1.4. ЗАДАЧИ, МЕТОДОЛОГИЯ И МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В 

ГЕОДЕМОГРАФИЯТА

Геодемографията има за цел да решава важни и разнообразни проблеми, поради 

факта, че тя се състои от много субдисциплини. Във всяка субдисциплина има общи 
и специфични проблеми и задачи (например за раждаемостта, смъртността, 

миграцията, използването на работната сила и пр.). Извеждането на общи проблеми 
и задачи в геодемографията е много сложно. Сега възгледите за света, политиката, 

историята, икономиката и пр. се променят кардинално, т.е. изменят се ценностите на 
нашето мирозрение (например сега се гледа с други очи на теорията на Малтус, 

защото законът за намаляване на плодородието на почвите е напълно реален, 
необходимостта от регулиране на броя на децата в семейството, на теорията за 

всеобща и пълна заетост, която се оказва несъстоятелна и др.).

Най-общо задачите в геодемографията се отнасят към областта на теорията, на 

практиката и културния светоглед. По териториален обхват те се отнасят за света 
като цяло, за отделни региони, страни, райони и селища.

Основни задачи

 за разрешаване в 

областта на теорията

 на геодемографията са: 

- конкретизиране на предмета, съдържанието и мястото й сред географските и 

близките на географията науки съобразно постиженията на научно-техническия и 
социалния прогрес; 

- анализиране на “механизмите” на въздействие на общите закони за развитие на 
обществото;

- изясняване влиянието на природните условия и фактори върху развитието на 
населението; 

- разкриване и изследване на факторите, влияещи върху промените в демографската 
ситуация; 

- изучаване тенденциите и закономерностите на географията на възпроизводството и 
разпределението на населението; 

- разработване на схеми за предстоящите промени в разселението; 

- създаване на научно-обосновани концепции за демографското развитие и 

свързаните с това проблеми - пренаселение, депопулация, изхранване на 
населението в планетарен и регионален план, за рационалното използване на 

работната сила и др.; 

- разработване на регулаторни механизми за развитие на демографската ситуация в 

желана насока, разработване на класификации и типологии на демографската 
ситуация и нейните параметри и др.

По-важните 

практически задачи

 за разрешаване от геодемографията са: 

- установяване и характеризиране на демографската ситуация в териториалните 

единици от различен таксономичен ранг; 

- анализиране на съвременното състояние и установяване на тенденциите в 
развитието на броя, естественото и механичното движение на населението; 

- разпределението и териториалната локализация на населението и работната сила; 

- пространствен анализ на структурите на населението (полова, възрастова, 

социална; образователна, етническа, религиозна и др.); 

- изясняване и установяване на влиянието на етническата и религиозната 

принадлежност върху специфични изяви на демографските процеси и явления; 

- подобряване на методите за отчитане и регистрация на населението и 

демографските събития в регионален план; 

- разработване на баланси за работната сила; 

- разработване на анализи и прогнозни разчети за поселищно-демографското 
развитие за нуждите на регионалното планиране, 

- развитието на обслужващата сфера, инфраструктурата, строителството и пр.; 

- отражението на миграцията върху демографските и социално-икономическите 

процеси; 

- прогнозиране на миграциите и др.

Задачите на геодемографията в областта на 

културния светоглед

 се свеждат до:

- разпространяване и популяризиране на знанията по география на населението, 

различията в неговото разпределение и брой; 

- осведомяване за актуални и нови демографски проблеми;

- цивилизационен и екологичен поглед върху демографските процеси общо за света, 
по страни и населени места; 

- повишаване на геодемографската и санитарно-хигиенната култура на населението 
в различни части на света;

- подготовка на висококвалифицирани специалисти в областта на геодемографията и 
пр.

