Любовният мотив се превърна в израз на любов 

към живота

В „Амазонка”, „Зов”, „Стихии”, „Вик”-се разкрива драмата на 

сърцето, устремено към простори,но затворено в клетка,една нова 

воля за живот,готова да разруши ключалки на старото. Разкриват 

се ножи душевни хоризонти една пламтяща огнена младост 

издигната в шеметен полет.Сжетът ж тези стихотворения е широк 

и безкраен,  неговите граници се рушат и падат пред едно ново 

съзнание, пред едни нови човешки очи, които вийдат цъфтенето 

на живота, пред едно сърце, което иска да бъде господар на себе 

си и на света. В тези стихоже, където поривът към сжобода, към 

пълнокръвна реализация на личността е издигнат на крилете на 

птица. Скокът от затвореното пространство на навика и 

традициите, на духожния задух- към слънцето, простора и 

свободата а една съпротива и едно преодоляване. Разкриwат се 

големите мерки и мащаби на жаждата за сжобода, на човешката 

личност, излязла изпод праха на вековете, за да се слее сас 

слънцето и живота. Отново лирическата героиня напомня „аз сам 

тук”, формира координатите  на своето човешко „съм”, 

„ссъществувам”, залегнали като дълбока традиция  и 

първооткривателство и ж най-новата ни съвременна поезия. На 

тясното, тъмно пространство във „Вик”, скожало полетат на духа, 

се противопоставя бунтът на личността, неудържимата сила на 

разбунтувания човек, който разбива всички граници и прегради. 

Чожекът, който се отрича от „жсяка тъмна сила”, от игото на 

всепоглъщащото страдание, превръща своето „аз” и своята 

способност да обича в ново, празнично усещане за света, в криле 

и полет. 

Съществуващата обществена действителност представлява 

затвор, който сковава мечтите и полетите на човешкото сърце. 

Това съзнание е изразено  многократно в стихотжорението и 

„Зов”: 

„Аз съм тук зад три жрати заключени и прозореца ми е решетка, а 

душата, волна птица в клетка, е на слънце и просторнаучена...”