1. ФИНАНСОВОТО ПРАВО КАТО ОТРАСЪЛ НА ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО 

НА РБ.

Има две становища – ФП е самостоятелен правен отрасъл в рамките на правната 

система е едното, а второто – ФП е комплексен правен отрасъл, тъй като има допирни 
точки със всички останали правни отрасли. Главно е първото становищв, защото има 
предмет и метод.

Предмет  на   правно   регулиране   е   кръгът   от   обществени   отношения,   които   този 

отрасъл   урежда,   както   и   спецификите   на   тези   отношения.   ФП   урежда   финансови 
отношения,   те   имат   паричен   характер,   тъй   като   уреждат   движението   на   паричните 
средства.  Не  всички  финансови   отношения  са  парични,  както  и  не  всички   парични 
отношения са финансови. Финансовите отошения са четири групи:

-

Отношения по повод разпределението на националния доход.

-

Отношения по повод преразпределението на националния доход – от НС чрез 
бюджета

-

Разходни отношения през бюджетната година

-

Контролни отношения.

Характеристика на финансовите правоотношения /ФПО/
1. Те   са   публично-правни   отношения   и   са   резултат   от   държавната   дейност. 

Следователно   поне   един   от   субектите   в   правоотношението   е  

държавата

.   Тя 

съответно се представлява от държавен орган.

2. ФПО са желани от държавата.
3. Те са резултат само от правни норми, и не могат да съществуват обективно в 

действителността.

4. ФПО по принцип имат паричен характер. Наричт се обектни /обект са парите/, 

но   съществуват   и   т.   нар.   Безобектни   ФПО   –   устройствени,   контролни   и 
процесуални.

Метод   на   правно   регулиране  –   по   какъв   начин   се   регулира   правоотношението. 

Методът е властнически, а нормите са с императивен характер и финансовите органи 
действат в условията на обвързана компетентност – в този случай актовете на органите 
са   декларативни.   ПО   възникват   по   силата   на   правна   норма,   а   не   въз   на   издаден 
административен акт. Във ФП има само няколко случая, в които органите действат в 
условията   на   оперативна   самостоятелност   и   издадените   актове   имат   конститутивни 
действия.

Източници   на   ФП:  Конституцията;   Закони;   Подзаконови   нормативни   актове; 

Международни договори; Решения на КС, но само тези, с които една правна норма се 
отменя   като   противоконституционна;   Решенията   на   ВАС,   с   които   един   подзаконов 
НАсе отменя като незаконосъобразен. 

Обичаят и практиката не са източници.

Разграничение между ФП и останалите правни отрасли.
-

Разграничение   между   ФП   и   КП   –   и   двата   са   публично-правни   отрасли,   а 
разграничението е на база предмет на правно регулирание – КП се занимава с 
устройството на държавата.

-

ФП   и   АП   –   методът   на   правно   регулиране   и   при   двата   е   властнически. 
Разграничението е предмета на правно регулиране – АП се занимава с учение за 
държавата.

-

ФП   и   ГП   и   ТП   –   методът   е   различен   при   ГП   и   ТП   имаме   метод   на 
равнопоставеност. Освен това субектите са различни – във ФП винаги единят 
субект е държавата.

2. ФИНАНСОВО ПРАВНИ НОРМИ /ФПН/

Обективното   ФП   е   съвкупност   от   обективни   правни   норми.   Те   действат 

неограничено във времето по отношение на случаите и адресатите. Това е относително, 
тъй   като   понякога   се   налага   те   да   имат   еднократно   действие   или   да   действат   в 
определен срок.   Неограничено действат и по отношение на кръга лица, до които са 
адресирани.

Структура на ПН.
-

Хипотеза – в нея е заложен ЮФ. 

- Диспозиция – в нея са посочени адресатите на ПН, техните права и задължения. 

В повечето случаи финансовият орган е носител на субективни права. Само субектите, 
които са посочени в ПН , могат да ги реализират. Субектите не могат да се подменят по 
собствено желание. При условията на доброволност обче трето лице може да изпълни 
финансовото задължение на др.

- Санкция – последици от неизпълнение на задълженията. Има два вида санкции и 

административно   правни   мерки.   Няма   финансова   отговорност.   Отговорността   бива 
административна, наказателна, гражданска и дисциплинарна.

Видове ФПН.

*

-

материално правни  - посочват правата и задълженията на субектите;

-

процесуално правни – посочват реда за реализиране на правата и задълженията

*ФПН са императивни. Те биват задължаваща, забраняващи и упълномощаващи.
*техникоюридически ПН – съдържат данни с цифри и таблици
* Контролни – дали е спазена друга правна норма.

