1. Понятието комуникация. Комуникацията като социално действие 

и   символна   интеракция.   Комуникация   и   общество,   личност, 
култра. Комуникация и език.

В ежедневния език комуникацията е съобщение между хората, предаване на послания с 
помощта на език, писмо, мимики, жестове, картини, тон или лице в лице, или чрез техники 
за пренасяне на съобщение.
Комуникацията е предаване на значения между живи организми, т.е. комуникацията има и 
между животните. Човешкото съзнание има комуникативна природа. Нашето сузнание е 
диалогично, ние мислим винаги.
Комуникацията е в основите на човешкото общество. Тя е общуване (общност,общество),. 
То от своя страна бива – боилогично, дейностно и духовно. Първично е биологичното, то е 
условие за съществуване. Дейностното общуване е свързването на човешките действия, 
като   основната   му   разновидност   е   сътрудничество   в   труда,   творчеството.   Духовното 
общуване е споделеност на духовна, смислова енергия.
Науката   е   единодушна,че   съществува   психическа   енергия,   която   има   своите   пусвични 
единици.
Езикът   е   мисъл   за   нас   и   след   това   мисъл   за   другите,т.е.   той   е   медия   (посредник). 
Човешкото съзнание най-естествено се насочва към другото сузнание, за да научи повече 
за нещо, за да почерпи от опита ии знанието на други хора. В другото съзнание има запас 
от мисъл и дух, които човек може да използва като ги вгради в своето съзнание.
Комуникацията е вид общуване, при което две и повече човешки същества осъзнават едно 
и също нещо. Чрез комуникацията Аз-ът въвежда в общественото съзнание своя личен 
опит и в същото време черпи от обществения опит, като го индивидуализира и използва в 
дейността си.
Комуникацията е елемент на социално поведение – поведение на живи същества, хора и 
животни, което представлява реакция спрямо поведението на друго същество, като влияе 
на   тези   реакции.   Съществува   метакомуникационна   аксиома,   която   гласи,   че   всяко 
поведение   е   комуникация,   че   човек   не   може   да   не   комуникира,т.е.   човек   винаги 
информира другия чрез поведението си, независимо от действието или бездействието си, 
това е информация.
Комуникацията е елемент на социално действие, което е целенасочено(съзнателно). Само 
човек си поставя преднамерено цели и ги следва съзнателно. Социалното действие има 2 
интенции(насочености)-   обща   и   специфична   интенция   на   комуникацията.   Общата   е 
разбирателство,   това   се   смята   за   една   от   най-висшите   ценности   на   обществото. 
Разбирателството   е   налице,   когато   партньорите   споделят   едни   и   същи   значения. 
Специфичната   интенция   е   свързана   с   определен,   конкретен   интерес.   Общата   интенция 
насочва към факта, че комуникацията трябва да се осъществи по разбираем начин, докато 
специфичната интенциа насочва към интереса – защо да бъде предприето комуникативно 
действие, т.е. то е свързано с комуникативния интерес. Той се отнася или до съдържанието 
на съобщението или до комуникативната ситуация.

1