1) Подготовка на набор за интубация и анестезиологична 

масичка

1. Основни принципи

•

Да е подредена винаги по един и същ начин, определен от завеждащ 
отделението и следван от целия персонал

•

След употреба всичките ампули се запазват

•

Да не се разместват медикаментите и пособията без знанието на 
анестезиологичната сестра (да се изгради първосигнална система)

•

Да се извършва хигиенна обработка на масичката и пособията след 
всяка анестезия

•

Ежедневно да се допълват изразходваните медикаменти и материали 

2. Подреждане 

– състои се от два плота

На горния плот се поставят:

•

Всички нужни за различни видове анестезия медикаменти (поне 2-3 
представителя от всички видове)

•

Всичко необходимо за канюниране на венозен съд (спирт, абокат, 
левкопласт, ножица, ръкавици, есмах, бъбрековидно легенче, памучни 
тампони, стерилни марлички)

•

Всичко необходимо за определяне на кръвната група (плочки, тест-
серуми, бъркалки, и игли)

•

Всички видове спринцовки

•

Всичко необходимо за венозна инфузия

На долния плот се поставят:

•

Апарат за кръвно налягане

•

Крачна аспирационна помпа

•

Назогастрални сонди

•

Противошоков набор

•

Инфузионни разтвори (може и в отделен шкаф)

•

Уринаторни катетри и торби

На третия стерилен плот: 
(обикновено стои на анестезиологичния апарат и е покрит със стерилен 
чаршаф). Там се поставят:

•

Ларингоскоп – проверен за наличие и достатъчен интензитет на 
светлина, проверен за годност, изправност, почистени и 
дезинфекцирани лъжици за ларингоскоп

1

•

Набор интубационни тръби (поне 3 различни номера), съобразени с 
възрастта и анатомо-физиологичните особености на пациента

•

Аспирационна система и набор катетри за аспирация на уста и трахея

•

Щипка на Магил

•

Набор лицеви маски

•

Усторазтворител

•

Въздуховоди – 2-3 броя с различни номера (за натиск на корена на 
езика)

•

Интубационна тръба на „Карленс” – за операция на белите дробове

Поведение на м.с. при анестезия

1. м.с. изпълнява експедитивно и коректно назначенията на анестезиолога
2. м.с. наблюдава и сигнализира за промените в жизнените функции на 

пациента чрез клинични и апаратни способи

а) апаратният контрол се нарича мониторинг
- мониторинг на сърдечно-съдовата функция: пулсова честота, 

систолично и диастолично кръвно налягане, централно венозно 
налягане, електрокардиограма

- мониторинг на дишането: честота и ритъм на дишането, дихателен 

обем, сатурация  

б) клинично наблюдение и контрол:
- на дишането – честота и ритъм
- да измерва и регистрира пулса
- да измерва и регистрира температура
- да наблюдава цвета на кожата, видимите лигавици 
- да наблюдава цвета на ноктите

3. Всички регистрирани стойности м.с. отразява в анест. документация

Поведение на м.с при венозна анестезия

1) Подготвяне на необх.пособия и принадлежности за  осигуряване на 

траен венозен източник и инфузионна система – по протокол

2) Проверяване изправността на техническите средства и апаратурата
3) Подготвяне на необх.документация
4) Осъществяване на психологическа подготовка на пациента за 

снижаване прага на тревожност

5) Следване на алгоритъма за канюлиране на траен венозен източник
6) Подготвяне на инфузионна система по протокол
7) Измерване и регистриране на жизнените показатели на пациента
8) Спазване на протокола за пред- и интраоперативен контрол на 

инфузионното устройство

9) Спазване на назначената дозировка на медикаментите и подготвянето 

им

2

10) Съчленяване на инфузионното устройство с трайния венозен източник
11) Точно изпълнение на инструкциите и назначенията на анестезиолога
12) Наблюдение и регистриране по пртокола за мониториране на пациента 

(жизнени показатели, пулс, арт.кръвно налягане, дишане, двигателна 
активност, съзнание, цвят на кожата и лигавиците, коефицент на 
събиране, скала за оценка на болката, странични ефекти и др.)

