18.02.1998

СТАТИСТИКАТА КАТО НАУКА И ПРАКТИКА

1. 

Масови явления и статически закономерности.

Действителността   се   характеризира   с   различни   по   своята   природа 
явления.   Независимо   от   тази   сложност   явленията   могат   да   се   делят   на 
единични и масови. 
Единични   -   отделни   факти,   явления   с   присъщите   им   признаци,   които 
са техни индивидуални характериатики.
Динамични   закономерности-   присъщи   на   отделни   явления   и   са 
валидни за всякакви случаи. 
Явления   съвкупности   (масови)   -   разкриват   се   т.   нар.   статистични 
закономерности. 

2. 

Възникване и развитие на статистиката.

 Развитие:
Описателно   направление   в   Германия   -   изучава   явленията   които   имат 
държавен характер. 
Политическа   аритметика   в   Англия   -   освен   описването   на   явленията, 
определяне на закономерности и тенденции на явленията (опит).
Статистика - от “статус”(влияние, положение). 

3. 

Обект, предмет и метод на статистиката.

     Обект    -   масово   проявяващи   се   явления   и   процеси   в   определени 
тетиториални и времеви граници. 
       Предмет    -   статистична   закономерност   и   тенденция   която   се 
проявява   в   дадено   масово   явление   за   определено   време   и   по 
определена териториална единица.
       Метод    -   специфичен   подход,   с   който   установяваме   статистически 
закономерности   и   тенденции   в   масовите   явления     в   определено   време 
и   териториални   граници.   Той   има   за   основа   закона   за   големите   числа. 
Неговия   смисъл   е   в   това,   че   при   обхващането   на   достатъчно   голям 
брой   еденици   индивидуалните   особености   се   неутрализират   и   се 
проявява   обща   закономерност.   В   зависимост   от   фазите   на 
статистичното   изучаване,   статистичният   метод   изпълнява   две   форми   - 
описателна и аналитична.
Описателна   -   приложена   през   първите   две   фази   на   изучаване   с   нея   се 
осигурява информация за обекта на изследване.
Аналитична - изучават се статистическите закономерности, тенденции, 
взаимни   връзки   и     зависимости.   Прилага   се   през   третия   етап   на 
изучаване. 

1

Статистическия   метод   е   конкретен   метод   на   познание,   а   не   метод   на 
абстрактно-теоретичен анализ. Особености :

−

приложим при изучаване на масовите явления

−

чрез него се изучава количествената страна

−

чрез   него   се   проявяват   закономерностите   и   тенденциите   при 

изучаваните процеси и явления

4. 

Статистическа практика

Статистическата   практика   задоволява   информационните   потребности 
на   управата   във   всяка   държава,   а   и   потребнотите   на   много   науки.   За 
управлението   са   необходими   постоянни   статистически   изучавания   на 
голям   брой   явления   и   процеси   от   демографската,   икономическата, 
социалната   области.   В   България   държавната   статистика   се   създава 
след   Освобождението.   През   1880г.   е   изградени   информационно 
статистическо   отделение   към   Министерство   на   финансите.   На 
19.08.1881   е   създадено   статистическо   бюро   при   Министерството   на 
народното   просвещение   и   затова   1881г.   се   счита   за   рожденна   дата   на 
българската статистика.

5. 

Статистиката като наука

Възниква   за   да   задоволи   потребностите   на   статистическата   практика. 
Тя   е   многоотраслова   наука,   защото   изследва   различни   обекти   - 
икономически,   социални,   демографски,   природни.   Общата   теория   на 
статистиката   е   обединяващо   звено,   защото   осигурява   научните   основи 
на статистическото изучаване.

СТАТИСТИЧЕСКО ИЗУЧАВАНЕ

1. 

Познавателна същност и фази на статистическото изучаване

Статистическото   изучаване   обхваща   различни   етапи   като   през   всеки 
един   от   тях   се   прилагат   различни   статистически   методи.   Обект   на 
всяко   статистическото   изучаване   е   някакво   масово   явление,   което   се 
проявява   в   определени   времеви   и   пространствени   граници. 
Обикновенно   статистическото   изучаване   се   провежда   в   логическа 
последователност,   в   която   могат   да   се   разграничат   3   етапа   (фази)   на 
изучаване:
а)статистическо   наблюдение   -   събиране   на   първични   сведения   за 
отделните единици с характерните за тях признаци
б)статистическа   групировка   и   сводка   -   разпределяне   на   отделните 
единици  на съвкупността  на еднородни  групи  въз основа  на социално-
икиномически   признаци,   които   в   случая   се   наричат   групировъчни 
признаци
в)статистически   анализ   -   получават   се   обощени   числови 
характеристики  за типичното  равнище,  за  разсейването  (показатели  на 
вариацията),   за   определяне   на   закономерности   и   тенденции, 

2

взаимовръзки и зависимости

2. 

