако   не   физически   то   поне 

емоционално. Това оказва негативно влияние върху формирането на личността 

на детето.

Понятие за отговорно родителство

За   изясняването   на   понятието     „отговорно   радителство”   съществуват 

множество теории,подходи и модели.Всеки един от тях си има и предимства и 

недостатъси в зависимост от различните условия на живот, икономическата и 

социална структура. Ако погледннем на възпитанието и орглеждането на едно 

дете   като  на   пирамида   в чиято  основа  са  възможностите  и     разбиранията  на 

родителите обусловени социално-икономическата среда в която живеят  и чийто 

връх   е   вече   отгледаното   дете   с   свой   харектер,   ще   ни   бъде   по-лесно   да 

дафинираме отговорното родителство. Може предлагайки множество варианти, 

концепции, теории  да се опитаме да дефинираме отговорното родителство като 

започнем от основата(кой трябва да се грижи повече за детето, трябва ли помощ 

от роднини,ако да от кои,да се задоволява ли всяка хужда не детето,трябва ли да 

е по-самостоятелно и от кога,как да се наказва и поощтрява и т.н) и постепенно 

се движим към върха на пирамидата. Тръгвайки от основата на едно възпитание 

обаче   рискуваме   да   се   оплетем   в   изобилието   и   многобразието   на   хилядите 

разбирания за това как трябва да се отглежда и възпитава едно дете. Много по- 

лесно  ще   е   ако   се   разгледа     върха   на   питамидата   т.е.   вече   оформеното   като 

личност дете. И да се подходи чрез изискванията към качествените птраметри на 

„крайния   продукт”.Т.е.   изхождайки   от   това   какъв   „краен   продукт”искаме 

определяме   какви   „суровини”   и   методи   са   ни   необходими.   За   целта   ни   е 

5

необходим един еталон, една личностна характеристика, чийто качества да се 

одобряват от цялото общество.

Общоприети   ценностни   изисквания   към   всеки   човек   са   да   бъде 

щастлив   ,отговорност   към   себе   си,   обществото,     природата,   да   създаде 

поколение, което също да притежава тези качества, да спомага за развитието и 

подобряването  на  условията на живот , да бъде образован, да се грижи и помага 

на изпадналите в нужда, да бъде честен, принципен. В този смисъл отговорни са 

родителите   възпитали   децата   си   в   или   около   този   „еталон”.   По   пътя   на 

отговорното   родителство   обаче     към   върха   на   пирамидата   има   също   някой 

постулати,   без   които   постигането   на   „еталона”   е   невъзможен.   Това   са: 

неизменната лябов с която трябва да се обгражда едно дете; разбирателство и 

топли   отношения   вътре   в   семсйството;   подобряване   и   запазване   здравето   на 

детето; корегираща , а не ограничаваща роля на семейството по отношение на 

индивидуалния характер на личността; защита от неблагоприятни въздействия; 

подготовка за самостоятелен живот и като цяло равноправие и спазване правата 

на детето.

Понятието за отговорно родителство обаче не включва фазата единствено 

на   оглеждане   на   детето.То   е   трифазнен   процес:   първа   фаза-поведение   преди 

зачеване,   втора-поведение   по   време   на   бременността   и   поведение   след 

раждане(отглеждане).За   разлика   от   първата   фаза,   втората   и   третата   са   от 

значение   единствено   по   отношение   на   здравето   на   детето.Ограничеността, 

едниствено до здравните аспекти от детското развитие, на първа и втора фаза в 

никъкъв случай не   ги омаловажава. На напротив поведението на родителите 

преди и след зачеването е изключително важно за здравето на бъдещите им деца. 

За да бъде един родител отговорен най-напред той трябва да е отговорен като 

човек   –пред   себе   си   и   пред   другите.  

Отговорността   на   бъдещия   родител 

започва още при вземането на решение за създаване на поколение. Решението 

за дете трябда да е осъзнато,да не е плод единсрвено на биологична зрялост,но 

и   на   духовна   такава  ,социално   самосъзнание   и   материална   обезпеченост. 

Раждането   на   деца   не   бива   да   се   дължи   единствено   на   въздайствието   на  

хормоните.*

6