13) Своевременно попълване на данните в мед. документация 
14) Запазване на опаковките на използваните медикаменти
15) Проследяване за проблеми и усложнения:

* техническа неизправност
* нарушена цялост на интравенозната система
* странични ефекти

16) Участие на м.с при възстановяване на пациента след венозна 

анестезия

17) Проверка, подреждане, почистване, зареждане на използваните 

материали, принадлежности, медикаменти и апаратура

Поведение на м.с при инхалационна итубационна анестезия

1) Подготовка на анестезионния апарат по протокол
2) Подготовка на набор за интубация по протокол
3) Подготовка за канюлиране на периферен венозен източник
4) Подготовка за провеждане на венозно вливане на инф.разтвори
5) Следване на алгоритъма за канюлиране на периферне венозен 

източник

6) Следване на алгоритъма за интубация
7) Следене на виталните показатели по време на анестезията и 

своевременното им отразяване в анестезиологичния протокол

8) Асистиране на анестезиолога при екстубация на пациента
9) Транспортиране на пациента до залата за събуждане
10)Позициониране на пациента, при възможност в странично стабилно 

положение, с цел предоствратяване на евентуална аспирация и/или 
обструкция на дих.пътища

11)Оформяне на медиц.документация: анестезиологичен протокол, 

записване на пациента в анестезиологичния журнал, попълване на 
разходен лист за използваните материали

12)Подреждане и почистване на анестезионния апарат и 

анестезиологичната масичка

13)Привеждане в готовност на пособията за следващата анестезия

Алгоритъм при интубация:

1) Канюлиране на венозен съд
2) Въвеждане на медикаменти за увод в анестезия
3) Подаване на ларингоскопа в лявата ръка на анестезиолога

3

4) Подване на интубационната тръба
5) Поемане на извадения ларингоскоп и поставяне върху стреилен 

компрес от дясно на главата на болния

6) Раздуване на маншета на интубационната тръба
7) Обдишване мануално пациента
8) Проверка за правилното позициоране на тръбата
9) Фиксиране на тръбата, съобразни изискванията на оперативната 

интервенция

4

2) Обработка на рани. Вземане на раневи секрет. 

Приложение на ТАП И SAT

•

Увредите на тъканите и органите, настъпили под влияние на външни 
въздействия, при което е нарушена целостта на кожата или лигавицата 
и са придружени от болка, лимфорагия, хеморагия и инфекция, се 
наричат рани.

•

Замърсяването на раните с различни микроорганизми води до 
образуването на гнойна секреция и тези рани се наричат гнойни или 
септични. Разпознаването на усложненията на откритата травматична 
повреда и на оперативната рана, а също така и навременното и 
правилно вземане и изпращане на раневи секрет за изследване, 
подпомагат провеждането на адекватно лечение на септичната рана.

Основни принципи на методите на лечение на септична 
рана

•

І-ви принцип – своевременно премахване на всички некротични тъкани;

•

ІІ-ри принцип – борба с микрофлората;

•

ІІІ-ти принцип – стимулиране на регенерацията.

Изследвания на раневия секрет 

– микробна флора и антибиограма.

Правила при вземане, съхранение, изпращане и 
транспортиране на раневи секрет

•

да се вземе информирано съгласие от пациента;

•

раневият секрет да се взема преди тоалета на раната;

•

раневият секрет да се взема на границата на здрава и инфектирана 
тъкан;

•

взетият раневи секрет да се опакова, етикира и изпрати до 2-ия час от 
вземането му в микробиологична лаборатория.

Необходими пособия:

(1) Стерилна табличка – върху нея стерилен набор с:

•

хирургически инструменти – подаващ и защипващ: Кохер, Терие, Москито, 

пинсети, ножица, скалпел или острие;

•

стерилен превързочен материал: марлени квадратчета – малки, 
големи и средни; марлени ленти; марлени връхчета.

(2) Табличка с:

•

дезинфекционни разтвори за обработка на септична рана – спирт, йод, 

кислородна вода, йодасепт и др

•

спринцовка от 20сс

•

стерилен тампон в пликче

•

левкопласт

•

ножица

•

фиш за микробиологично изследване

•

бъбрековидно легенче

5

(3) Барабан със стерилни маски и ръкавици
(4) Табличка/бъбрековидно легенче за използваните инструменти (с дез. 

разтвор).

