Регионален план за развитие

СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

ЕГИОНАЛЕН

ПЛАН

ЗА

РАЗВИТИЕ

ЕВЕРОИЗТОЧЕН

РАЙОН

ЗА

ПЛАНИРАНЕ

ЮМЕ

Разработването на “Регионален план за развитие на Североизточен район за планиране за
периода 2007-2013 г.” е обосновано от изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за регионално
развитие и необходимостта от обвързването на целите и приоритетите на регионалното
развитие с цялостния процес на планиране и програмиране в страната в съответствие с
изискванията на ЕС и Стратегията за участие в Кохезионния и Структурните фондове на
ЕС. Съдържанието и предназначението на плана произтичат от функциите, които
изпълняват районите за планиране в Република България, а именно да бъдат основен
обект за планиране, програмиране, прилагане и мониторинг на регионалната политика на
страната в съответствие с изискванията на ЕС.

РПР е структуриран в две основни части – анализ на ситуацията и стратегическа част.
Неразделен елемент на плана е Индикативната финансова таблица по източници на
финансиране, приоритети и мерки.

Съдържанието   на   плана   и   определените   цели,   приоритети   и   мерки   на   развитието   са
целенасочени   към   специфичните   потенциали   и   сравнителни   предимства   на
Североизточния   район,   а   именно   специфичното   географско   местоположение   (това   е
единственият район, граничещ с два големи водни басейна и транспортни артерии – Дунав
и Черно море), потенциала на Черноморското крайбрежие, преминаването през района на
коридори № 7 и № 8 и коридора ТРАСЕКА, уникалните природни територии – езерата
Сребърна, Шабленското езеро, природния резерват Калиакра, устието на р. Камчия и др.,
богатството   на   обработваеми   земи   (житницата   на   България),   качеството   на   човешкия
потенциал, изградените промишлени структури и др.

При разработване на плана за развитие на района са отчетени  целите и приоритетите на
Националната   стратегия   за   регионално   развитие   2005-2015   г.,   и   основните   планови   и
стратегически документи на страната за периода до 2013 г. Подходът на разработване на
регионалния план за развитие на Североизточния район включва постигане на консенсус
между основните заинтересовани лица относно бъдещото му развитие.  Планът е стъпил
изцяло върху приетите областни стратегии за развитие на съставящите района области:
Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен.

При разработването на регионалния план за развитие са използвани данни от официални
източници на Националния статистически институт, Агенцията по заетостта,
Министерството на труда и социалната политика, Министерството на околната среда и
водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството
на земеделието и горите, Министерството на транспорта, както и действащи национални
стратегии, програми и планове, а така също Концепцията за развитие на Североизточен
район за планиране (2004). Анализираните данни са за период от пет години (2003 г.-
последна отчетна година) в зависимост от наличността им.

Регионален план за развитие на Североизточен район за планиране за периода 2007-2013 г.
Национален център за териториално развитие - ЕАД

І.

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА

АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО, ЕКОЛОГИЧЕСКОТО

СЪСТОЯНИЕ И ПОТЕНЦИАЛА НА РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА

Североизточният район за планиране е разположен в североизточната част на страната,
покрива територия от 19 966,6 кв.км и е третият по териториален обхват и население (1
290 025 жители) от шестте района за планиране в Р България (18.0% от територията и
16.48%   от   населението   на   страната).   Обхваща   6   административни   области   -   Варна,
Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. На север районът граничи с Румъния,
като връзките през р. Дунав се осъществяват чрез фериботна линия: “Силистра-Кълъраш”,
а сухопътните преходи се осъществяват чрез 1 железопътен и 3 шосейни прехода при
ГКПП:   ”Кардам”,   “Йовково”,   “Силистра”,   “Дуранкулак”,   на   изток   районът   е   широко
отворен   към   Черно   море   чрез   пристанищата   във   Варна,   Девня,   Балчик   и   фериботния
комплекс в Белослав. Територията на Североизточния район за планиране се пресича от
три общоевропейски транспортни коридора: Коридор № 7 (Дунавски воден път), Коридор
№ 8   (Дурас-Скопие-София-Бургас-Варна),   Коридор   № 9   (Хелзинки-Киев-Русе-
Александрупулис) и чрез Пристанищния комплекс свързва страната с централна Азия и
Черноморския регион.

