ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ 

„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплина „Етика в държавната служба”
На тема: Етически основания на будизма и конфуцианството

Разработил

:

Проверил

:

Ева Христова Иванова

проф.д.ф.н. Ж. Стоянов

Фак. № 07194021
МП – УЕПП

Етиката   е   древно   знание,   което   има   своя   произход   и   развитие   в 

различни култури на стария свят. Етиката философско знание за човека, за 
главните   ориентири   на   неговото   мислене   и   поведение,   философия   за 
откриване на смисъла на живота и смъртта, за доказване и постигане на 
главната   цел   на   човешкия   живот   –   щастието.   Тя   е   метафизическо   / 
философско знание за поведението на личността в дадена общност, знание 
за политическите (социалните) качества на индивида, особена система от 
цели, норми и средства за постигане на висшето благо на общността и на 
отделния човек.

Будизмът и конфуцианството са философски етични системи, появили 

се около петстотин години преди Христа. Макар да възникват в близък по-
време исторически период между тях има съществени разлики, които се 
обуславят   от   произхода   на   техните   основоположници   и   състоянието   на 
обществото по това време съответно в Индия, където възниква будизма и в 
Китай, където се утвърждава конфуцианството. В това изложение няма да 
се   спирам   на   историческите   данни   за   тях,   практикуването   и 
разпространението на двете учения, а само на етичните и морални норми, 
залегнали в тях.

Учението на Буда най-кратко се състои в следването на Средния път, 

произтичащо от прокламираните от Буда „Четири благородни (арийски) 
истини”, до които той достига при своето Просветление. Те са:

1.

Наличие   на   страдание

,   т.е.   всички   форми   на   съществуване   са 

обречени   на   страдание   или   скръб   –   раждането,   растежът,     стареенето, 
болестта,   смъртта,   раздялата   с   любими   неща,   копнежът   по   нещо 
неосъществимо.

2.

Причина   за   страданието

,   т.е.   че   съществува   такава   и   това   е 

желанието, или непреодолимият стремеж, заложен в самия човек, който 
под   въздействието   на   външния   свят   върху   сетивата   възбужда 
непреодолима жажда за живот, за наслаждение, за власт, за богатство.

3.

Възможност   за   освобождаване   от   страданието

,   т.е.   че 

страданието може да се прекрати. То идва с края на стремежа и затова е 
необходимо човек да се освободи от жаждата за живот, т.е да достигне 
състояние,   при   което   всяко   силно   чувство   отсъства   и   всяко   желание 
„угасва”.

4.

Път за прекратяване на страданието

, т.е, че краят на страданието 

(нирвана) се постига чрез следването на Средния път.

В   тясна   връзка   с   първата   и   втората   благородни   истини   се   появява   и 

развива  

Учението   за   „Обусловеното   възникване”

.   Там   става   ясно,   че 

всички душевни и физически феномени, които съставят индивидуалното 
битие, се намират в определена зависимост помежду си. Тази зависимост е 

причина за въвличането на всички живи същества в самсара, или причина 
за   „Обусловеното   възникване”   на   нещата   в   света.   Постигането   на 
Просветление   зависи   от   разбирането   и   осъзнаването   на   тази   теза. 
„Обусловеното   възникване”   се   състои   от   12   свързващи   звена, 
характеризиращи въвличането ни в самсара. Това са:

1.

Незнание

,   непознаване   на   четирите   благородни   истини,   т.е. 

непознаване на състоящата се от страдание природа на битието, което е 
причина за

2.

Неразбирането на намеренията за действия

, т.е. на онова, което 

предшества и провокира действието. Те могат да бъдат добри, лоши или 
неутрални и се отнасят до физическите, словесните и духовните дела. Те от 
своя страна обуславят

3.

Съзнанието   в   следващия   живот

,   което   след   смъртта   на   някое 

„неспасено” същество отново „влиза” в майчината утроба и там задвижва 
процеса на „името и формата” или на

4.

Възникването   на   „физическото   и   духовното”

,   т.е.   на   новото 

емпирично   създание,   притежаващо   чувствени   и   ментални   елементи, 
разпределени в пет групи, които характеризират отделната личност. Тези 
групи са: телесност, усещания, възприятия, душевни свойства и съзнание. 
В зависимост от това възникване се появяват и 

5.

Шестте основи или шестте области на сетивата

  (зрение, слух, 

мирис, вкус, телесно въплъщение и дух), които се формират у човека след 
неговото раждане, чрез което се осъществява

6.

Контактът

, „допирът” с околния свят. Този контакт от своя страна 

предизвиква

7.

Усещане

, от което у незнаещия (в будистки смисъл) възниква

8.

Желание

, „жажда”, „ламтеж”. След смъртта те водят до ново

9.

„

Привързване”   към   майчината   утроба

,   където   се   активизира 

процесът на ново

10.

„

Възникване

”, последвано от

11.

„

Раждане

” в ново съществуване, изпълнено със страдание, което 

се прекратява със

12.

„

Старостта и смъртта

”.

По такъв начин цялата причинна верига обхваща три последователни 

съществувания на човека: 1 и 2 се отнасят до изминалия му живот; 3-7 се 
отнасят до условията, при които той се появява в света на мая (илюзорния 
свят),   8-10   се   отнасят   до   сегашния   му   живот,   а   новото   „Раждане”,