Основни статистически понятия

Статистическа   съвкупност,   статистическа   единица,   статистически 
признаци, обект на изучаване

Статистическа   съвкупност   -   общност   от   единици   (случаи)   обединени 
от   обективно   съществуващи   връзки   и   зависимости,   в   които   се 
проявяват   свойства,   статистически   закономерности   и   тенденции   за 
определяне   на   време   и   място.   Важно   условие   при   формирането   на 
статистическата   съвкупност   е   нейните   елементи   да   бъдат   еднородни 
по   избрани   признаци   в   определено   отношение.   Тази   еднородност   не 
означава пълна еднаквост, еднотипност.
В   зависимост   от   периода   или   момента   от   време,   за   които   се   изучават 
статистическите съвкупности те биват:

−

моментни   -   всички   единици   се   наблюдават   в   точно   определен 

момент

−

периодни   -   наблюдението   се   извършва   непрекъснато   в   рамките   на 

интервала, характеризира се и се записва

В зависимост от обхвата на единиците на съвкупността:

−

генерални - обхващат всички единици в съвкупността

−

представителни   -   наблюдават   само   част   от   единиците   на 

генералната съвкупност

Статистическа   единица   (единица   на   статистическата   съвкупност)   - 
отделната   неделима   единица,   от   която   е   изградена   статистическата 
съвкупност.   Тя   е   форма   на   масово   проявление,   затова   трябва   да   бъде 
дефинирана   точно,   ясно,   недвусмислено,   защото   от   това   зависи   обема 
и  съдържанието  на  статистическата  съвкупност.  Когато  не  е  възможно 
да   се   дефинират   еднозначно,   се   определя   критерий   за   да   се   установи 
дали   дадената   единица   има   качествата   на   статистическа   единица. 
Всяка статистическа единица има две свойства:

−

неделимост

−

еднородност

Статистически   признаци   -   всяка   статистическа   единица   има   свои 
качествени   характеристики,   особености,   свойства,   които   при 
изучаването   от   стаатистиката   се   наричат   статистически   признаци.   Те 
са   много   на   брой,   но   при   всяко   конкретно   статистическо   изучаване 
техния  брой и вид се определя в зависимост  от целта  на изследване.  В 
зависимост от начина, по който описват явленията, те биват:

1. 

вариационни   (количествени)   -   тези,   чието   определяне   се   изразява   с 

числа. Могат да бъдат измерени чрез съответната мярка

   - прекъснати - определят се целочислено (дискретни признаци)
   -непрекъснати - приемат различни стойности в даден интервал

2. 

категорийни   -   тези,   на   които   определенията   се   дават   словесно, 

описателно (пол, образование)

−

постоянни - когато определението на признаците не се променят с 

3

течение на времето (пол, месторождение, роден език)

−

променливи - променят се с течение на времето (възраст,  семейно 

положение)

Също   така   съществуват   и   други   видове   признаци   -   факторни, 
категорийни, социални, естествени и др.

25.02.1998

Статистическо Наблюдение

1. 

Същност и форми на статистическото наблюдение.

Статистическото   наблюдение   е   първият,   началният,   изходен   факт   на 
статистическото   изучаване.   Чрез   него   се   събира   първична   изходна 
информация  за  статистическата  единица.  Статистическото  наблюдение 
е   планомерно,   систематично   и   научно   организирано   събиране   на 
сведения   за   реално   съществуващи   факти,   явления   и   процеси   с 
характерните   за   тях   призанаци   с   цел   изучаване   на   даден   обект. 
Провежда се в две основни форми: 

статистическа отчетност
специално организирано наблюдение

Статистическата   отчетност   е   правно   регламентирана,   има 
задължителен   характер     и   е   основна   форма   на   статистическото 
наблюдение.   Основа   на   тази   отчетност   е   оперативно-техническата   и 
счетоводна отчетност. Едновременно с това статистическата отчетност 
събира   сведения   за   заетите   лица   по   пол,   възраст,   образувание   и 
квалификация,   които   не   са   обект   на   оперативно-техническата   и 
счетоводна   отчетност.   Специално   организираната   отчетност   обхваща 
онези   явления,   които   не   се   наблюдават   чрез   статистическата 
отчетност.   Провежда   се   еднократно   или   периодично   през   определен 
интервал   от   време.   Такива   са:   преброяването   на   населението   и 
жилищния   фонд,   на   посевите,   на   селскостопанските   животни,   на 
земеделските машини и т.н. 
Планиране и организация на статистическото наблюдение 
Те   са   неразделна   част   от   плана   и   организацията   на   статистическото 
изучаване.   Планът   вкючва:   цел   и   единица   на   наблюдението,   време   на 
наблюдението,   място   на   наблюдението,   органи   на   наблюдението, 
източници   на   единични   сведения,   регистриране   на   единични   сведения 
и други организационни мероприятия.
Цел на наблюдението:
Тя   трябва   да   е   поставена   при   всяко   едно   изучаване,   тъй   като   въз 
основа   на   целта   се   подбират   характеристиките   на   изучавания   обект. 
Пр.   Ако   се   изучават   семейно   положение,   статус   във   всеки   конкретен 
случай се подбират признаци, тъй че да бъде показателно изучаването.
Единица на наблюдението:
Единицата   на   наблюдението   е   онова   първично   звено,   от   което   се 
получават   сведения   за   статистическата   единица.   Затова   тя   се   нарича 
още   и   отчетна   единица.   Единицата   на   наблюдението   може   да   съвпада 
или   да   не   съвпада   със   статистическата   единица.   Разликата     между 

