Лоялност към компанията – защо и до кога

(есе)

Още   с   раждането   си   индивидът   попада   в   обединението,   наречено 

семейство.   Тук   протича   процесът   на   първична   социализация.   Детето 
трябва   да   научи   някои   основни   морални   ценности   и   норми   от   своите 
родители,   след   това   то   възпроизвежда   модела   на   поведение   ,   усвоен   в 
семейството , във взаимоотношенията си с индивидите, извън семейната 
общност.   Родителите   са тези, от които детето трябва да разбере кое е 
добро   и   кое   лошо.   В   семейството   то   трябва   да   се     научи     на   чесност, 
отговорност   и   лоялност   към   роднините   .   Основните   мотиви,   който 
допринасят за това са уважението и обичта към родителите и близките.  В 
доброто   семейство   има   комуникация,   разбирателство,   разпределение   на 
задълженията и   ролите на родителите и децата и уважение от страна на 
по-младите към по-възрастните. Между индивидите има търпимост.

С   течение   на   времето   детето   осъществява   контакт   и   с   други 

индивиди,   извън   семейната   общност,   това   е   процесът   на   вторична 
социализация.   При   тези   взаимоотношения   липсва   кръвно-родствена 
връзка.   Търпимостта   от   първичната   социализация   се   преобразува   в 
толерантност.   Индивидът   изпълнява   едновременно   различни   социални 
роли   –   в   училище,   на   работното   място,   сред   приятели   и   т.н.   Въпреки 
отсъствието на кръвно-родствена връзка, важни фактори за разбирателство 
и   добро   съжителство   и   при   тази   форма   на   социалност   са   отново 
уважението, лоялността и комуникацията  между индивидите. 
„Хората   винаги   действат   в   някакви   обединения,   общности,   групи, 
организации...”  , Питрим  Сорокин,   „Структорен подход”.

Естественият   стремеж   на   хората   към   развитие   и 

самоосъвърщенстване и вроденото желание за притежаване на възможно 
най-много блага са причините за това индивидите да предлагат своя актив  
 – работната сила, за да произведат определен продукт или услуга, срещу 
които да получават заплащане. Те стават част от определено сдружение, 
компаня или институция , отделят голяма част от времето си и полагат 
усилия, за да бъдат полезени на организацията. 

Също както в семейството индивидът се самоопределя като член на 

определен род, „аз съм Драган с фамилия Петров”, така и в компанията 
служителят се идентифицира с длъжността, която изпълнява и е част от 
екип,  с който си сътрудничи ,  „аз съм счетоводител  във фирма  „X”. 

Лоялността на служителя към компанията се изразява в отношението 

му към екипа, с който работи, в степента на заинтересованост от целите на 
фирмата и в личната мотивация за постигане на тези цели. 

Важен фактор за успешна екипна работа е   комуникацията , както 

между   служителите,   така   и   между   управляващи   и   подчинени.   Важно   е 
също   и   скъсяването   на   властническата   дистанция,   за   да   може   да   има