Алгоритъм на техника

1)

попълва фиша за микробиологично изследване;

2)

етикира епруветката на стерилния тампон с паспортната част на 

пациента;
3)

взема информирано съгласие;

4)

придава необходимото положение на пациента според мястото на 

раната, от която ще се взима раневи секрет;
5)

поставя си стерилна маска и ръкавици;

6)

взема стерилен инструмент;

7)

смена раневата превръзка, като внимава да не предизвика кървене;

8)

поставя инструмента в съда с дезинфекционен разтвор;

9)

взема стерилния тампон;

10)

взема раневи секрет със стерилния тампон на границата между 

здравата и инфектираната тъкан;
11)

поставя тампона в стерилното пликче или епруветка;

12)

извършва тоалет на септичната рана;

13)

поставя стерилна превръзка;

14)

опакова материала и фиша и го изпраща до 2-ия час от вземането му;

15)

получава резултатите и съобщава на лекаря;

16)

регистрира получения резултат в журнала за ВБИ.

ТАП (тетаничен анатоксинов протеин)

Получава се от токсина на Cl tetani, след детоксикация с формалин. 
Пречистеният анатоксин е адсорбирам върху алуминиев хидроксид.
В утаено състояние представлява бистра, безцветна или бледожълта течност 
и сивобяла утайка. СЛед енергично разклащане се получава равномерна 
сивобяла суспенсия без странични примеси и неразбиваеми фоликули.
Съхранява се на тъмно при температура от +2 до +8˚С.

Състав 

•

съдържа в 1мл. не по-малко от 80UI тетаничен анатоксин, алуминиев 

хидроксид и мертиолат като консервант.

Показания 

•

употребява се за активна имунизация срещу тетанус на деца до 4-

месечна възраст и на възрастни. Прилага се само на здрави лица и на 
ранени, за които съществува опасност от тетанична инфекция.

6

Противопоказания 

•

остри фебрилни състояния; остри инфекциозни заболявания (вкл. и 

рековалисценцията – 20 дни); активни остри форми на ТБК; тежки 
заболявания на кръвотворния апарат; остри и хронични бъбречни 
заболявания; декомпенсирани и остри сърдечни заболявания; 
ревматизъм в активна фаза; астма по време на изостряне; хипертония ІІІ 
стадий; тежки чернодробни заболявания; базедова болест; остри и 
хронични алергични състояния.

Дозировка и начин на приложение 

•

еднократната човешка доза е 0,5мл. от ТАП. Ваксинация: две инжекции 
по 0,5мл. с интервал между тях 30-40 дни. Една година след втората 
инжекция се прави реваксинация еднократно с 0,5мл. Реимунизациите се 
правят през 10 години с по 0,5мл.

•

Преди употреба флакона се преглежда внимателно, съдържанието се 

разбива добре. Инжектирането става по метода на „сухата игла”: със суха 
стерилна спринцовка при спазване на правилата за асептика се взема 
определен обем от ваксината. Изгонва се излишното количество от нея, 
сменя се иглата и без да се прекарва през нея ваксина се инжектира 
мускулно в делтоидния мускул, а ако е подкожно – под долния край на 
делтоидния мускул.

Странични реакции 

•

редки са; зачервяване на мястото на убождане, лек фебрилитет.

SAT (противотетаничен серум)

- аmp. x 1500 UI et x 15 000 UI.

Сьстав и действие 

- представлява разтвор на имуноглобулини, получени от плазмата на коне, 
хиперимунизирани с тетаничен анатоксин и токсин. Пречистен и концентриран 
е чрез ферментативна хидролиза, фракциониран е с амонив сулфат, и ДЕАЕ-
сефадекс А-50. Притежава антитоксично действие.

Показания 

- за профилактика и лечение на тетануса.

Противопоказания

- сврьхчувствителност кьм конски белтьк. В тези случаи се препорьчва 
приложението на човешки противотетаничен имуноглобулин  (гама-глобулин).

Особености на приложение и дозировка 

−

профилактично – по 1500 – 3000 UI.

−

лечебно – по 100 000 – 200 000 UI, като в зависимост от тежестта на 

заболяването дозата може да се повтори неколкократно през следващите дни.

−

При тетанус на новороденото – 20 000 UI.

•

Серумьт се прилага подкожно, мускулно и венозно. За профилактика се 
предпочита подкожното инжектиране, за лечение се препорьчва мускулно 
приложение, тьй като при интравенозното инжектиране рискьт от 
анафилактичен шок е най-голям. Преди употреба серумьт трябва да се 

7

затопли до телесната температура. Преди приложение на серума трябва 
да се направи проба за чувствителност кьм конски белтьк. За тази цел се 
инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:100 с физиологичен 
разтвор, на вьтрешната страна на предмишницата. Отчита се след 30 
min. 