4

статистическата   единица   и   единицата   на   наблюдението   е   напимер   при 
наблюдение   на   жилища   и   жилищни   сгради.   Единица   на   наблюдението 
е   отделния   собственик   или   наемател,   а   статистическата   единица   е 
отделната   жилищна   сграда.   Когато   наблюдаваме   отделното   лице   то   е 
не   само   статистическа   единица,   но   и   единица   на   наблюдението. 
Единицата   на   наблюдението   трябва   да   бъде   пределена,   както   при 
редовно   организираната   статистическа   отчетност,   така   и   при 
специално   организираните   статистически   изучавания.   При   редовно 
организираната   статистическа   отчетност   единица   на   наблюдението   е 
предприятието,   фирмата,   учреждението,   организацията.   Те   са   длъжни 
да представят статистически отчети на органите на НСИ, по специално 
на   регионалните   статистически     бюра.   За   това   такива   единици   на 
наблюдението   се   наричат   отчетни   единици.   При   специално 
организираните  статистически  изучавания  единиците  на наблюдението 
също   се   определят   предварително.   Например   при   преброяване   на 
населението   трябва   да   се   определи   кои   ще   дава   сведенията.   Освен 
статистическата   единица   и   единицата   на   наблюдението   различаваме   и 
техническа   единица.   Тя   е   елемент   на   преброявания   обект,   за   който   се 
съставя   основния   преброителен   документ.   Така   например,   когато   се 
преброява населението техническа единица е отделното жилище.
Време на наблюдението:
То е елемент на организационния план и обхваща следните моменти: 

1. 

момент на наблюдението 

2. 

критичен момент

3. 

момент на регистрация

Времето   на   наблюдение   е   различно   за   регулярната   (.   .   .   текуща 
статистическа   отчетност)   и   за   специално   организираните   наблюдения. 
При   регулярната   статистическа   отчетност   най-важното   за   периодните 
съвкупности   е   да   се   определи   нейната   периодичност   (ден,   два,   пет…) 
Тази периодичност зависи от скоростта на изменение на явленията.
При   специално   организираните   наблюдения   трябва   така   да   се   подбере 
времето,   че   единиците   да   не   се   влияят   от   други   фактори.(напр. 
преброяване   на   населението   се   извършва   м.   декември.   Счита   се,   че 
тогава   хората   са   си   вкъщи.За   посеви   -   юни.   След   критичния   момент, 
защото:

•

събират се актуални данни

•

коригират се грешки от предходни изследвания

Органите   на   статистическото   наблюдение   не   са   органи   на 
статистиката.   След   завършване   на   наблюдението,   те   се   освобождават 
от   задачата.   Какви   лица   трябва   да   се   подбират   за   органи   на 
наблюдението?   Нужна   е   регламентация   с   правителствен   документ. 
Органи   на   наблюдение   не   могат   да   бъдат   всички   служители   на 
вътрешно   министерство,   министерство   на   отбраната,   началник 
складове, пощенски служители, финансови ревизори.

Място на наблюдението.
То също е елемент на организационния  план  и обхваща териториалния 

5

обхват   и   мястото   на   регистрация.   Териториалния   обхват   на 
наблюдението   -   това   е   териториалното   разположение   на   изучаваните 
съвкупности   и   се   решава   при   съставяне   на   програмата   на 
статистическото   наблюдение.   Така   например   при   преброяване   на 
населението   трябва   да   се   реши   къде   ще   се   наблюдават   лицата,   които 
временно   отсъстват   от   постоянното   си   местожителство,   а   също   и 
врременно   пребиваващите   по   време   на   наблюдението.   Мястото   на 
регистрация   -   това   е   мястото,   което   е   определно   да   бъдат 
регистрирани   единиците   на   наблюдение   с   тяхните   признаци. 
Регистрацията   може   да   стане   в   дома   на   единицата   на   наблюдението, 
кметството, или в преброителния пункт.

Регистрация на единичните сведения.
Преди   да   започне   самата   регистрация   е   необходимо   да   се   решат   два 
въпроса  -  за  формата  на  регистрацията   и за  вида  на  формулярите.  При 
периодичните   статистически   съвкупности   регистрацията   е   текуща   - 
раждане,   умиране   и   др.   При   моментните   статистически   съвкупности 
регистрацията   се   извършва   непосредствено   след   критичния   момент. 
Начините   (формите)   на   регистриране   са   следните:   самонаблюдение   - 
то   е   метод   при   който   сведенията   се   дават   от   самите   единици   на 
наблюдението   или   от   тяхни   предтавители.   Самонаблюдението   се 
прилага   при   еднократни   специално   организирани   наблюдения. 
Самонаблюдение   е   и   отчетната   форма   на   наблюдение.   При   специално 
организираните   статистически   наблюдения,   когато   отделните   лица   са 
и   единици   на   наблюдението,   тогава   самонаблюдението   се   прилага   в 
три варианта:
1. Лицата,   които   са   единици   на   наблюдението   сами   попълват 

статистическите   формуляри,   а   преброителите   ги   проверяват   и   ги 
предават на ръководството на наблюдението.

2. Преброителите   провеждат   беседи   с   лицата,   които   са   единици   на 

наблюдението  и  извършват  записване  в статистическите  формуляри. 
Така се получават най-точни данни.

3. Статистическите   формуляри   се   изпращат   по   пощата   и   след 

попълването им от единиците на наблюдението се връщат обратно.

Кореспондентски метод.
Специалистите   от   дадена   област   играят   ролята   на   кореспонденти   на 
органите   на   статистиката   и   те   дават   сведения   по   изпратените   им 
въпросници.   Затова   правилният   подбор   на   кореспондентите   осигурява 
добра информация.
Експедиционен метод.
При   този   метод   специално   подготвени   сътрудници   на   НСИ   отиват   на 
място,   където   се   намира   единицата   на   наблюдението   и   там   се 
извършва   регистрацията.   Точен,   но   скъп   метод.   Досега   е   прилаган 
само два пъти.
По-важни изисквания на които трябва да отговаря един добре съставен 
въпросник:
1. Във   формулярите   трябва   да   има   само   такива   въпроси,   които   са 

6

необходими за решаване на поставените задачи на наблюдението.

