Университет „Проф. Асен Златаров”- Бурга

Факултет „Обществени науки”

Дисциплина: Увод в историческото познание

Катедра „История и Философия”

                      
                      КУРСОВА РАБОТА

      Тема:

 "Жан Боден". Ерудитите от 17 и 18-ти век

Изготвил:                                                                             Проверил: 

Георгия Александрова Цонева                                       гл. ас. Мартин Гюзелев
Курс:1-ви, бакалавър, фак.номер: ИФ52

                                                      Бургас, 2021

1

Съдържание



Жан Боден.......................................................................................................1



Ерудитите от 17 и 18-ти век..........................................................................4



Опит за реконструкция на социалния живот в миналото.........................13



Оценяването на събитията, процеси и личности.......................................19



Извори, историографски обзор....................................................................27



Синтез, обобщения, изводи..........................................................................29

Използвана литература..........................................................................................31



Жан Боден

    Боден е юрист, депутат от третото съсловие 1530 – 1596 г. Основното му

съчинение е “Шест книги за държавата”, издадено е първо на френски език, а
след това и на латински, става популярно в цяла Европа. Основна заслуга на
Боден в сферата на политиката и правото е това че той за първи път мотивира
и широко формулира понятието суверенитет като един от най-съществените
признаци на държавата. Суверенитет означава преди всичко независимост на
държавата   от   Римския   папа   и   изобщо   от   църквата,   така   и   независимост,
спрямо друга държава. Суверенитета сключва в себе си правата да се издават
и отменят закони, да се обявяват войни и да се сключва мир, да се назначават

2

висши длъжностни лица, да осъществява правото на помилване, правото да се
секат   монети   и   др.  В   своето   учени   за   държавата   Боден   много   следва
Аристотел. Основното ядро на държавата се смята семейството.
Аристотел   казва   в   Политика,   книга II: „ тъй   като   природата   на   дадена
държава е да бъде плурализъм и да се стреми към по-голямо единство, от това
да бъде държава, тя става семейство и от семейство, индивид; за семейството
може да се каже, че е повече от държавата и индивида от семейството. За да
не постигнем това най-голямо единство, дори ако можехме, защото това би
било   унищожението   на   държавата.Отново   държава   не   се   състои   само   от
толкова   много   хора,   а   от   различни   видове   мъже;   за   подобни   форми   не
представляват държавата.”

https://bg.eferrit.com

  Държавата е съвкупност от семейства а не от отделни лица. За разлика от
Аристотел, Боден не е привърженик на робството. Първостепенно значение
Боден   придава   на   формата   на   държавата,   той   отхвърля   разпространеното
мнение   на   Аристотел,   че   държавите   са   правилни   и   неправилни,   защото
според него тази оценка – правилен/неправилен е изцяло субективна. Той
смята,   че   правилния   подход   е   да   се   прецени   на   кого   принадлежи
суверенитета, за това той отхвърля разпространеното мнение, че смесената
(аристокрация,   демокрация,   монархия)   форма   на   държавата   е   най-добрия
вариант на управление. 
Людвиг ХIV израз в кратката фраза: "Държавата - това съм аз"
----------------
https://www.bg-pravo.com/
.Той   казва,   че   няма   как  властта   да  е   поделена   на   3  части,  винаги  някой
елемент   доминира.   Който   притежава   властта   да   приема   закони,   той

3

притежава   реалната   власт   на   държавата.  Боден   смята,   че   здравината   на
държавата   зависи   от   различните   природни   и   исторически   факти   на   един
народ и една държава. Към демокрацията Боден се отнася отрицателно, той
смята, че демократичната държава има прекалено много власти и прекалено
много   закони,   а   общото   дело,   като   цяло   е   в   упадък.   Той   не   одобрява   и
аристократичната власт, той казва: сред аристократите са много малко умните
хора, в резултат на което управлява глупавото малцинство от тях. 
Боден   смята,   че   в   една   голяма   държава   аристократичната   форма   на
управление не е подходяща.  За това Боден задава въпроса по друг начин –
„Каква е държавата и как тя е структурирана?”

