Съдържание

I.

Въведение

II.

Същинска част

II.1. Понятие за култура

II.2. Старогръцката култура през вековете

II.3. Старогръцката култура през второто хилядолетие пр.н.е.

II.4. Старогръцката култура през първите векове на първо 

хилядолетие

2.5.    Старогръцката култура през епохата на архаиката

III.

Заключение

IV.

Използвана литература

V.

Приложение - презентация

I.

Въведение

Темата на настоящата самостоятелна работа е  “Старогръцката култура през вековете – 

през второто хилядолетие пр.н.е., първите векове на първо хилядолетие, епохата на 

архаиката”. Целта е да се запознаят слушателите с основните моменти от този период, а 

именно:

-

през второто хилядолетие пр.н.е

-

първите векове на първо хилядолетие

-

епохата на архаиката

Да се даде определение за понятието култура, да се  маркират основните етапи на 

Старогръцката култура през вековете :

-

Античният етап на старогръцката култура

                  - Старогръцката култура в западното средновековие и Византия

                  - Старогръцката култура в епохите на Европейския ренесанс и класицизъм.

-

Старогръцката културна история н XX век

2.1. Понятие за култура

В основата на съвременното понятие стои изказването на един старогръцки софист, 

който сравнява духовното култивиране с грижите, полагани от добрият земеделец за 

полските култури. На тази основа няколко века по-късно Цицерон оформя понятието 

култура, като говори за духовна култура. 

На културата може да се гледа като:

-

система от ценности

-

цялостен възглед за света

-

като диалог и др.

2.2. Старогръцката култура през вековете

Съществуват двата аспекта в изучаването на старогръцката култура. От една страна, 

старогръцката култура може да се разглежда като нещо в себе си, като неповторима 

историческа своеобразност. От друга страна, тя може да се изучава в хода на своето 

възприемане - в Рим, Византия и па Запад т. е. не в историческото си своеобразие, а 

като нещо друго. Гледана като историческо своеобразие, елинската култура не е нещо 

определено, една или друга формула, а ставане на това своеобразие постоянно 

отношение с друго. Но и гледана в историята на упражнените от нея влияния, тя 

продължава да живее, да се утвърждава като култура в хода на възприемането си. 

Античният етап на старогръцката култура.

Старогръцката култура показва  отношение на  преход още от зараждането си. 

Оказването и изпитването на влияния е нейна сърцевина, наложена й от края на 

античното време. В непрестанния ход на разнообразни влияния тя постоянно изглежда 

друга. Самото   й начало е един вид амалгама на индоевропейски  и  местни 

средиземноморски   елементи,  за   които днес не смеем да твърдим, че са били 

единствено неиндоевропейски.  Сигурно никога няма да  успеем да отделим 

първононачалните съставки на тази амалгама. В Микенската епоха (XVI XII век пр. н. 

е.) елинската култура изпитва влияния от Кри и  сама  експанзира   на   изток. 

Културното   лице   на   Микекска Гърция, на този отворен свят, който умее да търгува, 

да организира   големи  военни  начинания  и  познава   стопанската  и държавната 

Йерархия,   е   толкова   различно   от   времето   след X век пр. н. е. може би поради 

коренните промени в Източнот Средиземноморие, настъпили след двата века на 

движение, когато от север  се спускат към своите южни поселения дорийците. Тези 

най-късно настанили се на Балканите елини са носители на особена култура, на едно 

по-строго начало. То има съществен принос за  получилата   се динамика в елинската 

цивилизация на първото хилядолетие. Вътрешните влияния между завареното н новото 

като че ли пораждат повторно елинската   култура.   В   началото  на  първото 

хилядолетие  п н. е. преселилите се по бреговете на Мала Азия микенци създават 

виталната, „реалистична" йонийска цивилизация, от коя строгият дорийски свят 

първоначално съществува отделено. Културните центрове идеите за култура се менят с 

постоянния ход на външни и вътрешни влияния. В епохата на голямата колонизация 

(VII—V! век пр. н. е.)  далече на запад и изток се разпространява  не просто елинската 

култура, а културите на толкова елински градове, които попиват чуждото и 

интерферират една в друга. За елините чуждото никога не е проблем. То лесно става" 

тяхно. Често е така трудно да се установи чуждият му произход, че е разбираема 

заблудата на Европейското просвещение. След финикийското буквено писмо в епохата 

на голямата колонизация в елинския регион нахлуват още повече източни мотиви, 

технически средства и предмети на бита.

Старогръцката култура в западното средновековие и Византия

Поради непознаването на гръцкият език западното средновековие не познава пряко 

елинската култура. Каквото имаме като литература от древна Гърция го дължим на 

византийският филтър.

Старогръцката култура в епохите на Европейския ренесанс и класицизъм.

За историята на културата капитулацията на Цариград в средата на XV век е по-скоро 

добър случай. След вече създалите се контакти с Италия и Франция бягащите след по-

грома византийски учени отнасят на Запад старогръцки автори, които влизат във фонда 

на западните библиотеки. Не можем да си представим Италианския и Френския 

ренесанс, нито епохата на Реформацията в Германия без страсти по гръцкия език или 

ренесансовия хуманизъм без познаването на Платон. Вярно е, че в Италия предпочитат 

латинските преводи на Омир и Херодот и че гръцките автори са по-скоро предмет на 

филологически занимания, отколкото упражняват живо влияние. От античното 

скулптурно наследство обаче, събрано в двореца „Белведере", в началото на XVI век 

тръгват живи влияния. Те дават плод в мощните фигури на Микеланджело и 

грациозните на Рафаело. Заедно със стила ренесанс и възрастния Леонардо да Винчн 

Франсоа I отнася в Париж и много античност. Макар  да е повече римска, чрез нея в