Съвременната българска геодемография има за основна задача да приведе 
изучаването на географията на населението в съответствие със световното равнище 

и логика за нейното по-нататъшно развитие. Тя трябва всестранно да разглежда 
предмета на изследване и да се освободи от идеологическите изкривявания и 

ограничения при изучаването и осветляването на редица въпроси от географията на 
населението. Трябва да се акцентира, че високият ръст на нарастване на 

населението е основен фактор за глобалната екологична нестабилност. От друга 
страна е необходимо внимателно да се изучава и депопулацията, която се дължи на 

ниската раждаемост и засяга основно българското население. При съвременните 
условия важно значение придобива квалификацията на работната сила за 

развитието на научно-техническия прогрес. Основно тя се концентрира в развитите 
страни, агломерациите и големите градове, което създава проблеми от различен 

характер. В същото време темповете на използване на минералните ресурси 

намаляват и те се заменят в значителна степен от вторични ресурси. Необходимо е 
да се засили екологичният подход в геодемографията и да се развият социалната 

екология и антропоекологията.

В образованието по география, геодемографията трябва да заеме подобаващото й се 

място. От своя страна геодемографията трябва да засили приложните анализи в 
сферата на обслужването, рекреацията (туризъм, отдих, лечение), търговията 

(маркетинг, пазари и др.), образованието, културата, религията и пр. В същото 
време са необходими изследвания на населението в рамките на пазарната 

икономика, различните видове собственост (частна, държавна и кооперативна) и 
геополитическото пространство. Повишаването на ролята на политико-

административните и териториалните структури, както и на местното 
самоуправление, изискват да се приложат пространствено-аналитичните подходи в 

геодемографията, което е свързано с неизбежната концентрация на 
производителните сили в условията на пазарна икономика и от промените на 

основните закономерности на тяхното разпределение след смяната на политическата 
система. Необходимо е да се разширят проучванията на национално-етническите 

процеси и от гледна точка на принудителните миграции, етническа и религиозна 
нетърпимост и пр. Трябва да се преосмислят измененията в географските аспекти на 

планирането, прогнозирането на населението, преходите от глобално към 
регионално равнище до равнище на населено място, а за специални нужди и до 

фирма или предприятие.

За постигане на своите цели и решаването на задачите геодемографията използва 

собствена методика, методология и различни методи. Всяко конкретно научно 
изследване се подчинява на теорията и методологията на познанието. Най-общо 

всяко научно изследване се състои от следните генетично свързани елементи, които 
нагледно могат да се представят във формата на пирамида в основата на която са 

фактите, следвани от специфичните понятия и категории, методите, хипотезите, 
законите, принципите и постулатите и на върха завършва с теорията. Методологично 

научните изследвания могат да протекат и от двете посоки - от фактите към 
теорията (най-често срещания подход) или от теорията към фактите (използвани за 

доказателство на теорията).

Методологията

 се основава на общофилософския характер на битието. В нея 

логично са обосновани принципите, формите и начините за осъществяване на 
научното изследване. Методологията дава характеристиките на компонентите на 

научното изследване (неговия обект, предмет, задачи, съвкупността от 
изследователски средства необходими за решаването на задачите) и формира 

представа за последователността в процеса на решаване на задачите. 

Методиката

 има по-частен характер в сравнение с методологията, но също има 

събирателен характер. Тя представлява съвкупност от методи и в по-голяма или в 
по-малка степен формализирана технология за събиране, съхраняване, обработка и 

представяне на информацията. 

Методът

 на изследване представлява система от прийоми за събиране, обработка и 

представяне на информация при решаването на конкретна теоретична или 
практическа задача. В своята същност методът се явява оръдието, посредством което 

се решава главната задача на изследването. Именно пътищата за постигане на 
целта, съвкупността от определени принципи, начини на теоретично изследване и 

практическо действие представляват методът. Изборът на методи за конкретни 
задачи зависи от природата на обекта, предмета или целта на изследване. Методите 

се различават по съдържание, степен на обобщеност и мащаб. Най-общо те се 
поделят на философски, общонаучни и частнонаучни. При частните науки, каквато е 

географията, се използват по-тесни и в по-голяма степен формализирани методи.