Природо-ресурсен потенциал

Оценката на природоресурсния потенциал на района показва, че неговите сравнителни
предимства се определят от:

•

Географското положение на Североизточния район – с широк излаз на Черно море и на
р. Дунав, е от стратегическо значение за страната и развитието на района.

•

Разнообразен релеф, низинно-равнинен в северната част на района (подходящ за
всякаква земеделска дейност) и платовидно-хълмист и планински на юг, включващ и
горските склонове на Източна Стара планина.

•

Крайбрежната ивица на Черно море, в съчетание с по-мекия морски климат, е
подходяща за рекреационни дейности и туризъм. Строителството в този район следва
да се съобразява с ясно изразените свлачищни и свлачищно-абразионни форми;

•

Значителен поземлен фонд (на първо място в страната по размер на обработваемата
земя) с високо естествено плодородие.

Като определени дефицити в природоресурсния потенциал могат да се посочат:

•

Осигуреността с минерално-суровинни източници, които са специфични за района
(каолин, каменна сол, манган), гарантира по-нататъшното развитие на важни
промишлени производства (на сода, керамика, стъкло и др.).

•

Районът е най-бедния на водни ресурси в страната. Тук върху 20% от територията на
страната се формират едва 7% от сумарните водни ресурси. Северната част на района
(областите Добрич, Силистра) е най-безводната в страната.

•

Ниска степен на лесистост. Северните и средните части на района са бедни на гори, в
тях са създадени

полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата

ерозия. По-висока е лесистостта в област Варна.

•

Нисък дял на поливните площи – само 8,1% от обработваемите земи. Недостигът на
водни ресурси пряко влияе на изградените поливни площи – те са най-малко в
областите Силистра, Добрич и Разград.

•

Вследствие на възстановяването на собствеността, земеделските земи са раздробени на
многобройни маломерни участъци, неподходящи за механизирана обработка.

•

Нарушени са естествените характеристики на природната среда при открития способ
на добив на нерудни полезни изкопаеми (каолин и др.).

•

В района силно са проявени ветровата и водната ерозия.

•

Значителни площи, заети от природни паркове, резервати, поддържани резервати и
други защитени територии.

Икономическо развитие

На територията на СИРП са разположени над 15% от предприятията от нефинансовия
сектор в страната, работят 15.4% от заетите, разполага с 12.8% от ДМА. Районът е на
второ   място   по   принос   на   БВП   в   националния   продукт.   През   периода   1999-2003 г.,
темповете на нарастване на БВП в района са близки до средните за страната и приносът
му в БВП на страната е сравнително постоянна величина (между 14-15%). С най-голям
принос е област Варна (около и над 40%), следвана от Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище. Област Добрич, която е на второ място по БВП в района, от 1997 г. бележи
непрекъснато  намаление на темповете на икономическо развитие  след 1997 г. БВП на
човек от населението за района е 3749 лв. (2003 г.), с 15% под средния за страната. СИРП
заема   3-4   място   по   този   показател   през   целия   разглеждан   период.   Област   Варна   има
значително по-висок размер (125% от средния за района), а в останалите пет области БВП
на човек е значително по-нисък.
Най-голям дял в брутната добавена стойност на района има секторът на услугите(62,2%),
следван   от   аграрния   сектор   (22.2%   -почти   2   пъти   над   съответното   за   страната)   и
индустрията – 15,6%. СИРП е единственият район за планиране в страната, в който през
2003 г. делът на БДС в селското стопанство е по-висок от този на промишлеността.
Районът   се   нарежда   на