За осъществяване на финансовата дейност е необходимо ПН, ИФА и финансов 

план.   Финансовия   план   е   необходим   защото   финансовата   дейност   подлежи   на 
планиране.

Действие на ФПН
А) Действие по време – влизане в сила – принципът е, че законът влиза в сила 

три дни след обнародването му в ДВ, но във ФП има изключения от този принцип – 
влизат в сила от 01.01 на следващата година. Или на първо число на някой месец. Има 
случаи  в които  ПН  влиза  в сила незабавно,  когато  не се засягат  права и интереси. 
Обратно действие на ПН – в преобладаващия брой случаи ПН действащ за в бъдеще и 
не   засягат   висящи   ПО.   Възможно   е   обаче   изрично   предвидено   обратно   действие   - 
когато се създават права. отмяна  - преустановява се действието на закона за в бъдещ.

Б) Действие спрямо лицата – само във ФП, в частност в данъчното право има 

норми, които действат по отношение на образувания, които нямат качеството правен 
субект. Спрямо лицата ПН могат да действат върху неограничен кръг лица или само за 
конкретни упоменати.

В) Действие на ПН по място – те действат на територията на цялата страна. Има 

случи, при които само по отношение на отделни части от страната.

3.

УСТРОЙСТВО И КОМПЕТЕНТНОСТ НА ФИНАНСОВАТА 

АДМИНИСТРАЦИЯ

.

Финансовата дейност е държавна дейност и единият от субектите във ВПО винаги е 

държавен орган. Всички органи, които имат правомощия в сферата на финансите се 
отнасят   към   финансовата   администрация.   Финансови   правомощия   има   органите   на 
държавна власт – НС, МС, президентът, общините и др. Такива правомощия имат и 
органите   с   обща   компетентност.   Създадени   са   и   много   органи   със   специална 
компетентност – Мин. На финансите, БНБ, НАП, Сметната палата и др. 

С оглед на това дали дейността на финансовия орган се разпростира на територията 

на   цялата   страна   или   на   част   от   нея   –   органи   с   месна   компетентност   и   органи   с 
компетентност за цялата страна.

Всички финансови органи действат в условията на обвързана компетентност и в 

малки изключения при оперативна самостоятелност. Белезите на държавните органи 
важат   и   за   финансовите,   а   това   означава,   че   финансовите   органи   участват   в 
правоотношението   в   качеството   си   на   власт.   Израз   на   това   са:   -  от   една   страна   те 
издават властнически актове, които имат декларативно действие, а от друга страна те 
имат санкционни правомощия.

Финансовата администрация в широкия смисъл на понятието обхваща всички онези 

органи, които извършват финансова дейност, а в тесен смисъл – само специализираните 
финансови органи.

4.

ФИНАНСОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ – ФПО

От гелдна точка на съдържанието, това са отношения по повод разпределението, 

преразпределението,   разходването   на   националния   доход   и   контролът   върху   тази 
дейност. Възникват само въз основа на правна норма.винаги в тези отношения единият 
субект е държавата и за тях е присъщ властническият метод на правно регулиране.

От гледна точка на субектите – във ФПО участват ФЛ, ЮЛ, държавни органи, както 

и субекти, които нямат качеството ЮЛ.

От   гледна   точка   на   властническия   метод,   той   се   проявява   във   всички 

правоотношения, макар и по различен начин. Властническият метод съществува, както 
при възникването, така и при развитието и погасяването на правоотношението.

Финансовите правоотношения се делят на същиски и организационни с оглед на 

обекта на ПО. Тези, които имат за обект движението на парични средства имат паричен 
и парично-имуществен характер и са същински ФПО, а останалите са организационни 
и са помощни или обслужващи същинските. При тях в по голямата си ччаст носител на 
субективни права е държавата.

За  да възникнат   и  да се  развият  ФПО   е  необходимо  да  се  проявят  юридически 

факти, посочени в хипотезиса на финансово-правните норми. 

Видове ЮФ:
-

Юридически   събития   и   юридически   действия.   Критерият   е   наличието   на 
човешка   воля,   насочена   към   постигане   на   конкретни   правни   последици. 
Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни; на действия и 
на бездействия и всички те пораждат правни последици.

-

Прости сложни

Субекти на ФПО. Когато се говори за субекти на правото, това са кръг от лица, 

които могат да бъдат носители на права и задължения. Субект на ФПО е по тясно 
понятие, тъй като те имат конкретни права и задължения.