•

Пробата се счита за отрицателна, ако диаметьрьт на папулата е не 
повече от 9 mm и червенината около нея е ограничена. След това се 
инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:10 с физиологичен 
разтвор, и при отсьствие на реакция след 30 min се инжектира 
вьтрекожно 0,1 ml неразреден серум и ако не се появят местни и общи 
признаци на повишена чувствителност, се инжектира необходимото 
количество серум подкожно или мускулно. През следващите 1 – 2 h 
пациентьт активно се наблюдава.

•

При поява на чувствителност се провежда десенсибилизация, 

като серумьт се инжектира през 30 min по следния начин:

0,1 ml разреден 1:100 серум вьтрекожно;
0,5 ml разреден 1:100 серум подкожно; 
1,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;
3,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;
0,1 ml разреден 1:10 серум вьтрекожно;
0,5 ml разреден 1:10 серум подкожно;
0,1 ml неразреден серум вьтрекожно;
0,5 ml неразреден серум подкожно;
1,0 ml неразреден серум подкожно;
3,0 ml неразреден серум подкожно;
Цялото останало количество серум мускулно.

Странични ефекти

•

вьвеждането на серума може да предизвика незабавна реакция – 

анафилактичен шок и кьсна реакция – серумна болест. 

•

Анафилактичният шок се среща сравнително рядко при пьрвично 

приложение на серума и е по-често при венозно приложение и при деца. 
Значително по-често се появява при повторно инжектиране, особено ако то се 
извьрши след 6-ия до 30-ия ден, но може и значително по-кьсно – 5 и повече 
години. 

•

Симптомите на шока могат да се появят още при инжектирането на 

серума или непосредствено след това – затруднено дишане, цианоза, 
изпотяване, поврьщане, диария, ускорен и филиформен пулс, понижаване на 
крьвното налягане, колапс, който може да завьрши сьс смьрт. Това задьлжава 
преди прилагането на серума да има пьлна готовност за борба с шока – 
адреналин, кортикостероиди, антихистаминови препарати, кислород, 
строфантин и други. 

•

Серумната болест се появява между 5 – 12 дни след инжектирането на 

серума, като най-често се проявява с уртикария, но сьщо така и с повишаване 
на температурата, болки по ставите, увеличение на лимфните вьзли и други.

8

3) Обработка на асептична рана. Сваляне на конци

1. Какво е асептична рана

•

за асептична рана могат да се смятат само тези, получени от операция 
при спазване на всички условия на асептика и антисептиката. Трябва 
да има прилепналост на ръбовете, да няма признаци на инфекция 
(зачеряване, подуване, затопляне, екскреция и нарушена функция на 
участъка), да липсват чужди тела или хрусти.

2. Превързочни стаи 

•

в нея трябва да има кушетка, бельо за кушетката, шкаф (за 
консумативите, дезинфекционните разтори, инфузионни разтвори), 
барабан с превързочни материали и инстру-менти, стерилизатор, 
барабан със стерилно облекло (манти, ръкавици,маски), количка за 
превръзки, бактерицидни лампи, чешма (за дезинфекция на ръцете)

3. Подреждане на превързочна количка   

•

На какви условия трябва да отговаря количката – да е подвижна (с 
колела), беззвучна, от материал, който позволява многократна 
дезинфекция и да е на 2 етажа:

На горния етаж трябва да има:

•

Табличка с дез.разтвори (йодбензин, спирт 70

°

, йодна тинктура 5%, 

скинсепт, кислородна вода 3 или 6% за инструментите)

•

Табличка (която предварително е почистена, фламбирана и на дъното 
се застила стерилен чаршаф и отгоре пак е покрито със стерилен 
чаршаф) с всички видове превързочни материали без памук – марлени 
квадрачета, връхчета, тампони

•

Стерилна табличка, покрита отгоре и отдолу със стерилен чаршаф, в 
която има стерилен инструментариум, най-вече подаващи и 
хемостатични

•

Левкопласт и ножичка

•

Бурканче с разтвор на хебитан (има розов цвят) за химическа 
дезинфекция на инструментите. Трябва да престоят минимум 10мин.

