НАЦИОНАЛНА БИБЛИОГРАФИЯ НБ – ТЕСТ
1.ВЪПРОС–СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА И ФУНЦИИ НА БИБЛИОГРАФИЯТА
НБ
–
свидетелка на нац. памет;
състои се
от :
-
ретроспективна национална библиография
-
текуща национална библиография
Произход на думата
: от древногръцки – означава
КНИГООПИСАНИЕ
Самата дума е
термин,
с който се назовават самите списъци за книгите и
документите.
Първи опити за определение прави
Мих. Денис във Виена
, който през 1778г.
публикува труд от 2 части – “
Въведение в книгознанието” :
1 част – библиография
2 част – история на литературата
Тук се среща термина “книгознание” и схващането на библиографията като
книговедска наука.
19 век във Франция – библиология – наука за книгата.
1802г. Етиен Габриел Пеньо издава тълковен речник по билиология, в който дава
определение за библиографията като
наука занимаваща се с техническото
описание на книгите.
В България НБ възниква през 1852г. със списък на Ив. Шопов под формата на РНБ
20 век – промяна
Куршунов
– обособява понятието
библиографска информация БИ
, което е
ключово понятие в библиографската наука.
20 век – библиографията е вид информационна дейност.
Съвременно определение
– библиографията е вид информационна
инфраструктура, осигуряваща подготовката, разпространението и използването на
библиографска информация БИ
Български учени 2004г. ОПРЕДЕЛЕНИЕ :
Библиографията е област на научна и практическа дейност за създаване и
разпространение на информация за писмени документи с оглед на тяхното
пълноценно и ефективно използване в обществото.
БИБЛИОГРАФСКА ИНФОРМАЦИЯ /БИ/
– това е информацията за
документите, необходима за тяхната идентификация и използване.
Тя е вторична информация.
Възниква чрез аналитико-синтетична обработка на документа. Така се разкрива
формата и съдържанието на документа, които са предпоставка за съставянето на
сбита информационна характеристика във формата на библиографски запис/БЗ/
БЗ
– съвкупност от сведения, необходими за идентифициране на документите
1
2. ВЪПРОС – ПОНЯТИЕН АПАРАТ НА БИБЛИОГРАФИЯТА - ПБТ И БП
Практическа библиографска дейност.
Структура :
състои се от 5 основни елемента : субект, обект, основни процеси,
библиографски средства, библиографски продукт
1.
Субект :
библиографа, който създава и разпространява БИ
2.
Обект
: това са документи или част от документи, които имат първичен или
вторичен характер.
3.
Основни процеси
:
– библиографиране / процес на създаване на БИ/
– процес на обслужване
4.
Библиографски продукт /краен резултат на ПБД/
– библ.списък,
указател,обзор /печатна и електронна форма на БИ
Видове БО:
1.Според
предназначението:
отчетно-регистрационни,научно-спомагателни,
препоръчителни, издателски- книготърговски.
2. Според белезите на включените докементи
- според съдържанието
– универсални, многоотраслови, отраслови, тематични,
персонални.
-според времето на издаване
– ретроспективни, текущи и перспективни
-според езика – едноезични,двуезични,многоезични
3.Според степента на библиографската характеристика:
формално-
описателни, анотирани, реферирани
4.Според начина на систематизиране на информацията:
азбучни,
хронологични, систематични, тематични
5. Според външната форма :
- книжни/ самостоятелни, несамостоятелни/
- автоматизирани
2
3.ВЪПРОС – ВИДОВА СТРУКТУРА НА БИБЛИОГРАФИЯТА; НБ
Според информационната потребност на обществото има 4 вида библиография
1.НАЦИОНАЛНА БИБЛИОГРАФИЯ – включва всички явления и дейности,
отнасящи се до културата на даден народ.
2.НАУЧНО-СПОМАГАТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ – появява се през 16 век,
когато се сформират отделните научни дисциплини.
3.ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА БИБЛИОГРАФИЯ. ЦЕЛ..да препоръчва.