Особености.   Възникване   на  финансова  правосубектност  –  ФЛ  стават  субекти  на 

правото с раждането си и от този момент нататък са носители на права и задължения. В 
този случай финансовата правосубектност следва гражданската правосубектност. Що 
се отнася до финансовите органи, те участват във ФПО от момента, в който придобиват 
качеството   на   държавен   орган.   Тук   финансовата   правосубектност   следва 
административната. ЮЛ продобиват правосубектност от момента на регистрацията си. 
В определени  случаи  носители  на права и задължения  могат да бъдат образувания, 
които нямат качеството ЮЛ. Законодателят ги приравнява на ЮЛ и те могат да бъдат 
носители на финансови права и задължения. Субектите на ПО винаги са посочени в 
диспозицията на правната норма и не могат да се подменят. Субектите във всяко ПО са 
два, а само във финансовот право има тристранна субектна структура, в която участват 
3 страни.

Активни пасивни субекти: ФПО са властнически, в които винаги участва държавен 

орган, т. е. Активният субект в едно ФПО е държавата. пасивният субект е ФЛ, ЮЛ или 
образувание. При организационните правоотношения или тези които се развиват между 
държавни органи активният субект е органът с по-широки правомощия.

5.

ФИНАНСОВИ АКТОВЕ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ВИДОВЕ 

ФИНАНСОВИ АКТОВЕ.

Индивидуални   финансови   актове   /ИФА/   са   юридически   актове   израз   на 

волеизявалението   на   държавен   или   финансов   орган,   от   който   се   пораждат   права   и 
задължения.   В   случая   няма   значение   какъв   е   финансовият   орган,   тъй   като   всеки 
държавен орган може да издаде ИФА, ако иам финансови правомощия. По този белег 
ИФА се разлиава от ИАА. ИФА се издават само от държавни органи.

Формата на актае винаги писмена. Тя има значение за валидността на акта и във 

връзка с доказването на ЮФ.във АП, макар и рядко е допустимо издаване устно на 
Администр,   акт.   Във   ФП   е   недопустимо.   За   една   значителна   част   от   финансовите 
актове   освен   изискването   за   писмена   форма   по   законодателен   ред   са   установени   и 
образци за издаваните ФА. От това правило има едно иизключение. За устна форма 
може да се говори само при отказ за издаване на ИФА. В този случай липсва писмена 
форма, т. е. Органът не издава акт. Отказът не е изричен, но мълчаливият отказ се 
приравнява на властнически акт и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Властническият   акт   се   издава   от   държавен   орган,   притежаващ   властнически 

правомощия,   следователно   той   е   едностранно   издаден   акт   акт   без   съгласуване   на 
волите. Има два момента: 1. Молба – ИФА се издава по повод молба на ЮЛ или ФЛ. Тя 
има за цел само да сезира органа – тук няма съгласуване на волите; 2. По-честовместо 
молба лицата са задължени да подават декларация, и докато молбата е израз на волата 
на лицето, то декларациятае израз на неговото задължение. Неизпълнението на това 
задължението   има   неблагоприятни   последици.   Декл;арацията   улеснява   органа   при 
издаването на ИФА. Финансовия орган не е длъжен да се съобрази с декларацията и 
може да извърши проверка на посочените данни. Има случаи когато ИФА се издава от 
два държавни органа. Тогава има съгласуваност на волите на авторите на акта.

По подобие на ИАА и ИФА се издават въз основа и в изпълнение на закона. Въз 

основа   на   закона,   т.   е.   Издаването   на   акта   трябва   да   е   предвидено   в   закона. 
Финансовата администрация действа в условията на обвързана компетентност; акта има 
декларативно действие  и подлежи на обжалване. Когато администрацията участва в 
условията на оперативна самостоятелност, актовете имат конститутивно действие и не 
подлежат   на   обжалване.   Доколкото   ФА   са   властнически,   то   тяхното   изпълнение   е 
скрепено   с   държавна   принуда.   Тя   се   изразява   в   наличието   на   санкция   или 
принудителни административни мерки.

Различия между ИФА и ИАА.
1.

По отношение на повода за тяхното издаване. В Административното право се 
издават по молба на заинтересованото лица, а във ФП – декларация.

2.

Характер.   Повечето   ФА   имат   декларативен   характер,   съответно   в   редица 
случаи не се стига до тяхното издаване, това е т. нар. Финансов автоматизъм. 
Тук държавата служебно начислява данъка, без лицето да е необходимо да 
извършва някакви действия.

3.

по повод обжалването на Административни актове. Обжалването на ИАА е 
по реда на АПК, а ИФА се обжалват или по реда на АПК или по реда на 
ДОПК, и за разлика от адм. Право тук пъвата инстанция е задължителна.