На долния етаж трябва да има:

•

Бъбрековидно легенче

•

Големи бутилки с дез. 
разтвори

•

Спринцовки за аспириране или 
впръскване

•

Барабан с ръкавични дренове

•

Кутия с ръкавици за 
еднократна употреба

•

Различни антибиотични 
шпрейове

•

Мазила 

•

Черен чувал отстрани

9

4. Алгоритъм на поведение 

1) Подреждане на количката с необходими пособия

2)

м.с. прави списък със степенуване на превръзките като започва от най-
чистите към най-мръсните. По-леките превръзки м.с. извършва сама, а 
при по-сложните – заедно с лекаря

3)

м.с. облича операционна престилка, стерилна маска, шапка и стерилни 
ръкавици. Приготвя и стерилни ръкавици и за лекаря, който ще 
извърши по-сложните превръзки

4) Обработка на ръцете – без нокти, пръстени, гривни; дезинфекция на 

ръцете

5)

м.с. психически подготвя пациента. Ако предстои сваляне на конци, 
трябва да го предупредим. Желателно е смяната на превръзката в 
превързочната. Ако болният може да се предвижи, го придружаваме, 
ако не – се извършва в леглото му

6) Предаваме необходимото положение на болния – винаги е легнало
7) Отлепваме марлята – ако левкопластът не се отлепва, го намокряме
8) Изхвърляне на превръзката заедно с ръкавицата директно в сака за 

директни отпадъци

9) Хигиенна дезинфекция на ръцете
10) След свалянето на превръзката, раната се оглежда за секреция, цвят, 

кървене, за характеристики на възпалението, за болка 

11) Ако има усложнения, викаме лекаря

12)

Обработката на раната е 

отвътре навън

 с три хода. Първият ход е с 

йодбензин (около раната); вторият – спирт; третият – йодна тинктура

13) Ако има зачервяване на ръбовете може да се напръска с небацетин 

шпрее или да се направи спиртно-риванолов компрес

14)

При поява на секрет от раната, задължително м.с. трябва да вземе 
материал за бактериологично изследване

15) Поставяне на използвания инструмент в съда за събиране на 

инструменти

16) След завършване на тоалета на раната, тя се покрива със стерилни 

марли и се залепва с левкопласт. Лепенката да е здраво фиксирана, 
естетически красива и да не покрива цялата марля, защото раната 
трябва да диша, иначе не може да заздравее раната

17) Прибираме необходимите пособия – ръкавиците се изхвърлят, 

почиства се работното място. Но престилката остава за следващите 
пациенти

18) Хигиенна дезинфекция на ръцете 
19) Регистриране на дата и час на извършената превръзка 

Как се свалят конци?

 За сваляне на конци е необходимо: острие, защипващ инструмент и едно 
марлено квадратче и количка за асептична рана.

1. Свалянето на конци става след изричното нареждане от лекар
2. Трябва да питаме лекаря дали трябва да свалим всичките конци или 

през едно

3. Раната се обработва само с йодна тинктура, тушират се добре всичките 

конци със стерилен тампон

4. Свалянето започва отгоре надолу, само в една посока
5. Върху тялото на болния се слага марленото квадратче, върху която се 

слагат свалените конци

6. С лявата ръка хващаме защипващия инструмент, а с дясната – 

скалпела

7. С защипващия инструмент захващаме двете краища на конеца, 

защипва се инструментът и се дърпа нагоре и на срещуположната 
страна на възела

8. С дясната ръка прерязваме конеца със скалпела под възела в посока 

към тялото

9. Оглеждаме дали е излезнал целият конец и го изхвърляме върху 

марлята

10. Тушираме раната с йодна тинктура
11. Затваряме раната със стерилна марля и фиксираме с левкопласт
12. Прибираме нещата, изхвърляме отпадъците в чувала 
13. Документираме, че сме свалили конците в тетрадката за превръзки

4) Обработка на септична рана. Дренажи.

1. Какво означава септична рана

•

има петте характеристики на възпалителния процес 

(зачервяване, подуване, затопляне, болка, нарушена функция),

•

няма прилепналост на ръбовете, наличие на чуждо тяло.