второ място

в страната по размер на акумулираните преки

чуждестранни   инвестиции   (12,8%).   Техният   обем   показва   значително   нарастване   през
последните няколко години. Преобладаващият дял от преките чуждестранни инвестиции
(над   65%)   са   на   територията   на   Варненска   област,   останалите   области   значително
изостават.  Липсата на ключови инвестиции (подобни вече се появят и пример за това е
община Търговище) е важно предизвикателство в развитието на района.
В рамките на района се отчита голям икономически дисбаланс. В областните центрове са
концентрирани над 65% от трудовите ресурси и се формират над 70% от приходите от
продажба.  Въпреки положителните резултати на регионалната икономика в последните
години,   те   са   недостатъчни   за   преодоляване   изоставането   на   областите   Силистра,
Търговище и Разград от средните за България основни икономически показатели (БВП,
инвестиции, икономическа активност и др.).

Бизнес и пазарната инфраструктура

в СИРП не е добре развита Основна слабост е

липсата на нови модерно оборудвани пространства, концентриращи в себе си водещите
фирми и производства. Независимо че заетите в бизнес услугите бележат нарастване и
техният размер в района е на второ място сред районите за планиране (128 на 10 хил.
човека от населението), те са концентрирани предимно в област Варна (189).
Изключително нисък е техният брой в областите Силистра (44) и Разград (66).

Индустрията

в Североизточния район е смесица от големи и малки фирми, представени

на широка (диверсифицирана) индустриална основа. Районът не е прекалено зависим от
малък брой отрасли и "миксът" от големи и малки предприятия увеличава възможностите
за обновяване, разширяване и растеж. Доминиращо значение имат производството на

хранителни   продукти,   напитки   и   тютюневи   изделия   и   производството   на   химични
вещества,   продукти   и   влакна.   Машиностроенето,   включително   производството   на
транспортни средства, текстилната и шивашката промишленост и строителният сектор са
други важни направления в развитието на вторичния сектор на района. Индустриалният
сектор   се   отличава   с   висока   степен   на   концентрация   в   областните   центрове   и   в
промишлената агломерация Варна-Девня-Белослав.
В района се отбелязват благоприятни предпоставки за поява и развитие на клъстери, които
могат да доведат до бъдеща териториално-производствена интеграция и включване на по-
малки населени места като елементи на ефективни и динамично развиващи се клъстери.
С

елското стопанство

в района е един от приоритетните отрасли. За неговото развитие

съществуват благоприятни предпоставки:

•

Изключително благоприятни природно-климатичните условия.

•

Традиции и опит при отглеждане на селскостопански култури и голям процент селско
население.

•

Наличие на крупни арендатори и производители на селскостопанска продукция.

•

Наличие на богат генофонд от култури и сортове.

•

Започнато възстановяване на овощни и лозови масиви.

•

30 % от селскостопанската техника е подновена.

•

Общините, производителите и фирмите в района показват висока предприемчивост по
отношение на усвояване средства по програма САПАРД.

В същото време се отбелязват негативни процеси и тенденции:

•

Траен спад в развитието на животновъдството.

•

Структури и стандарти, неотговарящи на тези на европейските пазари, разпокъсана
собственост, недостатъчни борсови пазари.

•

Липсват достатъчно външни пазари, а вътрешния пазар е свит, липсва ефективна
система за кредитиране.

•

Изключително малък е делът на използваните поливни площи.

•

Нефукциониращи амортизирани напоителни системи.

•

Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар.

•

Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организа-
ционни структури на местно ниво.

•

Раздробеност, маломерност на голяма част на площите и фермите.

•

Независимо от изграждането на някои елементи на предприемаческата инфраст-
руктура на селското стопанство в района, тя предстои да бъде доразвита.

В развитието на

туризма

Североизточният район заема водещо място сред районите за

планиране в страната с 39,7% от легловата база на страната, 37,8% от леглоденонощията в
експлоатация, 47,1% от реализираните нощувки и 43,6% от приходите от настаняване. В
сравнение с другите райони за планиране СИРП се отличава и с най-висок среден престой
на посетителите – 7,1 дни, най-висока заетост на базата – 35,7%, най-големи гъстота на
леглата – 3,5 на км

, легла на 100 жители – 5,1 бр.