2. Да   се   формулират   само   такива   въпроси,   на   които   може   точен 

отговор.

3. Въпросите   да   се   поставят   така,   че   отговор   на   един   въпрос   да   може 

да контролира отговор на друг въпрос.

Въпросниците биват два вида: индивидуални - за регистриране на една 
единица на наблюдението и колективни - за няколко единици.

Източници на единичните сведения.
Те   са:   непосредствено   наблюдение,   документи   и   интервю.   При 
непосредствено   наблюдение   органите   на   статистиката   преброяват 
отделните единици.
Документи.
Те се ползват основно при статистическата отчетност.
Интервю   (беседа)   -   основен   източник   на   сведения,   когато   единиците 
на   наблюдението   са   хора.   Грешки   на   наблюдението.   При   всяко 
статистическо   наблюдение   има   риск   за   грешки.   То   се   смята   за 
сполучливо, когато са отстранени грешките. Те биват:

•

несъзнателни

•

съзнателни

•

систематични

•

отчетни

Грешките   трябва   да   се   коригират   само   от   този,   който   ги   е   допуснал. 
Източниците на грешки биват:

•

програмата   на   наблюдението.   Тя   е   източник   на   грешки,   когато   не   е 

добре   формулиран   обекта   и   единицата   на   наблюдение,   а   също   така 
когато се наблюдава голям брой и неясно формулирани признаци

•

организационен   план   -   когато   не   е   подходящ   начина   на 

регистриране на единичните сведения

•

при   неправилна   редакция   на   въпросите   в   статистическите 

формуляри

Органи на наблюдението:

•

некомпетентни, нехайни грешки

•

лицата,   които   дават   сведения   -   подценяване   на   наблюдението, 

нехайство, - - - интимни въпроси.

Статистическа групировка и сводка

1. 

Същност и задачи на статистическата групировка.

При   статистическото   наблюдение   -   голям   обем   информация,   много 
формуляри.   Те   не   могат   обаче   да   послужат   заради   еднородност   на 
единиците.
Статистическата   групировка   е   разпределение   на   единиците   на 
статистическата   съвкупност   в   групи   по   определени   статистически 
признаци,   които   в   случая   се   наричат   групировъчни   признаци   -   тя   е 
научно   обоснован   метод,   с   който   се   преминава   от   единичното   към 

7

общото, от случайното към необходимото.
Етапите на статистическата групировка са:
1. Обособяването   на   групите   по   определени   групировъчни   признаци. 

Групите   трябва   да   бъдат   еднородни,   е   единиците   трябва   да 
принадлежат   към   един   и   същи   социално-икономически   тип.   Това   е 
най-важният   етап   в   групировката,   затова   работата   по   него   започва 
още   при   съставяне   на   програмата   на   наблюдението.   Основание   за 
образуване   на   групите   са   скалите  (скалата,   която   се   възприема   в 
зависимост от групировъчния признак).

2. Отнасяне   на   единиците   (случаите)   на   съвкупността   към   отделните 

групи   в   зависимост   от   определенията   на   признаците.   Тази   операция 
започва  само    след   събиране   на   необходимите   сведения,   т.е.   след 
приключване на наблюдението.

3. Сводниране   на   получените   резултати   (сводка).   Този   етап   не   е 

задължителен   и   се   прилага   при   вариационни   признаци.   Състои   се   в 
пресумиране значението на признака.

Видове статистически групировки

Разграничаването   на   статистическите   групировки   се   извършва   по   2 
критерия: характер и брой на групировъчните признаци. 
В   зависимост   от   характера   на   групировъчните   признаци   различаваме: 
групировки   по   място,   групировки   по   време,   вариационни, 
покатегорийни и покумолативни признаци.
Групировки   по   място  (териториални,   пространствени)   -   предназначени 
са   да   изследват   териториалното   разположение   на   изследваното 
явление.   Затова   те   са   много   необходими   при   регионални   изследвания. 
Извършват   се   по   4   принципа   :   географски,   географо-статистически, 
отраслово-икономически   и   административен.   Основание   за   образуване 
на   групи   са   териториалните   единици   на   страната   (области,   общини, 
кметства). Географски принцип - при него групировката се извършва в 
зависимост   от   географските   условия   в   страната.   Въз   основа   на   този 
принцип   са   формирани   следните   райони:   тракийски,   Рило-Родопски, 
равнинен.   Географо-статистически   принцип   :   Въз   основа   на   този 
принцип   се   формират   географски   райони   с   еднакви   статистически 
характеристики.   Например   географски   райони   с   еднаква   раждаемост, 
смъртност.   Отраслово-икономически   принцип:   въз   основа   на   него   се 
очертават   :   промишлени,   селскостопански,   рудодобивни   и   др. 
Административен   принцип   :   области,   общини,   кметства.   При   този   вид 
групировки   единиците   на   съвкупността   се   подреждат   в   зависимост   от 
периодите на тяхното възникване.