2.  Необходими пособия:

а. На горната поставка:

•

Табличка – стерилни марлени фитилчета, ленти, квадратчета, 

памучни тампони и гумени дренове

•

Табличка със стерилен инструментариум – защипващи 

инструменти, сонди, ножици, пинсети и корнцанг

•

Табличка с дез. разтвори – йодбензин, спирт, йодна тинктура, 

кислородна вода

•

Табличка с най-често употребявани антибиотици

•

Стерилен барабан с ръкавици

•

Левкопласт и ножица

б. На долната поставка:

•

Антисептични разтвори – риванол, хибитан

•

Мехлеми – дефламол, цинкова паста

•

Табличка – памук, бинтове от различни размери, лигнин

•

Бъбрековидни легенчета

•

Чувал за опасни отпадъци

3. Как се обработва раната? 

Те се извършват в септичната превързочната или в леглото на болния. 
Обикновено се използва материалът, инструментариумът и др.материали  от 
подредената количка за септични рани.Разликата между септичната и 
асептичната количка е, че в септичната има повече стерилни марлени 
материали, лигнин, атибиотични шпреове, мазила, йодасепт, кислородна вода 
3%. Тук превръзките се степенуват, като се започва от по-леките и пост-
епенно се преминава към по тежките, спазвайки най – строго принципът на 
асептиката, антисептиката, инструменталното боравяне. 

•

Принципът на обработката е 

отвън на вътре

 с три хода:

Първи ход

 – йод бензин ( извън и около раната)

Втори ход

 – спирт 70

о

 ( извън  и около раната) 

Трети ход

 – вътре в самата рана 

Първо

 се почиства с кислородна вода като определено количество се изсипва 

от височина или се впръсква със спринцовка (кислородната вода има 
кръвоспиращ ефект и издига на повърхността  микроорганизмите). Веднага 
със стерилна марля  изтопяваме кислородната вода и изхвърляме марлята. 

Второ

 се минава с йодасепт (най–добре е водния разтвор на хибитан). 

И трето

 с антибиотик – впръскване с гентамицин, унгвенти и др. В никакъв 

случай не се слага пудра на отворени рани. Слага се достатъчно обемисто 
марлени материали върху раната. 

4. Обработка на септична рана и снемане на тръбен дренаж

2) Свалете замърсената превръзка
3) Огледайте внимателно раната за хода на раневия процес
4) С подаващ стерилен инструмент вземете памучен ст.тампон от 

ст.табличка с превързочен материал

5) С индивидуалния ст.инструмент вземете памучния тампон от 

подаващия инструмент без да докосвате инструментите

6) Над бъбрековидното легенче облейте тампона с йодбензин
7) Почистете кожата на пациента около раната и изхвърлете тампона
8) По посочения метод почистете раната отвън навътре с помучен тампон 

със спирт

9) Почистете отвътре раната с кислородна вода 3%
10) Попийте със сух ст.марелен материал
11) Дезинфекцирайте отвътре раната с хибитанов разтвор 1/1000

12)

Почистете кожата и конеца в основата на дрена в следната 
последователност от дез.разтвори като спазвате принципа на 
инструменталното боравяне: йодбензин, спирт 70

о

, йодна тинктура

13) Захванете конеца, фиксиращ дрена и го издърпайте нагоре
14) Прережете конеца с ст.ножица и го отстранете
15) Защипете с инструмента тръбни дрен до пълно прилепване на 

вътрешните му стени

16) Бавно изтеглете дрена навън и го огледайте за секрет в края му
17) Туширайте с йодна тинктура отвърстието
18) По назначение напръскайте раната с антибиотичен спрей
19) Ако превръзката е мазива, поставете назначения мехлем 

предварително върху ст.марля

20) Покрийте раната и отвърстието от дрена със ст.марля и фиксирайте с 

левкопласт мастизол или бинтовайте

21) Почистете и дезинфекцирайте количката
22) Попълнете изразходваните материали и консумативи

•

При всеки болен трябва да се следи да не се принесе 

допълнителна инфекция и същевременно всеки болен да се смята 
като източник на зараза и инфекция за останалите болни и за 
персонал. Това изисква абсолютно индивидуално лечение, използване 
на индивидуален превързочен пакет, индивидуални прибори и смяна 
на ръкавиците при всеки болен. Сваленият от превръзките септичен 
материал се събира в специални чували, които се изпращат за 
изгаряне. След завършване на превръзките всичко се подлага на 
щателна дезинфекция. 

