Лекция 5

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИВАДИТЕ И 

ПАСИЩАТА. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИВАДИТЕ И 

ПАСИЩАТА. ПОДОБРИТЕЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ

В тази тема ще научите:



Какво представляват ливадите и пасищата?



Ботанически състав на ливадите и пасищата



Класификация на естествените ливади и пасища



Състояние на естествените ливади и пасища



Индикатори за оценка състоянието на ливадите и пасищата



Възможни мерки за устойчиво стопанисване на ливадите и 

пасищата

Какво представляват ливадите и пасищата?

Ливади – това са естествени или полуестествени тревни съобщества, 
които се използват за добиване на тревен фураж чрез косене.
Пасища - това са естествени или полуестествени тревни съобщества, 
които се използват или могат да се използват чрез паша. 

Ливадите   и   пасищата   са   естествени   или   полуестествени   тревни 
съобщества, които формират част от растителната покривка на страната и 
са с важно стопанско и екологично значение. Те са основен източник на 
тревни   белтъчни   фуражи   и   годишното   количество   на   получения   суров 
протеин от тях е около 200 000 t. От екологична гледна точка те съхраняват 
богатото   биологично   разнообразие,   което   е   с   национална   или   световна 
значимост.

o

Естествените ливади  заемат около 295 000 ha.

o

Пасищата и мерите - 1 523 000 ha.

o

Изкуствените пасища са само 0.826 хил.хектара. 

o

По-голяма част от пасищата са предимно върху слабо продуктивни и 
деградирали земи с риск от водна ерозия. 

1

o

От естествените ливади у нас се получават 1500 – 2500 kg/ha сено, а 
от пасищата 2 пъти по-малко.

o

Една кръмна единица от пасищна трева е от 2 до 5 пъти по-евтина в 
сравнение със зърнените фуражи.

o

В страната на глава от населението се падат по 0.22  hа естествени 
ливади   и   пасища,   докато   в   страните   с   развита   икономика   те   са 
съответно 0.75 ha.

Ботанически състав на ливадите и пасищата

Растителността в ливадите и пасищата се състои от представители на 

много ботанически семейства. Основният състав на тревостоя се състои 
предимно от многодишни видове представители на следните ботанически 
групи: житни, бобови и разнотревие.

Видовете със стопанско значение са около 300, като от тях 60 вида са 

житни, 40 вида бобови и 200 вида от други семейства.



Житните треви в ливадите и пасищата заемат между 50-75 % 
от   тревостоя.   Това   са   различни   видове   власатка,   овсига, 
метлица, райграс, пирей, полевица и др. Отличават се с голяма 
дълготрайност, добра хранителна стойност и здрав чим. 

Dactylis glomerata L

.  

Lolium perenne L.   Festuca rubra L.  Phleum pretense L. 

/Ежова главица

/

     /Пасищен райграс

/

   /Червена власатка /    /Тимотейка / 

2

Bromus inermis Leyss.       Poa pratensis L.                Agrostis vulgaris With.

/Безосилеста овсига

/  

    /

Ливадна метлица/

           /

Обикновена полевица/



Бобовите треви заемат най - често 5 - 10 %, рядко достигат  до 
20-30   %.   По   важни   видове   от   тях   са   –   люцерна,   детелина, 
звездан, фий, секирче и др. Те подобряват азотния баланс на 
почвата. Те са с по-малка дълготрайност, но осигуряват тревен 
фураж с високо качество. 

           Trifolium repens L.                                     Trifolium pretense L.   

               /бяла детелина /                                              / червена детелина /    

Onobrychis viciifolia Scop

.                             

Lotus corniculatus L

.

                  / Еспарзета /                                                   / Звездан /



Разнотревите са около 40 % от тревостоя. Най- често срещани 
видове са: живовляк, звездица, млечка, метличина, лютиче, бял 
равнец,   киселец   и   др.   Те   са   с   различна   дълготрайност   и 
качество в зависимост от вида, фаза на развитие и др. 

3

              
   Achillea millefolium L.   Polygonum aviculare L.   Veronica sp.
   / Бял равнец /                        / Пача трева /             / Великденче /

Вредни видове 

        Juniperus sibirica                 Nardus stricta L.          Pteridium oquelinum L.

/ Хвойна /                          / Картъл /                  / Орлова папрат

Отровни видове

 
Veratrum album L.           Verbascum thapsiforme L.         Equisetum arvense L.
    / чемерика /                               / Лопен /                        / Полски хвощ /

4

Класификация на естествените ливади и пасища

В зависимост от географското разположение, релеф, почви, климат – 

валежи,   температура   и   надморска   височина   се   формират   растителни 
съобщества (фитоценози) със специфична производствена характеристика. 
От   специфичните   условия   на   средата,   където   са   формирани   тревните 
съобщества   зависят   разнообразието   на   техния   състав,       структурата, 
продуктивността и  фуражните им  качества. 

Биологичните особености на преобладаващите в тревостоя растителни 

асоциации дават  представа за условията  на местообитанието (хабитата). 
Затова   преобладаващите   тревни   асоциации   и   особеностите   на 
местообитанието   са   определящи   при   класификацията   на   ливадите   и 
пасищата.



Подразделянето на ливадите и пасищата според преобладаващите 
тревни асоциации се нарича 

фитоценологична

  класификация



Подразделянето   според   типа   на   местообитанието   (хабитата)   – 

фитотопологична

 . 



Фитотопологичната   класификация   изхожда   главно   от 
надморската височина и релефа. Двете класификации се допълват 
взаимно   и   се   използват   при   разработването   на   подобрителни 
мероприятия в ливадите и пасищата.

На   основата   на  

фитотопологична  

класификация   е   разработена 

опростена класификация за НАЕП, която разделя ливадите и пасищата на 
две групи по височинни пояси.



Тревни съобщества в равнините и хълмистите райони (до 500-600 m 
надморска   височина)   –   ливади   в   равнини,   пасища   в   равнини, 
изоставени обработваеми земи.



Планински   тревни   съобщества   (от   500-600   до   1800-2100  m 
надморска височина) – планински ливади и пасища.

Състояние на естествените ливади и пасища

През последните 15-17 години след прилагане на аграрната реформа в 

българското селско стопанство животновъдството силно се редуцира, като 
в   повечето   случаи   се   отглеждат   животни   за   задоволяване     нуждите   на 
семейството. Малко на брой са животновъдните ферми за едър и дребен 
рогат добитък с производствено направление, които имат пряко отношение 
към използването на ливадите и пасищата, в резултат на което:

5