Групировки по вариационни (кличествени) признаци  

 - основание за 

тези   групировки   са   значенията   на   вариационния   признак   и   наличието 
на   предварително   съставена   интервална   скала.   Когато   значенията   на 
определен   прекъснат   признак   са   малко   на   брой,   тогава   могат   да   се 
образуват   толкова   групи,   колкото   са   значенията   на   признака. 
Например   :   групировки   на   семейства   по   брой  на   децата.   Когато 

8

вариационния   признак   има   голям   брой   определения,   се   формират 
групи   в   определени   интервали   в   зависимост   от   определенията   на 
признаците.   Тук   трябва   да   се   реши   въпросът   за   броя   на   групите   и 
техните   граници,   като   всяка   група   има   долна   и   горна   граница.   При 
определяне   ширината   на   интервалите   се   прилагат   3   принципа: 
аритметичен,   геометричен,   целеви   (икономически).   При   аритметичния 
принцип   образуваните   групи   са   с   еднакво   широки   интеравали.   Когато 
предварително   сме   решили   колко   групи   ще   образуваме,  тогава 
ширината на интервалите се определя по формулата:

h=x

m a x

 - x

m i n

k

êúäåòî:
x

m a x  

 - максималното значение на признака

x

m i n  

 - минималното значение на признака

ê    - áðîé íà ãðóïèòå
h    - øèðèíà íà èíòåðâàëà
При   невъзможност   предварително   да   се   определи   броя   на   групите, 
ширината на интервалите се определя по формулата:

h=x

m a x

-x

m i n

1+3.322lnN

N - броя на наблюдаваните единици
Тази формула се прилага при съвкупност по-голяма от 100 човека.
При   геометричния   принцип   широчината   на   интервалите   нараства   или 
намалява   еднакъв   брий   пъти.   При   необходимост   интервалите   на 
групите   могат   да   се   преустроят   с   еднаква   ширина.   Целевият   принцип 
се прилага когато единиците вариратнеравномерно и в широк диапазон 
на  значенията   на  признака  на  групирането.   В този   случай  интервалите 
са   в   зависимост   от   вътрешния   строеж   на   изучаваната   съвкупност.   При 
вариационните   групировки   е   много   важно   да   се   разграничат   точно 
долната   и   горна   граница   на   всяка   група.   При   прекъснати   вариационни 
признаци   широчината   на   интервала   се   образува   въз   основа   на 
принципа   “от   -   до”.   Когато   признака   е   непрекъснат,   ползува   се   друг 
принцип   на   разграничаване   на   групите.   Тук   групите   се   образуват   на 
принципа “над - до”.

Групировка   по   категориен   признак  

  -   когато   значенията   на   този 

признак   са   малко   на   брой,   не   е   необходимо   предварително   да   се 
определя   броя   на   групите   и   подреждането   им   в   естествени   редици 
съобразно   числените   им   значения.   При   малко   на   брой   значения   на 
признака   всеки   един   от   тях   може   да   послужи   като   основание   за 
образуване   на   група.   В   такива   случаи   се   ползва   предварително 
извършена   класификация.   Класификацията   е   постоянно   разпределение 

9

на   отделни   явления   като   всяка   група   има   определена   устойчивост.   За 
това   класификация   се   ползва   многократно.   Класификациите   могат   да 
бъдат   азбучни   и   систематични.   При   азбучните   класификации   на 
сродни   определения   не   статистическия   признак   са   подредени 
последователно и формално. Така например : преподавател, проектант, 
писател, пилот и т.н. При систематическата класификация се групира в 
систематичност   по   определение   на   признаците,   когато   те   са   с   по-
големи   систематически   възможности,   защотопри   тях   е   възможно 
последователно   уедряване   (агрегиране).   В   зависимост   от   броя   на 
признаците,   по   които   се   извършва   групировката   тя   бива:   проста 
(едномерна)   и  сложна  (многомерна).  Проста  е   тази,   която   се  извършва 
по   един   от   признаците   на   статистическата   единица.   Сложна   е   тази, 
която   се   извършва   по   два   и   повече   признака   едновременно.   Такава   е 
групировката   на   разпределението   по   пол   и   възраст,   пол   и   професия   и 
т.н. В зависимост от данните, които ще групираме, групировките биват 
първични   и   вторични.   Първични   групировки   са   тези,   при   които   се 
ползват   данни   от   специално   организирано   статистическо   наблюдение. 
Вторични   групировки   са   тези,   при   които   в   зависимост   от   поставената 
цел   се   образуват   нови   групи   въз   основа   на   извършените   преди   това 
групировки.   Необходимост   от   вторична   групировка   се   появява,   когато 
при   статистическата   обработка   на   данните   от   наблюдението   са 
образувани   повече   групи,   отколкото   са   необходими   при   конкретното 
изучаване.   Целта   на   вторичната   групировка   е   да   се   направят 
съпоставими   данните   с   друга   групировка   и   когато   първичната 
групировка   не   задоволява   целта   на   изследването.   В   този   случай   от 
формираните   преди   това   много   малки   групи   се   образуват   нови, 
уедрени   групи.   Те   могат   да   се   получат   по   2   начина:   чрез   уедряване 
интервалите   на   първичната   групировка   посредством   сумиране   на 
групите   с   по-малки   интервали;   чрез   изменение   на   относителния   дял 
отделните   групи.   В   зависимост   от   задачите,   които   се   поставчт   пред 
статистическия анализ  могат да се построят  : структурна,  типологична 
и аналитична група.  Структурно  - вариационна групировка,  чрез която 
се   разкрива   структурата   на   изучаваните   явления,   структурни 
изменения   на   съвкупността   от   еднотипни   единици   и   дава   възможност 
да   се   определи,   коя   група   е  най   -   голяма   (преобладаваща)   и   коя   най   - 
малка.   Тази   групировка   е   проста   защото   в   основата   и   се   поставя 
признак   ,   който   се   разчленява   на   равни   интервали.   Типологична 
групировка   -   предназначена   е   да   отграничи   различните   типове   и 
явления. Тя разпределя изучаваната съвкупност на отделни типове или 
на   качествено   еднородни   групи.   Аналитична   групировка:   разкрива 
взаимните   връзки   и   зависимости   между   признаците   на   изучаваната 
съвкупност.   Тя   е   сложна   групировка,   защото   може   да   се   извърши   по 
два   или   повече   признака   едновременно.   Тук   едни   от   признаците   са 
факторни,   а   други   резултативни.   Например   обема   на   произведената 
продукция е резултативен, а оборудването - факторен. 

