Музиката в българското кино

Филмова музика 

•

Филмова музика е общ термин, с който 
се описва музиката в един филм, като 
тя често се разграничава от отделните 
песни, които се използват във филмовия 
продукт. Терминът саундтрак често се 
бърка с филмова музика, въпреки че 
саундтракът може да включва песни, 
които могат да бъдат чути във филма 
или музика, която вече е била 
официално издавана, без те да бъдат 
част от филмовата музика. Филмовата 
музика се пише специално, за да 
съпътства продукта, и винаги се пише 
от композитор, нает за тази цел.

•

Всяко отделно парче от филмовата музика се нарича откъс и най-
често е изпълнено от ансамбъл от музикални инструменти (най-често 
оркестър) и/или несамостоятелни вокални участия. От 50-те години 
на ХХ век насам голяма част от филмовите музикални съпроводи са 
електронно осъществени или са хибриди между оркестър и 
електронни музикални инструменти. С навлизането на дигиталните 
технологии и аудио семплирането много нискобюджетни филми 
използват дигитални семпли, чрез които имитират реални 
инструменти.

•

Следи от съществувалите по 
българските земи музикални 
култури на траки, гърци, 
римляни, славяни и прабългари 
се срещат в музиката на някои 
народни обичаи. Началото на 
писмената традиция в 
българската музика се слага с 
преводите на служебните 
песнопения (9 в.). Византийските 
извори от края на 13 в. и 
началото на 14 в. споменават 
Йоан Кукузел (Ангелогласния) 
като най-виден представител на 
източночерковното песнопение. 

История на музиката

•

През 18 в. се оформя 
певческата школа на 
Рилския манастир. Издават 
се черковнопевчески 
сборници. В периода на 
Възраждането българската 
музика е главно вокална и 
едногласна. През II 
половина на 19 в. се 
създава градска музикална 
култура. Появяват се 
градските песни с 
патриотично съдържание. 
През 1851 в Шумен се 
създава първият 
инструментален състав, 
ръководен от унгарския 
музикант М. Шафран.