и нощувки на 100 жители – 412 бр. Това

определя СИРП като район с най-голям “натиск върху средата” и социално-икономическо
влияние на туризма, измерени чрез показателите гъстота на леглата и нощувките, легла на
100 жители и нощувки на 100 жители.
Решаващ фактор за туристическото развитие на района са рекреационните ресурси на
морското крайбрежие. В тяхното усвояване се показват някои обезпокоителни тенденции,

свързани   с   бума   на   масовия   туризъм   и   като   резултат   на   това   -   с   прекомерната
концентрация на туристи и материална база по крайбрежието, най-вече на община Варна
и   община   Балчик.   На   практика   се   проявява   тревожната   тенденция   за   непрекъснато
лентовидно застрояване и урбанизиране на морския бряг от Варна на север до Балчик.
Североизточният район е с богато културно-историческо и природно наследство, което е
сериозна   предпоставка   за   развитието   на   алтернативни   форми   на   туризма   –културен,
аграрен, екологичен.

Социален сектор
Населението

на района през 2003 г. e 1285803 д. През последните двадесет години

протичат процеси на намаление на населението, особено в края на 90-те години, дължащи
се основно на отрицателен миграционен прираст. За периода между последните две
преброявания (1992-2001 г.) средногодишният прираст е –0,68%, по-нисък от средния за
страната. За последните 5 г. единствено област Варна е с положителен прираст, а
останалите области – с отрицателен, който е най-висок за областите Разград и Силистра.

Възрастовата структура

е по-благоприятна по отношение възпроизводството на

населението   в   сравнение   с   тази   за   страната.   Вътре   в   района   са   налице   значителни
вътрешнорегионални   различия   в   демографското   развитие:   натрупване   на   общини   с
негативни процеси в западните и източните части (с изключение на крайбрежието), докато
в централните части демографската ситуация не е така влошена.
Населението в района е с високо

образователно равнище

като цяло, но се наблюдава

неблагоприятна тенденция за ранно напускане на училище и емиграция на
високообразовано население от областите, с изключение на Варна. Делът на населението с
висше образование в Североизточния район е 7,62%.
Структурата на населението по

етнически групи

на Североизточния район се

характеризира с някои различия в сравнение с тази на страната. За района като цяло
преобладава българският етнос (69,2% от общото население). Населението от турската
етническа група съставлява 22,8%, а от ромската – 5,8%.
Относително добре са представени всички елементи на

социалната инфраструктура

района  –   образование,   (всички   степени   на   образованието,   университетски   центрове),
здравеопазване, култура, но те се нуждаят от модернизация и ново развитие. Материално-
техническата   база   на   социалния   сектор   е   остаряла   и   липсват   достатъчно   финансови
ресурси за нейното подържане. Важно значение за икономическото и социалното развитие
на   района   имат   висшите   училища   и   научните   институти,   които   са   с   надрегионално
значение. Висшите учебни заведения са съсредоточени във гр. Варна (5 университета и 5
колежа   в   структурата   на   висшите   училища   -   ВУ),   гр. Шумен   (1   ВУ,   и   1   колеж   в
структурата на ВУ), гр. Добрич (2 колежа – 1 самостоятелен и 1 в структурата на ВУ),
гр. Разград (1 колеж в структурата на ВУ) (2003 г.).

Коефициентът на заетост

бележи тенденция на постоянно слабо нарастване общо за

района в периода след 2000 г., но като цяло е по-нисък от средния за страната (40,2% през
2003 г.). С най-висок коефициент на заетост е област Варна - 46%, чиято стойност е над
средната за страната (42,4%) и за района. Всички останали области са с коефициент на
заетост под стойностите за страната и за района.
Североизточният район е сред районите за планиране с най-

високо равнище на

безработица

През 2003 г. тя достига 18,61%. Продължителното запазване на високото

равнище на безработица се превръща в сериозен социален проблем. Достъпът до пазара на
труда е затруднен, особено за уязвимите групи от населението: млади хора до 29 г. и хора
над 55 г. Висок е процентът на дълготрайно безработните.