Видове ИФА:
1. Дали акта признава право или привилегия или налага задължения:
-

облагоприятстващи – създават права на адресатите;

-

утежняващи – създават задължения;

2. 

- конститутивни ФА – пораждат се права и задължения;
- декларативни  - с които се признават права и задължения;
- констативни – с които се удостоверява определен акт;
3. С оглед правния характер на ФА:
- нормативни – действат на територията на цялата страна и върху неограничен брой 
субекти;
- индивидуални – действат спрямо конкретни лица
4. В зависимост от органа, издаващ акта:
- от орган с обща или специализирана компетентност;
- централни и местни органи;
5. В зависимост от адресатите:
- за ФЛ
- за ЮЛ
Изисквания за законосъобразност на ФА!
1. Актът трябва да бъде издаден от компетентен орган;
2. Събразяване на акта с нормативната уредба;
3. Съответствие с целта на закона;
4. Спазване на производоството по издаване;
5. Актът трябва да бъде издаден в съответната форма.

6.

УСЛОЖНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ФПО.

За да се развие едно правоотношение трябва да са налице правна норма, ЮФ, който 

да задвижи правоотношението и поне два субекта. От тази гледна точка са възможни 
усложнения по отношение на субектите и усложнения по отношение на фактическия 
състав.

І. Усложнения свързани със субектите на ФПО.
1. Институтът на отговорност на чужд финансов дълг има едно ФПО, при което 

държавата е носител  на субективното право, а другата страна е ФЛ или ЮЛ, което има 
финансов дълг. Тук едно трето лице на някакво правно основание ще има отговорност 
за   този   дълг.   Това   означва,   че   заедно   с   титуляра   длъжник,   ще   бъде   привлечено   за 
отговорност   и едно  трето   лице.  Заместване  на  дълг  –  при  него  титулярът   длъжник 
изчезва   и   на   негово   място   отговаря   третото   лице.   Встъпване   в   дълг   –   при   него 
титулярът остава да отговаря, но заедно с него ще отгаваря и терто лице. 

2. Когато теретото лице само се постави в положение на длъжник – иститут  на 

поръчителство.

3. Солидарност при ФПО – две или повече лица отговарят за един и същ дълг. За 

разлика от гражданското право където солидарността възниква по силата на договор 
или закон, тук солидарността възниква само по силата на закона.

4.   Правоприемство   –   Има   едно   правоотношение   между   два   субекта,   но   преди 

правоотношението  да е приключило, пасивният  субект  се заменя  с друг  – става по 
силата на закона.

ІІ. Усложнения свързани с фактическите състави 

–

тук има възникнало ПО след осъществяване на ЮФ. В последствие се 

оказва, че този ЮФ или не е настъпил или не е годенм да породи правни последици, и 
се оказва че има недължимо платено. Тогава е небходимо правните последици да бъдат 
приведени   в   съответствие   с   ЮФ.   Тогава   възниква   вторично,   коригиращо 
правоотношение по връщане на недължимото платено. В сучай на дължимо, което е 
надвнесено, ако е по вина на лицето, то се връща без лихва, а при вина на финансовия 
орган се дължи лихва. Законодателят въвежда още едно изискване – преди да върне 
задълженията данъчния орган трябва да провери дали лицето няма друго изискуемо 
публично задължение към държавата;

–

промяна в обема на ЮФ – ЮФ трябва да има цифров израз, като няма 

значение   от   какво   е   възникнала   тази   промяна,   от   което   следва   изменение   на 
финансовото задължение, което е доплащане. Отново възниква вторично, коригиращо 
правоотношение, и то е по доплащане. В този случай се заплаща и лихва.

ІІІ. Усложнения по повод финансов закон и симулативни сделки.
В тези хипотези целта е да се накърнят нечии интереси, като се плати по-малко или 

изобщо не се плати. Заобикалянето на закона означава, че с правно позволени средства 
да се постигне забранен резултат.

При   симулацията   има   две   сделки,   едната   е   вътрешна   /прикрита/,   а   втората 

външна   /привидна   или   симулативна/.   В   слуая   се   желаят   правните   последици   на 
прикритата сделка, но се демонстрира  привидната.  Разкриването на такава сделка е 
рядко   явление.   То   обаче   не   е   скрепено   с   погасителна   давност.   Разкриването   и 
доказването   става   само   със   свидетелски   показания.   В   случая   има   значение   т.   н.р. 
обратно писмо, от което става ясно, че страните са целяли конкретно нещо /дарение – 
покупко-продажба/. Говорим за относителна недействителност на сделаката, т. е. Тя не 
е   недействителна   спрямо   всички,   а   само   спрямо   финансовите   органи.   Дължимите 
данъци е трябвало да бъдат платени към момента на сключване на сделката. Налице е 

забава в плащането, следователно освен дължимите данъци и такси, трябва да се платят 
и лихви за забава. Ако прикритата сделка се окаже нищожна се връща данъка.