Статистически анализ  

10

1.Същност, задачи и етапи на статистическия анализ
Статистическия   анализ   е   приложение   на   статистическите   методи   за 
обработка   на   статистически   данни,   получени   при   наблюдението, 
групировката   и   сводката   и   за   изучаване   на   производни   статистически 
величини   и   тяхното   тълкуване,   с   цел   разкриване   на   същността, 
състоянието,   тенденциите,   закономерностите   и   зависимостите   между 
изучаваните явления.
Етапите   на   статистическия   анализ   са:   предварителен,   изчислителен   и 
тълкувателен.   При   предварителния   етап   в   зависимост   от   особеностите 
на   изследваните   явления   и   целта   на   изучаване   се   конструират   система 
от количествени  измерители.  Обикновено  те се изразяват  в статистико 
- математически форми. Изчислителен етап: чрез него се изчисляват не 
само   междинни   но   и  производни   статистически   величини,   а   също   така 
крайни и основни резултати от анализа. Тълкувателен етап: въз основа 
на   получените   резултати   и   тяхното   сравнение   може   да   се   стигне   до 
определени  изводи  и  заключения.   В зависимост  от  поставените   цели  и 
задачи   статистическият   анализ   бива:   описателен,   диагностичен, 
прогностичен   и   номографичен.   При   описателния   анализ   се   дава 
описателна   характеристика   с   помоща   на   производни   величинини   за 
определено   място   и   време.   През   този   етап   не   се   търсят   причините, 
които   пораждат   установените   закономерности.   При   диагностичния 
анализ се разкриват и обясняват причините, които прождат варирането 
на   единиците   по   значенията   на   даден   признак.   Тук   се   прилагат 
методите   на   индексния   факторен   анализ,   на   дисперсионния   анализ,   на 
корелационния   анализ,   на   регресионния   анализ.   Чез   прогностичния 
анализ   се   предвижда   изменението   на   явлението   в   бъдеще.   Прогнозата 
се   разработва   във   варианти   (песимистичен,   усреднителен   и 
оптимистичен).   При   номографичния   анализ   се   установяват   присъщите 
на   дадената   съвкупност   закономерности   и   тяхното   количествено 
изразяване,   ако   действително  съществува   предполаганата   от   нас 
закономерност. Откритите закономерности са от теоретичен вид.

2. 

Основни направления на статистическия анализ

1) 

статистическия   анализ   на   разпределението   на   единиците   на 

съвкупността   по   интересуващите   ни   признаци.   Чрез   този   анализ   се 
установяват   обобщаващи   количествени   характеристики   за   центъра 
на   разпределението,   варирането   и   формата   на   разпределение.   Това 
направление   на   анализа   дава   възможност   да   се   разкрие   общото, 
типичното,   закономерното   в   съвкупността   като   цяло.   Разкрива   се 
вътрешната   структура,   териториална   локализация,   степента   на 
концентриране и диференциация на изследваните масови явления.

2) 

статистически   анализ   на   динамиката   на   явленията.   При   това 

направление се установява скоростта на изменение, колебания и т.н.

Препоставки на статистическия анализ:

1)приоритет   на   качествения   анализ,   следователно   статистическия 
анализ   трябва   да   се   основава   на   достатъчно   пълно   познаване   на 

11

качествената   страна   на   анализираните   явления,   техния   характер, 
форма   на   развитие   и   законите,   на   които   се   подчинява   изследваното 
явление

2) 

критична   оценка   на   пълнотата,   достоверността,   сравнимостта   и 

съпоставимостта на данните. Пълнотата на статистическите данни се 
преценява   в   зависимост   от   характера   на   явленията,   които   се 
изучават и задачите  на анализа.  Трябва да се установи дали данните 
се   отнасят   за   цялата   съвкупност   или   за   част   от   нея.   Ако   данните   се 
отнасят   за   част   от   съвкупността,   трябва   да   се   установи   дали   тя   е 
представителна   (репрезентативна)   и   дали   данните   могат   да   се 
използват   за   анализ.   Достоверността   на   статистическите   данни   се 
осигурява   чрез   достоверността   на   статистическите   сведения,   които 
са   получени   от   статистическото   наблюдение,   а   също   така   и   от 
правилната   им   по-нататъшна   обработка.   Сравнимостта   на 
статистическите   данни   е   възможна   само   до   еднородни   величини, 
които   изразяват   еднородни   явления   по   съдържание   и   по   обхват. 
Само   тогава   се   установяват   различията   в   обема   и   в   равнищата   на 
сравняваните   явления.   Съпоставимост   означава   възможността   да   се 
отнасят   (съпоставят)   от   гледна   точка   на   вътрешното   си  съдържание 
едни   към   други   данните   и   да   се   получат   смислени   производни 
величини.   Ако   обаче   получените   данни   са   реално   съпоставими,   те 
могат   при   статистическия   анализ   да   се   съпоставят   независимо   дали 
са   едно   или   разноименни   (в   различни   мярки).   Така   например  може 
да се съпостави БНП със заетото население.

