Робството и свободата в поезията на Христо Ботев

                  Жизненият   подвиг   и   литературното   творчество   на   гениалния   поет   и 

революционер   Христо   Ботев   бележат   върховната   точка   в   развитието   на 

българската   предосвобожденска   епоха.Именно   Христо   Ботев   е   онази   личност, 

която   вижда   най-далеч   във   времето,   изразява   най-пълно   всенародните 

настроения   и   посочва   най-верния   път   за   националното   ни 

освобождение.Създател   на   неголямо,   но   изключително   по   художествените   си 

качества творческо дело, Ботев оставя литературно наследство, което надхвърля 

границите   на   българската   национална   култура   и   придобива   общочовешка 

значимост.Това качество на Ботевото художествено дело е най-мощно изразено в 

поезията му.

         Централно място в нея заема темата за робството и неговото преодоляване 

чрез   стремежа   към   свобода.Творчеството   на   Ботев   е   страстно   отрицание   на 

робството.В   поезията   му  османското   иго   прераства   в   символ   на   националното 

потисничество   и   изтребление,   на   политическо   безправие   и   социално 

грабителство.Елегичните настроения се преплитат със сатирична злъч и яростна 

ненавист.Осъзнал   потребностите   на   своето   време,   Ботев   рисува   суровата 

реалност и изисква от читателя активно и категорично отношение по поставените 

проблеми   с   цел   постигане   на   свободата.С   пластични   картини   и   филосовски 

размисли, с условни и реалистични образи поета атакува съзнанието на своите 

съвременници,   за   да   ги   приобщи   към   един   нов   революционен   идеал,   който 

обединява националните ценности със социалните и общочовешките.В ботевата 

поезия естественият израз на цялостната интерпретация на робството получава 

своята завършеност в контрапунктната  идея за свобода.В лириката си Ботев е 

осветил разбирането си за свобода - тя изисква от човека на напредъка, решен да 

върви смело напред, да отрече игото на деспотизма в обществото, да отхвърли 

насилието   на   имотните   класи   над   народа.Свободата   неизменно   присъства   в 

творбите на поета като висша цел, като национален идеал.От такива чувства и 

идеи   са   пропити   стихотворенията   "Елегия"   и   "Борба",   "В   механата"   и   "Моята 

молитва", "Странник" и "Гергьовден", "На прощаване" и "Хаджи Димитър".

1