Терията за суверенитета на Жан Боден,2015, том 54, серия 7

За най-подходяща форма той счита монархията. Монарха управлява също
така естествено, както и Бог управлява вселената. Той се позовава най-вече на
историческия   опит   за   да   достигне   до   този   извод.   Боден   утвърждава,   че
особено   за   големите   държави   монархията   е   особено   необходима.   В
монархията   са   обезпечени   енергичността   във   властта   с   компетентността,
Боден оспорва мнението, че монархията трябва да е избирателна. В периода
на изборите са неизбежни раздори и неразбирателства.  Боден счита за най-
добра държавна форма е кралската монархия, където властта принадлежи
изцяло на краля. 
Кралят се е стремял да остане независим от папата и германския император,
които са търсили върховенството на своята власт над всички християнски
държави. Френският крал е бил подкрепен и от френските юристи, които са
създали и обосновали такива максими, като: "Кралят не зависи от никого,
освен от Бога и от себе си", "Кралят няма суверен на земята". Тази защита
била успешна и е завършила с утвърждаване на кралската независимост. 

4

https://www.bg-pravo.com

Заедно  с  работата си  като  адвокат,  Боден публикува  и първата  си важна
работа   - 

Метод   за   лесно   разбиране   на   историята

 (

Methodus   ad   facilem

historiarum Saznanjenem

);  

Шестте книги на републиката

 (1576);  

Театърът

на   природата

 (

Universae   naturae   theatrum

)   (1596).   С   назначаването   на

генерален прокурор той се установява в Лаон (Франция) от 1584. Там живее
през следващите 12 години. През 1596 г. Жан Боден умира жертва на чумата,
докато все още работи като адвокат. 

Концепция за суверенитет

            Според Жан Боден суверенитетът е задължение извън човешкия закон
и   се   подчинява   само   на   божествения   или   природния   закон.   За   Боден
суверенитета   е   дефиниран   от   гледна   точка   на   абсолютна,   вечна,
неотчуждаема   и   неделима   власт.   Суверенитетът   дава   легитимност   на
държавата срещу сили като папството и империята. Той го направи и срещу
други сили, които биха могли да съществуват на същата територия. По същия
начин   суверенитета   се   упражняваше   само   в   публичната   сфера,   а   не   в
частната. Той не е изтекъл със смъртта на лицето, което го е имало, тъй като
не е бил собственост на никое лице.

Концепция на абсолютизма

               В работата си Жан Боден излага класическата интерпретация  на
абсолютната   власт.   Според   него   властта,   упражнявана   от   монарха,   без
поданиците да могат да поставят ограничения върху нея. 

Тази концепция обединява във фигурата на царя условията на върховен съдия
и законодател. По същия начин се стреми да изчезне алтернативните сили,
контрастиращи   с   владетеля.   Според   тази   концепция   царят   олицетворява

5

суверенитета с божествено право; това стана известно като монархически
абсолютизъм.

       Приносът на Жан Боден през повече от 30 години литературна продукция
може да бъде обобщен в следните аспекти:

2. Ерудитите от 17 и 18-ти век

               Бернули Йохан I (1667-1748) произхожда от Фландрия. В края на 16
век. Бернули напуска родния си Антверпен поради религиозни преследвания
и след неуспешен опит да се установи във Франкфурт на Майн, се озовава в
Базел. Йохан, по-късно наречен Йохан I, е  роден на 27 юли 1667 г. През
1682г. след като напуска училище, той е изпратен от баща си в Нюшател за
търговска   практика   и  усъвършенстване   на   френски  език. Година  по-късно
Йохан   се   завръща   у   дома,   но   не   показва   склонност   към   търговска
практика. Постъпва   в   университета   и   скоро   защитава   дисертацията   си
(написана   на   латински   поезия)   за   бакалавърска   степен   през   1685   г. той
защитава друга дисертация, този път по гръцка поезия, и получава степен на
магистър по изкуствата. През същата 1685г. по съвет на брат си той започва
да учи математика. Йохан също изучава успешно медицински науки, така че
още през 1690г защитава дисертация за степен на лицензиат по медицина.
През 1705 г., Йохан се връща в Базел в катедрата по математика. Основен
предмет на неговите изследвания е приложението на анализа към различни
проблеми на механиката, физиката и др. На 1 януари 1748г той умира.  

Йохан I Бернули постига големи резултати в развитието на диференциалното
и   интегралното   смятане,   теорията   на   диференциалните   уравнения,
вариационното смятане, геометрията и механиката. Той разработи теорията
на експоненциалната функция, изведе правило за разкриване на несигурност

6

от   типа   0/0,   разработи   методи   за   интегриране   на   рационални   дроби,
изчисляване   на   площите   на   плоски   фигури,   изправяне   на   различни
криви. Йохан   I   е   автор   на   първото   систематично   изложение   на
диференциалното   и   интегралното   смятане. Проблемът   за   брахистохрона,
предложен   от   Йохан   I   през   1996   г.,   даде   тласък   на   развитието   на
вариационното смятане; той също така постави друг класически проблем за
вариационното смятане на геодезическите линии, намери тяхното характерно
геометрично   свойство   и   по-късно   изведе   тяхното   диференциално
уравнение. В  геометрията Бернули дава дефиницията на  пространствените
координати (1715 г.), също се занимава с различни специални криви, създава
и развива теорията на каустиката и т.н.