СТАТИСТИЧЕСКИ ТАБЛИЦИ И СТАТИСТИЧЕСКИ РЕДОВЕ

Статистически таблици

1. 

Същност и елементи на статистическата таблица

Статистическите  таблици  са тези, в чийто клетки  се съдържат числови 
статистически   характеристики   на   изучаваните   факти,   явления   и 
процеси.   Отличието   им   от   другите   видове   таблици   (за   умножение,   за 
лихви   и   т.н.)   е   в   това,   че   информацията   в   тях   се   отнася   за   обеми   на 
изучавани   съвкупности   или   равнища   на   признака.   Предназначението 
на   статистическите   таблици   е   в   3   направления.   Най-напред   в   тях   се 
“отливат”   резултатите   от   статистическата   групировка.   На   второ   място 
в   тях   се   включват   данните,   с   които   ще   бъде   извършен   анализа,   и 
накрая   в   тях   се   представят   данните   от   статистическия   анализ. 
Статистически   таблици   могат   да   се   построят   от   абсолютни,   средни   и 
относителни   величини,   а   също   и   от   коефициенти   на   зависимости. 
Елементите на статистическата таблица са:формални и логически.
Формални   са   :заглавие,   заглавен   ред,   колони,   редове,   клетки. 
Заглавието   трябва   да   съдържа:   обекта,   единицата   на   измерване, 
мястото   и   времето.   Логически   елементи:   статистически   подлог   и 
статистическо   сказуемо.   Статистическия   подлог   е   това,   което   се 
характеризира   (обектът   на   изследване).   Той   може   да   е   съставен   от 

12

групи,   съвкупности,   териториални   поделения   и   др.   Обикновенно   се 
разполага   в   челната   колона.   Статистическо   сказуемо   са   признаците, 
показателите,   с   помоща   на   които   се   характеризира   обекта   на 
изучаване.
Видове статистически таблици
В   зависимост   от   източника   на   статистическа   информация   те   биват 
първични   и   вторични.   Първични   са   тези,   в   които   са   поместени   данни, 
получени  непосредствено   от  статистическата   групировка.  Вторични  са 
тези,   поместените   данни   в   които   са   резултат   на   вторична   групировка. 
Обикновенно   чрез   тях   се   решават   конкретни   статистически 
изучавания.   В  завосимост   от   това   дали   съвкупността   се   характеризира 
в   статика   или   динамика,   статистическите   таблици   биват   статични   и 
динамични.   Статичните   таблици   представляват   статистически   редове 
на   разпределение,   затова   характеризират   явленията   в   определен 
отрязък   от   време.   Динамичните   таблици   представляват   динамични 
статистически   редове,   и   затоа   характеризират   развитието   във 
времето.при   съчетаването   на   статичните   и   динамичните   таблици   се 
получават   балансови   таблици,   които   включват   две   моментни   и   две 
периодни   съвкупности.   В   зависимост   от   строежа   на   статистическия 
подлог   различаваме   :   прости,   групови   и   комбинационни   статистичеки 
таблици.   Прости   са   тези,   субектът   на   които   съдържа   единиците   на 
изследване   или   на   наблюдение,   териториални   поделения   или 
хронологични   данни.   В   груповите   таблици   подлогът   се   разработва   на 
групи   в   зависимост   от   признака   на   групиране.   Групова   таблица   е 
например разпределението на доходите на персонала във фирма.
Комбинационни   таблици:   те   са   налице,   когато   статистическия   подлог 
се   състио   от   групи,   получени   чрез   групировка   на   2   илиповече 
признака.   Може   да   се   извърши   проста   и   комбинационна   разработка. 
При  простата  отделните   показатели  се   дават  независимо   един   от  друг. 
При   комбинационната   -   2   или   повече   признака.   Видът   на   таблиците 
зависи   от   разработката   на   подлога,   а   не   от   разработването   на 
сказуемото.

Статистически редове

1. 

Същност и елементи на статистическите редове

В   резултат   на   статистическата   групировка   и   сводка   се   получават 
статистически   данни,   които   приемат   формата   на   статистически   редове 
или   таблици.   Статистически   ред   е   ред   от   статистически   величини, 
които   са   предварително   подбрани   и   целесъобразно   подредени   по 
определени   правила   на   статистическата   групировка   в   зависимост   от 
поставената   цел     и   потребностите   на   анализа.   Статистическите   редове 
могат да съдържат абсолютни или производни статистически величини 
(производните   биват   средни   или   относителни).   Те   (редовете)   се 
представят   в   статистически   таблици.   Разграничаването   на 
статистическите   редове   се   извършва   в   зависимост   от   техните 
елементи.   Те   са   :   заглавие,   основание   и   членове.   Основанието   на 

13

статистическия   ред   това   са   значенията   на   групировъчния   признак,   по 
които   се   подреждат   данните.   Тези   значения   могат   да   бъдат 
териториална   единица,   периоди   или   моменти   от   времето,   значение   на 
вариационни признаци и значение на категорийни признаци. членовете 
на   реда   са   данните   (числовите   характеристики)   на   съответните 
поделения на групировъчния признак.

2. 