5. Дренажи

•

Характерно за всяка рана е иззтичането на кръв, кръвен серум, 
вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми. Ако не 
се отсранят те усложняват раневия процес и забавят оздравяването.

•

Дренаж означава поставянето в дълбочина на раната на дрен, който 
осигурява изтичането на раневия секрет навън. Има два вида дренажи 
– открити и закрити. 

•

Откритите дренажи се поставят в замърсените отворени рани. Мога да 
се изработват от гумени ръкавици, марлени връхчета или тръбички 
срязани по дължина (при гуша). Сменят се при свяка обработка на 
раната. За смяната е нобходимо топчеста сонда.

•

Закритите дренажи се нар.още капилярни. При тях се разчита на 
засмукващия принцип

•

Свалянето на дрена става със стрилен защипващ инструмент, като 
защипваме дрена и със скалпел прерязваме конеца (като внимаваме 
да не прерязваме другия конец за кожата).

•

При гръдния дрен – следене за обратното налягане; фаулер 
положение на болния в леглото; сваля се само от лекар; преди 
свалянето се прави рентгенова снимка , за да се види дали дали белия 
дроб е разгънат; най-голямо усложнение може да е пневмоторакс.

•

Времето за поддържане на дренажа е най-различно. Когато се поставя 
дрен за предпазване от кръвотечение и усилена ранева секреция, той 
може да се отстрани и след 24-48 ч. Ако обаче се очаква супурация на 
оперативната рана, дренажът се оставя до 6-7-ия ден. Абсолютно е 
необходимо дренирането след всяко инцизиране на абсцес, флегмон, 
мастит, панарициум и др.подобни гнойни процеси.

6.  Задъление на м.с при болни с дренаж:

1. Системно следене и поддържане на дренажа и текуща проверка на 

неговата проходимост. При запушването му с кръвни и гной парчета е 
целесъобразно промиването му с разтвор от кислородна вода, 
физиологичен разтвор.

2. Да осигури достатъчно стерилен материал за смяна на дренажа
3. Да следи за качеството и количеството за секрециите
4. Да осигури такова положение на болния в леглото, при което дренът да 

не се притиска и да пречи за неговото предназначение

5. Да осигури подлагане под чаршафите на гумени и найлонови мушами, 

които да предпазят леглото от замърсяване

6. При по-широки и по-дълбоки дренирания да следи да не се получи 

мацерация на кожата и да проявява внимание за предотвратяване на 
декубитус.

5) Сестрински грижи при пациенти с Илеус – 

предоперативен и следоперативен период

Клиника

: 

•

силна и внезапна блка с коликообразен характер по целия корем; 

задръжка на газове и изпражнения; метеоризъм; гадене и повръщане; 
бледост; потене; неспокойство

Изследвания

•

ПКК, ДКК, биохимия, опр.на кр.група, ЕКГ, урина за качествено и 

количествено изследване, рентгеноскопия на бял дроб и сърце, 
рентгеноскопия на коремни органи

Сестрински

грижи:

Предоперативен период:

1. Приемане на пациента в интензивно отделение

2. разговор с пациента или неговите близки за събиране на информация 

за попълване на необходима документация

3. Провеждане на назначените изследвания:

­

вземане на кръв за ПКК, ДКК, СУЕ, биохимия, време на кървене и 
съсирване, определяне на кр.група и Rh-фактор

­

вземане на урина за качествено и количествено изследване

­

организира консултация с интернист 

­

провеждане на ЕКГ

­

рентгенография на бял дроб, сърце и коремни оргни

­

иригоскопия

4. Задължения на м.с свързани с тези изследвания: да запланува болния, 

да попълни съответните фишове; ако е необходимо предварителна 
подготовка на пациента да разясни на болния режима, който трябва да 
спази; да изисква своевременно получаване на резултати и при 
установени патологични отклонения да уведоми лекаря

5. Изследва соматичните показатели – температура, пулс, дишане и 

кр.налягане

6. Следи кожата и лигавицата – болния е с бледа кожа

7. При висока температура – влажни обвивания, честа смяна на постелно 

и лично бельо

8. Стриктно следене за болковия симптом, за дефекация  и отделяне на 

газове

9. Същевременно м.с  изпълнява задълженията от лекаря лекарствена 

терапия, спешна реанимация за възстановяване на водно-
електролитен и солеви баланс, подобряване на ССС и диурезата