ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА СИНТАКТИЧНОТО СЪГЛАСУВАНЕ

Като отражение на най - общите закономерности много от синтактичните правила са 
присъщи на група сродни езици, но все пак всеки език има своя синтактична система и 
синтактични особености, в които са отразени неговите специфични свойства, 
структурните връзки между думите, начинът на съгласуването, интонацията и 
словоредът. Например синтактичните отношения на думите в българското изречение 
поради аналитичния характер на нашия език не всякога се изразяват чрез формите, 
присъщи на другите славянски езици със запазена падежна система [4]. 

При флексивните езици, каквито са индоевропейските (славянските, германските, 
романските и др.), съществува тенденция думите, които се намират в подчинително 
отношение помежду си, да се съгласуват по род, число, лице, падеж. Съвременният 
български книжовен език като аналитичен език няма падежи, няма следователно и 
съгласуване по падеж [3]. 

Синтактичното съгласуване функционира в границите на словосъчетанието и 
изречението. То е един от основните структурни признаци и връзки на изречението и 
словосъчетанието и играе важна роля в тяхното оформяне, в тяхната синтактична 
организация. Частите на изречението се намират в различни синтактични отношения, в 
различни синтактични позиции, те се свързват и подреждат според принципа на 
съчинението и подчинението. Подчинителното отношение се изразява чрез 
синтактичното съгласуване, управление или предложно свързване, т.е. синтактичното 
съгласуване е формален израз на подчинителна връзка в словосъчетанието и в 
изречението. В подчинително отношение се намират сказуемото и подлогът, подлогът и 
неговите съгласувани определения, допълнението и неговите съгласувани определения, 
обстоятелствените пояснения и техните съгласувани определения и пр. При 
съгласуването зависимата дума се приспособява по форма към рода, числото и лицето 
на основната дума. Например прилагателното име като определение винаги се 
съгласува по род и число със съществителното име (определяемото), от което зависи. 
Това се отнася и до причастията, местоименията и редните числителни, когато 
изпълняват служба на определения. Сказуемото се съгласува по лице и число, понякога 
и по род, с подлога [3]. 

Съгласуването бива граматическо и логическо. 

Граматическото (синтактичното) съгласуване е формално, т.е. отнася се до съгласуване 
на форми, и е подчинено на граматическите правила, а логическото е смислово и е 
подчинено на логическите правила и изисквания [3].

2. ТЕОРЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Основната цел при теоретичните изследвания е систематизирането по подходящ начин 
на граматичните правила за съгласуване в българския език с оглед да могат да се 
представят чрез структури от данни, позволяващи бърза и ефективна проверка на 
синтактичното съгласуване. Проучването и изследването на закономерностите в 
българската граматика и в частност на синтактичните правила на езика се затруднява 
поради наличието на многобройни изключения, което предполага получаването на