Професионалното образование

не отговаря на потребностите на развитие на

икономиката в района. Редица специалности, които са актуални за новата производствена
структура на района, не са включени в образователните програми на средните и висшите
училища в района. В това отношение съществуват сериозни дефицити, които пречат на
адаптивността   на   трудовите   ресурси   в   района.   Равнището   на   професионалната
квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно
на   пазарните   изисквания.   Инфраструктурата   на   професионалното   обучение   и
преквалификация е все още неразвита в района.
Наличието   на   богата   мрежа   от   културни   институции   формира   историческата   памет   и
националното   самосъзнание   на   населението   в   района.  Проблем  е   недостатъчната
финансова обезпеченост за развитието на културата и поддържане на базата.

Иновации и технологии, центрове за научни изследвания и иновации

Североизточният   район   е   на   второ   място   в   страната   след   Югозападния   по   дял   на
разходите за НИРД от БВП – 0,2% през 2002 г., при средно за страната – 0,4%, което
значително   изостава   от   поставената   цел   в   Лисабонската   стратегия   (4%   от   БВП).
Вложените   средства   са   съвсем   минимални   и   не   представляват   основа   за   ново
технологично и конкурентноспособно равнище на производството.
Съществуващият   научен   потенциал   е   ограничен,   което   не   съдейства   за   развитие   на
иновативния капацитет на района. Броят на функциониращите организации в сферата на
НИРД в района е твърде малък и основно концентриран в област Варна, респ. гр. Варна (4
бр. – по рибни ресурси; по морски изследвания и океанология; по хидро- и аеродинамика
и по металознание). Към Националния център по аграрни науки в Ген. Тошево и Шумен
има научно-производствени структури.  В сферата на селското стопанство следва да се
посочат и филиалът в община Лозница на Института по животновъдство в Костинброд,
Опитната станция по кайсията – Силистра и др. Наблюдава се тенденция на партниране на
висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара,
но в ограничен мащаб и липса на комерсиализация на научните продукти.
Липсва   изградена   технологична   инфраструктура   като   високотехнологични   паркове,
технологични   инкубатори,   центрове   за   трансфер   за   технологии   и   други   структури   за
технологично партньорство с бизнеса.
От извършвалите  иновационна  дейност  съвсем малък е делът  на фирмите,  внедрявали
нови   или   значително   усъвършенcтвaни   производствени   процеси,   за   сметка   на   тези,
реализирали на пазара нови или усъвършенствани продукти (стоки и услуги). Може да се
твърди, че иновациите са все още приоритет предимно на големите предприятия.

Транспортна инфраструктура

Североизточният район е основен транспортно-логистичен център на страната.В района са
изградени пристанища на

Черно море

- Варна (което заема ключово положение между

страните   от   Централна   и   Южна   Европа,   региона   на   р.   Дунав,   Балканските   страни   и
Средния   Изток)и  Балчик  (третото   по   големина   пристанище   на   Черноморското   ни
крайбрежие)   и

Река Дунав -

Тутракан (с локално значение за района) и Силистра

(обособено като пътническо пристанище). Предвид перспективата за все по-интензивно
използване на водния транспорт като по-безопасен, по-енергоефективен и особено по-
екологичен, предимствата на СИРП са очевидни.
СИРП е с добре изградена

пътна мрежа.