          Уолис (Wallis) Джон (23.11.1616-28.10.1703) - английски математик,
един от основателите и първите членове на Лондонското кралско общество.
Професор по геометрия в Оксфордския университет (1649). Роден в Ашфорд,
Кент. Основното   и   средното   си   образование   получава   в   частни
училища. Завършва богословския факултет на Кеймбриджския университет.
Започва   да   учи   математика   самостоятелно   в   студентските   си   години   и
продължава да я учи в свободното си време.  Учи криптография и прилага
знанията   си   за   дешифриране   на   различни   видове   политическа
кореспонденция. Уолис   е   първият   английски   математик,   който   започва   да
анализира безкрайно малкото.

Основната му работа "Аритметика на безкрайното" (1656) играе важна роля в
предисторията на интегралното смятане. Уолис е първия математик от 17 век,
който аритметизира концепцията за определен интеграл, като го разглежда
като   граница   на   съотношението   на   числовите   поредици,   независимо   от

7

понятието площ. В "Трактат за коничните сечения" (1656), Уолис се опитва
да покаже предимствата на аналитичния метод на Декарт  пред синтетичния
метод   на   други   в   представянето   на   теорията   на   коничните   сечения. Той
извършва геометрични доказателства с помощта на алгебра. Той въведе за
първи път отрицателни абсциси и ги приложи правилно. В „Обща математика
или пълен курс по аритметика“(1657 г.) той анализира подробно различни
бройни системи и изследва представянето на числата в троични, четвъртични
и   други   бройни   системи. "Трактат   по   алгебра"   (1685)   съдържа   идеята   за
геометрично представяне на комплексни числа, описва най-важните свойства
на   периодичните   дроби,   отделни   глави   са   посветени   на   приблизителни
изчисления, логаритми, бином на Нютон, накратко очертава същността на
метод на безкрайно малък

         Вивиани Винченцо (5.4.1622-22. 9. 1703) - италиански математик, физик,
член на Флорентинската академия на науките. Роден във Флоренция. Ученик
на Г. Галилей. Възстановява 5-та книга "Конични сечения" от Аполоний , в
които   се   разглеждат   въпросите   за   максимумите   и   минимумите. Една   от
пространствените криви е кръстена на Вивиани, представляваща специален
случай на циклоцилиндрични криви, когато диаметъра на кръговия цилиндър
е равен на радиуса на топката. Вивиани постави един квадратурен проблем,
водещ до тази крива. Вивиани е член на Парижката академия на науките,
Лондонското кралско общество.

Хюйгенс Кристиан (14.4. 1629-8.7.1695) Хюйгенс е роден в Хага през 1628
г. След   като   завършва   университета   през   1651г той   публикува   труд   за
определяне на дължините на дъги на окръжности, елипси, хипербола, а през
1654г. - "Относно определянето на размера на кръга." Хюйгенс значително

8

подобрява астрономическата оптика, изобретява окуляр с две лещи, който
носи   неговото   име. Той   построи   24-футов   телескоп. Използвайки   го,   през
1655-1659г. той откри, че пръстена на Сатурн е „тънък и плосък, никога не
докосва планетата и е наклонен към еклиптиката“.  Той открива луната на
Сатурн Титан, полярните шапки и ивици на Марс на Юпитер. През 1657г. той
изобретява часовник с махало с механизъм за освобождаване на тежестта,
благодарение   на   който   трептенията   на   махалото   не   затихват. В   трактата
"Космотеорос"   Хюйгенс   излага   теорията   за   множеството   на   световете   и
тяхната   обитаемост.   Математическата   работа   на   Хюйгенс   е   посветена   на
развитието   на   анализа   на   безкрайно   малкото   и   неговото   приложение   в
геометрията,   механиката,   физиката,   теорията   на   вероятностите   и   други
математически дисциплини. 

          Готфрид Вилхелм Лайбниц е роден в Лайпциг на 1 юли 1646 г. Той
изучава латински без речник, от надписите до илюстрациите на книгата на
Тит Ливий. Така той се запознава с произведенията на Ливий и Вергилий,
Цицерон   и   Квинтилиан,   Херодот   и Платон.  На   четиринадесет   години   той
започва  да  обмисля  истинската  задача  на  логиката  като  класификация  на
елементите на човешката мисъл. Той се опита да комбинира първите опити за
реформиране   на   училищната   логика   с   различни   идеи,   като   например
създаването на "азбука на мислите", разбираема за всички народи, изразяваща
абстрактни понятия под формата на подобрени йероглифи.

