Теории в Англоезичната, 

Френската и Немската школа

Изготвил: Георги Статев, Счетоводство-Магистър, II-ри семестър, 

Ф.Н.: 2222495

1. Теории в счетоводните школи

  Теориите в счетоводството представляват становища и размисли, представени с цел 

надграждане на текущото ниво на счетоводството и предизвикване на дебат и размисъл. Те се 

разделят на 3 части, като преди тях се включва основната 



„Персонифистична“:

   Теория на Лука Пачоли, създателя на двойното системно счетоводство. Тя гласи „При всяка 

една стопанска операция възниква за една сметка - задължение, а за друга – вземане.“ Това 

обяснение е било доста по-актуално в периода на записване от колкото в момента поради факта, 

че по-старият метод на счетоводство е бил доста по ограничен и се е свеждал до отношенията на 

клиенти и доставчици. В днешно време най-добре се наблюдава тази теория между 

аналитичните регистри на счетоводните сметки „Клиенти“ и „Доставчици“, като те винаги 

съвпадат една с друга и увеличението при едната ще доведе до намаление по другата и обратно. 

1. Теории в счетоводните школи
 А) Англоезична школа



Основните й принципи са разработени в САЩ, Великобритания, поради което се 
нарича  англо-американска  система.  Счетоводната  информация  в  тези  страни  е 
ориентирана  към  задоволяване  на  информационните  потребности  на 
потенциалните инвеститори.



  В  англоезичната  счетоводна  школа  се  наблюдава  липсата  на  твърди  правила  и 
норми,  за  разлика  от  европейските.  Вида  на  контрол  може  да  се  опише  чрез 
думите  морал  и  ценностна  система,  като  комбинацията  от  честността  и 
почтеността на счетоводителя със всекидневната дейност свързана с описването 
на  стопанските  операции,  рядко  променящата  се  и  натурално  уеднаквена  за 
всеки един човек захванал се с дейността и. 

1. Теории в счетоводните школи
 А) Англоезична школа



1. Теорията на Чарлз Шпруг (1842-1912г.):



  Теорията на Шпруг се формира поради нуждата от конкретизиране на научни принципи, 
които да спомогнат за създаването на логическа научна основа. Целта е чрез нея да се развие 
счетоводството като наука и да се надгражда. 



  Шпруг, икономист по специалност, описва в своите трудове „Алгебра на сметките“ и 
„Философия на сметките“, че предмет на счетоводството са материалните ценности, които 
са в движение с източниците им на придобиване. 



Той изнася балансовото равенство 





 А = П + К, където:



 А = Активи и вземания;



 П = Пасиви и задължения;



 К = Собствен капитал;



 Неговата теория бива допълнена от привържениците на 

персоналистичната

 школа и 

институционалната

 школа. 

1. Теории в счетоводните школи
 А) Англоезична школа



 Привържениците на 

персоналистичната

 школа допълват разсъждението за преоценката на 

активите. Според тях трябва да има начин да се разграничава разхода за дейност, чрез който 
се генерира доход и загубата в предприятието. Инфлацията, непредвидените разходи, както и 
промените в икономическото състояние не са разход, който е част от прякото генериране на 
парични средства. Ървинг Фишер разграничава печалбата и загубата генерирана от 
продукцията от икономическият резултат повлиян от капиталовото обръщение. 



Привържениците на 

институционалната

 школа защитават тезата, че  целта на 

предприятието е да увеличава количеството на собствения капитал, а не на всичкият 
наличен капитал. Според тях трябва да има граница между собствен капитал и привлечен 
капитал. 



Обобщено благодарение на тези привърженици ние днес използваме сметката 
„Печалба и Загуба от текуща година“ отделно от сметка Капитал, групираща всички 
видове капитали в едно. Разграничаваме и разхода за основна дейност с отрицателни 
величини от други видове намаления, разходи, които не участват в основната дейност 
на предприятието.