Видове статистически редове

В   зависимост   от   съдържанието   на   статистическите   редове   те   биват: 
редове   на   разпределения   (статични   редове)   и   динамични   редове. 
Редовете   на   разпределение   изразяват   разпределението   на 
статистическите   единици   по   даден   признак.   В   зависимост   от 
основанието   на   разпределението   статистическите   редове   биват: 
териториални,  категорийни,   редове   на   разпределение   по   време   и 
вариационни   редове.   Териториалните   редове   характеризират 
териториалното   разположение   на   единиците   на   явленията   или 
различията   на   дадена   характеристика   по   териториални   поделения. 
Групировъчен   признак   са   поделенията   на   дадена   територия 
(континент,   държава,   област).   Атрибутивни   -   получават   се   от 
категориите по видове признак. Основание на реда са номиналната или 
ординалната   скала.   Определенията   на   признаците   са   словесно 
дефинирани.   Вариационните   редове   изразяват  разпределението   на 
единиците   на   съвкупността   по   вариационен   признак,   които   може   да 
бъде   степенен   или   интервален.   Получава   се   след   групировка   по 
вариационен признак.
Динамични   (хронологични,   времеви)   редове.   Получават   се   чрез 
групировка   по   време,   при   която   за   основание   служат   отделните 
моменти и периоди от време. Динамичните редове биват няколко вида: 
в зависимост от тяхното основание те биват моментни и периодни (или 
интервални).   Моментни   -   когато   основанието   се   състои   от   отделни 
моменти.   Периодни   -   по   години,   месеци;   в   зависимост   от   това   дали 
динамичните редове съдържат определена тенденция на изменение или 
не съдържат, динамичните редове биват стационарни и нестационарни. 
Стационарните   редове   не   съдържат   тенденция   на   изменение.   ;   в 
зависимост   от   тенденцията,   която   се   изразява   при   нестационарните 
редове те биват емулаторни и умбулаторни.

Графически статистически изображения

1. 

Познавателна същност

За   описание   и   изучаване   на   статистическите   редове   наред   със 
съставянето   на   статистически   таблици   често   пъти   се   използуват   и 
графически   изображения.   Те   се   явяват   като   допълнение   към 
статистическите  таблици,  илюстрират  ги, а в  някои  случаи  напълно  ги 
заместват.   Могат   да   се   построят   от   абсолютни   и   произволни 
статистически   величини.   Необходимостта   от   построяване   на   графични 
статистически   изображения   се   обуславя   от   тяхната   по-голяма 
нагледност   и  достъпност   за   широк   кръг   от   хора.  Тук   всичко   е   сведено 

14

до   просто   зрително   възприятие.   Те   ни   освобождават   от   мисловна 
дейност.   Основните   елементи   на   всяко   графично   статистическо 
изображение   са:   заглавие,   мащаб,   скали,   графичен   образ,   поле   на 
изображението   и   легенда.   Скалите   са   основанията,   върху   които   се 
нанасят   статистическите   данни.   Те   са   графични   линии   и   деления   към 
тях, на които се нанасят  числовите линии. Мащанът определя на каква 
част от изобразяваното явление отговаря 1 деление.
Графичен  образ (съдържание на графичното  изображение).  Това е най-
важният   елемент,   защото   дава   зрителна   представа   за   обема, 
структурата   и   развитието   на   явлението.   Легендата   се   дава   извън 
графичния   образ,   когато   е   необходимо   да   се   разясни   съдържанието   на 
използуваните основни обозначения.
В   зависимост   от   външната   си   форма   те   биват   :   диаграми,   картограми, 
картодиаграми.
В   зависимост   от   ………………….   (функционалност   и   предназначение) 
те се подразделят на : за сравнение, за структура,  за разпределение, за 
пространствено разположение, за динамика и за връзки и зависимости.

11.03.1998

Статистически величини

1. 

Познавателна същност

В резултат  на статистическото  изучаване  на  икономически  и социални 
факти,  явления   и  процеси  се   получават  статистически   величини.  Те   са 
конкретни   количествени   значения   на   масови   явления   и   процеси   за 
определено   време   и   място.   Различни   са   по   съдържание,   форма   на 
изразяване   и   начин   на   получаване.   Статистическите   величини   биват 
първични   и   производни.   Първичните   се   получават   в   резултат   на 
статистическо   наблюдение   или   групировка   и   сводка.   Заотва   те   са 
абсолютни   величини.   Производните   статистически   величини   се 
получават   от   първичните   или   от   други   производни   величини   след 
извършване   на   необходимите   аритметични   действия.   Такива   са 
относителните   и   средни   величини.   Основни   видове   статистически 
величини са: абсолютни, относителни и средни

2. 

Абсолютни статистически величини

Те   са   първични   числови   характеристики   и   се   получават   в   резултат   на 
статистическо   наблюдение,   групировка   или   сводка.   Абсолютните 
статистически   величини   се   отнасят   за   масови   явления,   а   не 
статистическите абсолютни величини са индивидуални характеристики 
на   определени   обекти,   които   нямат   масови   прочвления   или   са 
абстрактни величини, получени от математиката.
В   зависимост   от   съдържанието   си   абсолютните   статистически 
величини   биват:   обеми,   равнища   и   маси.   Обемите   са   количествени 
единици   в   брой   на   дадена   статистическа   съвкупност.   Такива   са 
например   броя   на   произведените   телевизори.   Равнища   -   изразяват 
определенията   на   признака   и   на   статистическата   единица.   Масите   са 

15