Като   петнадесетгодишно   момче   Лайбниц   става   студент   в   Лайпцигския
университет. В обучението си той значително надмина много по-възрастни
ученици. Страстта   към   философията   на   Декарт   постави   Лайбниц   пред
необходимостта   от   задълбочено   изучаване   на   математиката.

9

Седемнадесетгодишният Лайбниц се премества в Йена, където способния и
знаещ математик Вайгел преподава в университета. Той запозна Лайбниц с
основите на алгебричния анализ. Особено се интересуваше от теорията на
комбинациите. На осемнадесет години Лайбниц издържа блестящо изпита за
магистърска степен, а две години по-късно и за доктор по право. Работи като
адвокат   в   Майнц,   ентусиазирано   провежда   химически   експерименти   в
Нюрнберг,   появява   се   на   дипломатическа   мисия   в   Париж.   Изпълнява
дипломатически задачи; води огромна научна кореспонденция. В началото на
1700-те   славата   на   Лайбниц   отекна   в   цяла   Европа.   През   1666г. Лайбниц
публикува   първата   си   математическа   работа   „Отражение   върху
комбинаторното изкуство“. Лайбниц също положи основите на символната
логика. Разработената от него логика на класовете и смятането на твърдения в
алгебрична форма са в основата на съвременната математическа логика. Той
изследва свойствата на някои криви (по-специално на контактната мрежа),
занимава   се   с   разширяване   на   функциите   в   серии,   въвежда   понятието
детерминант и излага някои идеи относно теорията на детерминантите. Най-
важната   заслуга   на   Лайбниц   е,   че   той,   едновременно с   И.   Нютон ,   но
независимо от него, завърши създаването на диференциално и интегрално
смятане. Интегралният знак в неговата съвременна форма се среща за първи
път в работата на Лайбниц „За скритата геометрия...“ (1686). Лайбниц решава
проблема с допирателните с помощта на диференциално смятане, формулира
правилата   за   диференциране   на   произведението,   степента,   неявната
функция. Лайбниц публикува тези резултати едва през 1684 г. в статията "Нов
метод   на   максимума   и   минимума",   за   първи   път   нарича   алгоритъма   си
диференциално   смятане. Лайбниц   въведе   много   математически   термини,
които   сега   са   се   утвърдили   в   научната   практика:   функция,   диференциал,

10

диференциално   смятане,   диференциално   уравнение,   алгоритъм,   абсциса,
ордината,   координата,   както   и   знаците   на   диференциала,   интеграла,
логическата символика. 

        Гаймон Франсоа Антоан Л'Отал е роден през 1661 г. в Париж в богато и
знатно   семейство. През   1693г. L'Hôpital  е   избран   за   член   на   Парижката
академия   на   науките.   През   1696г излиза   от   печат   основното   творение   на
живота му – „Анализ на безкрайно малките криви за познание”. През 1703 г.,
на 43 години, Лопитал умира от апоплектичен инсулт.

Исак Нютон е роден в малкото селце Уулсторп, близо до град Грантъм, на
около 200 километра северно от Лондон. На четиринадесет години Нютон
изобретява   воден   часовник   и   един   вид   скутер. Часовникът   беше   толкова
точен, че семейството на фармацевта го използваше. Вечер Нютон пускаше
хвърчила   с   прикрепени   към   тях   малки   фенери. Момчетата   от   целия   град
гледаха със завист към змиите, които безшумно се плъзгаха по покривите и
хвърляха   мистериозно   жълто   сияние. Освен   това   Нютон   беше   добър   в
рисуването с бои и молив. Момчетата от целия град гледаха със завист към
змиите, които безшумно се плъзгаха по покривите и хвърляха мистериозно
жълто   сияние. Освен   това   Нютон   беше   добър   в   рисуването   с   бои   и
молив. Момчетата   от   целия   град   гледаха   със   завист   към   змиите,   които
безшумно   се   плъзгаха   по   покривите   и   хвърляха   мистериозно   жълто
сияние. Освен това Нютон беше добър в рисуването с бои и молив. След
дипломирането си, осемнадесетгодишния Нютон пристига в Кеймбридж, за
да влезе в един от най-добрите университети по това време. Нютон стигна до
концепцията   за   производна,   изхождайки   от   въпросите   за   механиката   на
определяне   на   скоростта   на   праволинейното   неравномерно   движение. Той

11