Свързани лица – близки помежду си лица, което дава основание, че при сключване 

на сделката между тях се цели заобикаляне на закона.

7. САНКЦИИ.

Санкцията е третата съставна част на ФПН и т. като ФПО са властнически, то във 

всички случаи изпълнението на финансовите задължения е скрепено със санкцията /под 
формата на юридическа отговорност/. Нарушенията са финансови, но ФП не разполага 
със собствена финансова отговорност. Затова санкцията се свързва с други четири вида 
отговорности   –   гражданска,   наказателна,   административна   и   дисциплинарна.   Тези 
отговорности могат да бъдат кумулирани с едно единсвтвено изключение – не могат да 
се   куумулиратнаказателна   и   административна   отговорност,   тъй   като   не   може   едно 
деяние едновременно да съставлява нарушение и престъпление. Освен отговорностите 
за едно нарушение може да се налагат и принудителни админстративни мерки.

Видове санкции:
1.

Наказателна отговорност – до нейното налагане се стига, когато финансовото 

нарушение   е   с   висока   степен   на   обществена   опасност   и   е   въздигнато   от   закона   в 
престъпление.   Финансовият   орган   е   компетентен   само   да   констатира   донякъде 
извършеното нарушение в резулатат на ревизия или проверка. Той обаче няма право да 
налага санкции свързани с наказателната отговорност. Тя се търси само по съдебен ред 
по правилата на НПК.

2.

Дисциплинарна отговорност – тя е установена в КТ. До нейносто налагане се 

стига   когато   нарушителят   се   намира   в   трудово   правоотношение   и   по   повод   на 
осъществяване   на   трудовата   му   функция   е   извършил   финансово   нарушение. 
Отговорността може да бъде налагана от трудовия ръководител.

3.

Гражданска   /имуществено   отчетническа   отговорност/.   Има   обезщетителен 

характер, а целта й е да възстанови причинени вреди. Тя се разглежда във ФП, тъй като 
е последица от осъществен финансов контрол. И макар, че е гражданска, не се покрива 
изцяло   с   отговорността   в   гражданското   право.   В   ГП   отговорността   е   договорна   и 
деликтна, а във ФП договорите са неприложими и тя е само деликтна.

4.

Административна   –   тя   има   най-широко   приложно   поле   и   се   прилага   под 

формата на глоба. Размерът на глобата зависи от степента на нарушението, а не от 
субекта,   който   го   е   извършил.   Глоба   се   налага   само   на   ФЛ,   а   на   ЮЛ   се   налага 
имуществена   санкция.   Във   ФП   се   прилагат   много   повече   принудителни 
административни   мерки,   освен   глоби   и   имуществени   санкции   –  блокиране   на   ДДС 
сметка, отнемане на лиценз и др.

Специфики, свързани с начина на определяне на санкцията. Класическият способ за 

опрделяне на санкцията /глобата/ във ФП е т. нар. Относителна определеност. Често 
санкцията се прилага като глоба в двоен размер от размера на укрития данък. За ЮЛ е 
предвидена, т. нар. Имуществена санкция, тъй като административната отговорност е 
лична.

Принудителни   административни   мерки   –   това   е   другата   форма   на   принуда, 

предвидена   в   ЗАНН.   Намират   по-широко   приложение   във   финансовото   право, 
отколкото   в   административното   право.   Биват   превантивни,   преустановителни   и 
възстановителни. Във АП се прилагат спрямо ФЛ, а при ФП, имат еднокво приложение 
и при ФЛ и при ЮЛ.. във ФП тези мерки се налагат само от финансови органи. В АП те 
се   свързват   с   личността   на   дееца,   а   във   ФП   неблагоприятните   последеци   засягат 
имуществената сфера на лицата.

Принудителните   административни   мерки   могат   да   се   предприемат   когато   има 

констатирано финансово закононарушение.

Видове принудителни административни мерки:
1.

В сферата на бюджетното право – спиране или ограничаване финансирането 
на бюджета. Тази мярка е преустановителна.

2.

Блокиране на банкови сметки – тя намира еднакво приложение и при ФЛ и 
при ЮЛ и се свързва с финансови нарушения по повод плащане на финансови 
задължения.

3.

Отнемане на някакво разрешително или лиценз.

4.

отнемане на предмета на нарушение.