През   1948   г.   Генералната   асамблея   на   ООН   приема   всеобща 

декларация за правата на човека. Този документ заедно с Европейската 
конвенция   за   защита   правата   на   човека   и   основните   свободи, 
Международния   пакет   за   граждански   и   политически   права, 
Международната   конвенция   за   ликвидация   на   всички   форми   на   расова 
дискриминация полагат основите на защитата на правата на личността и ги 
превръщат в универсална ценност, валидна за всички хора на планетата.. 
Всички тези международни документи са неоценим принос в развитието на 
цивилизацията и културата на ХХ в.  

На 20 ноември 1989 г. от Генералната асамблея на ООН е приет най-

актуалният и най-пълен в тази сфера международен документ

„   Конвенцията   за   правата   на   детето”.   Историческата     значимост   на 
Конвенцията може да се обобщи по следния начин: 

Конвенцията е най-пълният документ в областта на правата на детето 

със   силата   на   международна   правна   норма,   като   обединява   трите 
поколения   права   на   човека   валидни   и   за   децата,   конвенцията   се   явява 
международен инструмент от по-висш характер, в който нито едно право 
не се определя като по значимо от друго.

•

С   приемането   на   Конвенцията   правата   на   детето   придобиват 
силата на Закона;

•

Като   висш   инструмент   тя   служи   не   само   в   борбата   срещу 
потъпкването на правата на децата, но и на осъществяването на 
тези права;

•

От гледна точка на формата и съдържанието си Конвенцията е 
един   вид   завършек   на   легитимната   и   продължителна   борба   за 
еманципацията на детето; 

•

Конвенцията   признава   децата   като   равноправни   хора   и 
същевременно като специфична обособена  част от обществото;

•

Тя е насочена към бъдещето и е задължение към бъдещето, тъй 
като децата ще са тези, които ще трябва да продължат усилията за 
създаване на по-справедлив и по-човечен обществен ред

Правата на детето могат да се групират в пет категории: 

1