Относителният дял на АМ и първокласни

пътища представлява 20% от общото за страната. Това показва една добра изграденост на
пътната мрежа с показатели, по-високи от средните за страната и едни от най-добрите от

районите за планиране. Гъстотата на

републиканската пътна мрежа

за СИРП е 181,9

км/1000км

по-висока от тази за страната (173,7 км/1000км

), също и общата гъстота

358,3 е по-висока от средната за страната и най-висока от всички райони за планиране.
Гъстотата на републиканската пътна мрежа по области също е по-висока от средната за
страната с изключение на област Добрич (171), която е малко по-ниска. Най-високи са
стойностите за областите Разград и Търговище. По отношение на

второкласната пътна

мреж

а вътрешнорегионалните различия са много по-големи. Докато за СИРП като цяло

относителният дял на второкласната пътна мрежа (20,6%) е почти равен със средния за
страната (19,9%), в области Разград и Силистра той е около 30%, докато в област Варна –
само 5,9% и област Шумен – 13,2%. За района като цяло,

гъстотата на общинската

пътна мрежа

(179,5) е по-висока от средната за страната (162). С най-висока изграденост

в област Търговище (241,3 км/1000 кв.км), следвана от област Разград (197,5). Най-ниска е
изградеността на общинската пътна мрежа в област Силистра (152,1), по-ниска от
средната за страната, следвана от област Шумен (161,3).
Районът СИРП е един от районите с най-слабо развита

ж.п. мрежа

в страната в

териториален аспект, но сравнително по-модернизирана. Областите Варна и Шумен са с
най-добре развита ж.п. инфраструктура, тъй като се обслужват от главните ж.п.
направления София-Варна и Русе-Варна.

Съобщителна инфраструктура

Изградеността на съобщителната мрежа в СИРП изостава от средните показатели за
страната. С най-добри показатели за развитие на съобщителната система са областите
Варна и Добрич, а най-слабо развита - в областите Шумен и Силистра. И по отношение
модернизацията на съобщителната мрежа, СИРП изостава в развитието си, с относителен
дял на цифровизация. През 2003 г. степента на цифровизация в района достига 30%, но
продължава да е по-ниска от средните стойности за страната (35%).

Водностопанска инфраструктура

СИРП е с най-тежките

водоснабдителни

проблеми в страната. Водоизточниците са

подземни и на голяма дълбочина. Подаваната за водоснабдяване на населените места вода
непрекъснато   намалява.   В   последните   20   години   намалява   и   делът   на   полезно
използваната   вода   поради   амортизацията   на   водопроводните   съоръжения.   Загубите   на
вода   са   над   65%,   което   обуславя   висока   енергоемкост   и   най-висока   цена   на   водните
услуги в страната. Въпреки това, делът на водоснабденото население е 99,6%, при средна
стойност за страната 98,4%. Също така относителният дял на населението с режим на
водоснабдяване е 14,7%, при средна стойност за страната почти 22%.

Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води

С   изцяло   или   частично   изградена   канализационна   мрежа   са   главно   градовете,   като
експлоатационното състояние на изградените канализационни системи не е добро. Над
20%   от   изградените   мрежи   са   физически   и   морално   амортизирани   и   се   нуждаят   от
реконструкция,   а   в   някои   случаи   от   цялостна   подмяна   поради   невъзможност   да   се
провеждат отпадните води на всички потребители. Относителният дял на населението с
обществена  канализация  (63,1%) е по-нисък  от  средния  за  страната  (67,9%). По-добре
стоят нещата с пречистването на отпадните води: от общо 55 броя ПСОВ, изградени в
страната, 13 броя ПСОВ са на територията на Варненска област. Относителният дял на
населението   в   СИРП,   обхванато   от   ПСОВ,   е   43,1%,   по-висок   от   средния   процент   за
страната (38,1) и един от най-високите по райони за планиране. Най-ниска е изградеността
на канализационните системи в областите Силистра и Разград.

Това е само предварителен преглед!

Регионален план за развитие

Североизточен район за планиране Резюме Разработването на “Регионален план за развитие на Североизточен район за планиране за периода 2007-2013 г.” е обосновано от изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за регионално развитие...

Регионален план за развитие

Предмет:	Промишленост и производство, Икономика
Тип:	Анализи
Брой страници:	22
Брой думи:	5729
Брой символи:	53252

Изтегли