Методологични основи и законова уредба на управленското 

счетоводство.

За да се развива като теоретично издържана и практически необходима система, 

управленското счетоводство трябва да използва обоснована методологична основа или 
база. Правилно е като елемент на тази база да се включва филлософията. Причината за 
една такава  констатация се свързва с факта, че тя дава всеобща представа за природата, 
обществото и мисленето и по този начин и пряко и косвено се свързва с въпросите на 
управленското счетоводство. Философията служи за методологична, теоретична, 
научна основа на управленското счетоводство. Най-вече с вариантното и 
инвариантното тълкуване на отговора на основния философски въпрос: кое е 
първичното – битието или мисленето (съзнанието)? В зависимост от отговора на този 
въпрос се приема материалистичното или идеалистичното разбиране за битието и 
съзнанието и от такава гледна точка се разсъждава за обектите на управленското 
счетоводство. 

В съвременния етап на общественото развитие се приема материалистичното 

начало, което се оказва подходящо теоретично и научно положение, адекватно на 
съдържанието и особеностите на управленското счетоводно интерпретиране на 
обектите на отчитането. Поради това, че обектите на управленското счетоводство се 
разглеждат като непрекъснато изменящи се и превръщащи се от един вид в друг, е 
необходимо адекватно на специфичните изисквания уточнение на философското 
теоретично и научно разбиране за покоя и движението. За целите на управленското 
счетоводство се приема диалектическото, а не метафизическото разбиране за 
движението въобще. Именно от такава позиция се изхожда, за да бъде обяснено, че 
динамичността на обектите на отчитането е нещо закономерно, че покоя е тяхното 
относително състояние в даден момент. Следователно отрича се метафизичната 
концепция за абсолютност на покоя и относителност на движението както и 
неблагоприятните последици от нея за системата на управленското счетоводство. 

Философията се явява методологична (теоретична, научна) основа на 

управленското счетоводство и със своя понятиен апарат. Изхожда се от общото 
значение на философските категории и отношенията, които те изразяват съобразно 
специфичните условия за развитие и усъвършенстване на управленското счетоводство. 
По този начин съдържанието, което е включено във философските категории се 
пречупва през призмата на особеностите, в които се проявява същността на този вид 
отчетна система. Такива категории като: „същност” и „явление”; „форма” и 
„съдържание”; „причина” и „следствие”; „необходимост”, „случайност” и 
„действителност”, както и редица други имат място за приложение при изясняването на 
факти и обстоятелства, обект на управленското счетоводство. Отношенията, които те 
изразяват са съобразени със специфичните условия на обектите, представляващи 
интерес при използването на този вид счетоводство. 

С методологично значение за управленското счетоводство изпъква и 

Общата 

икономическа теория

. От такава гледна точка нейната значимост се проявява в две 

основни насоки.