Е Л Е К Т Р И Ч Е С Т В О  И  М А Г Н Е Т И З Ъ М

Всички   взаимодействия   (с   изключение   на   гравитационните),   които   разглеждахме   в 
класическата механика, по своята същност се свеждат до електромагнитни взаимодействия 
между електрични заряди. Електромагнитни по своята природа са еластичните сили, силите 
на   триене,  силите   на  реакция   и  т.н.  Електромагнитните  взаимодействия  се   осъществяват 
посредством електромагнитното поле.
В основата на макроскопичната теория на електромагнитните явления лежат уравненията на 
Максуел, така както в основата на класическата механика лежат принципите на Нютон. Ние 
няма да започнем от уравненията на Максуел, ще ги оставим за по-нататък. Ще започнем от 
излагането  на основните закони, установени експериментално,  при които електричното и 
магнитното полета се третират поотделно. 

Наелектризиране на телата

Още в седми век пр. н. е. древногръцкият философ Талес Милетски описва забелязаното от 
тъкачките свойство на кехлибара, натрит с вълнена материя, да привлича към себе си леки 
предмети (сламки и перушинки). Това откритие е било разширено едва след повече от две 
хиляди   години   –   през   седемнадесети

век   английският   лекар   Джилберт   установява,   че 

аналогично   свойство   придобива   стъклото   и   редица   други   вещества,   ако   се   натрият   с 
копринена материя. Приведените в такова състояние тела били наречени “наелектризирани”, 
което   дословно   означава   “накехлибарени”.   На   гръцки   електрон   означава   кехлибар.   В 
продължение   на   почти   две   столетия,   до   края   на   осемнадесети   век   изучаването   на 
наелектризирането   на   телата   се   ограничава   до   привеждане   на   телата   в   наелектризирано 
състояние   (чрез   триене)   и   изучаване   на   взаимодействието   между   тях.   Този   раздел   от 
учението за електричеството по-късно бива наречен  

електростатика.  

Както е установено 

още в началото на осемнадесети век наелектризираните тела се делят на два вида:
1. съвпадащи качествено с наелектризирана 

стъклена пръчка

, натрита с кожа – наречени 

условно 

положително наелектризирани

;

2. съвпадащи качествено с наелектризираната 

кожа

, с която е натрита стъклената пръчка – 

наречени условно 

отрицателно

наелектризирани

.

Еднакво наелектризираните тела се отблъскват, различно наелектризираните тела се 
привличат.

В края на деветнадесети  век се установява,  че наелектризирането на телата се дължи на 
съществуването   на   елементарни   електрични   заряди.   Впоследствие   биват   открити   и 
носителите на елементарните електрични заряди, а именно елементарните частици 

електрон 

– носител на елементарния отрицателен заряд и

протон

  –   носител   на   елементарния   положителен   заряд;   зарядът   на   протона   е   равен   по 

големина на заряда на електрона.
Големината на заряда на всяко наелектризирано тяло е целочислено кратна на големината на 
заряда на електрона, т.е. големината на електричния заряд е дискретна величина. Големината 
на произволен заряд

q

 = 

N

e

,     

N

 = 1, 2, 3, …

където 

е

 е големината на заряда на електрона. Електричният заряд е фундаментална физична 

величина,   която   характеризира   вътрешно   присъщо   свойство   на   елементарните   частици   – 
електрони, протони и др.
Единицата мярка за заряд е кулон (С). 
1  С =  количеството   заряд,  което   преминава  през   напречното  сечение   на  проводник   за  1 
секунда, когато през него протича електричен ток, с големина 1 ампер,

1А = 1С / 1s.

Големината на заряда на електрона 

е

 = 1,6.10 

– 19 

 С.