4.КНОГОТЪРГОФСКА БИБЛИОГРАФИЯ – най-старата – цел – реклама
5. ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОГРАФИЯ – характерна за 21 век
НБ
- възниква
16 век
в Западна Европа. Понятието се формира през
18 век .
В България : през Възраждането
–
Сп. «Български книжици»1858-1862г
за
пръв път -производно на думата библиография – в статия на
Сава Филаретов,
където използва думата библиографски;
1858г. Димитър Мутев
също я използва
НБ е универсална, защото съдържа всички видове документи!
УБ Универсална библиография –
според френският историк и библиограф
Ланглоа 1901г. - международна библиография, която отразява световните издания.
В България до 1944г. УБ
се назовава като българска книгопис.
В България терминът НБ
е използван за пръв път през 1910г. от плевенският
библиограф Ячо Хлебаров. Терминът НБ официално се въвежда от проф. Тодор
Боров през 1941г. в книгата му “Пътят към книгите”, която е първият бълг.
Теоретичен библиографски труд.
Но официалното дефиниране на понятието НБ
е през 1977г
. на международен конгрес по НБ, под егидата на ЮНЕСКО И ИФЛА
в Париж
ДЕФИНИЦИЯ : НБ е съвкупност от всички национални библиографски описания
Пояснение към нея -
Национални издания
– продукцията от публикациите на
дадена страна.
НБ - # основни характеристики
1-ва – има официален характер
2-ра – регистрация на отделните видове документи:
- НБ на книгите; НБ на периодичните издавия; НБ на официални издания
3-та – формирането на НБ като ИТС/информационно-търсеща система/
В световната практика се налагат
3 основни принципа за отчитане и
регистриране на националната печатна продукция.
I ви принцип
:
държавно-териториален
, т.е. регистриране на документи,
издадени на територията на дадена страна.
II ри принцип : езиков
– отчитане на документи по езика на коренното население.
III.ти принцип
:
комплексен
– съчетава I и II като се взима под внимание
авторската принадлежност и съдържанието на документа.
Този вид литература се нарича
ЕКСТЕОРИКА.
Тя се включва в НБ след II
Световна война и бълг. екстеорика се нарича
БУЛГАРИКА.
ОБЕКТ НА НБ:
националната печатна и националната екстериорна продукция.
СТРУКТУРА НА НБ : СЛОЖНА
Тя възниква под формата на
ретроспективна национална библиография./РНБ/
Началото Самостоятелните библиографски изд. от този период са малко – около 50
Началото. на 19 век във Франция вторият структурен елемент на НБ –
текуща
национална библиография/ТНБ/
3
4. ВЪПРОС – ХАРАКТЕРИСТИКИ,ФОРМИ И ФУНКЦИИ НА РНБ
РНБ в България възниква 19 век през Възраждането
РНБ -
подсистема на УБ,реализираща функцията за ретроспективно информиране
на обществото в цялост за съвкупността от документи, създадени в процеса на
историческото развитие на науката; не се основава на никакво законодателство
Общи принципа
1ви – РНБ отчита изданията излезли на територията на една страна.
2ри – РНБ осъществява отчет от момента на появата на първите печатни книги в
дадена страна. За новобългарска книжнина –това е 1806г.- Софроний Врачански.
3ти – РНБ се прекратява с появата на ТНБ
ФУНКЦИИ НА РНБ
1.Културно-историческа функция
2.Статистическа функция
3.Документирана функция
ФОРМИ НА РНБ
– няколко основни
1.Библиографски речник – изброени са авторите по азбучен ред, кратки сведения и
изброяване на неговите произведения.
2.Печатен своден каталог – в големите национални и научни библиотеки
3.Библиографски указател – използва се хай-активно. Наричат се репертоари, тъй
като в тях се изброяват в пълнота всички документи /те се изработват най-малко за
25,50 или 100 години/
Репертоара на бълг. книги има хронологична рамка 1878-1944
Бълг.книгопос за 100 г.- 1909 на Балан
4.Електронна база данни
4
Предмет: | Лингвистика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 13 |
Брой думи: | 2122 |
Брой символи: | 19324 |