1 

Градоустройствени ансамбли на 

XIX-XX век и проблеми на опазването им 

Подтема: 

Реконструкция на Виена от втората 

половина на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в. 

Чл.-кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев 

Изготвил: арх. Анна Димитрова 

Дата: 13.12.20г. 

2 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: 

Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на 

брега на река Дунав. През Виена преминава Дунав със своя ръкав – Донауканал. Река 
Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в 
последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Най-високата точка на 
града е в района Херманскогел, а най-ниската – в Лобау. Важното географско 
положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. 
Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена 
се намира само на 60 km от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото 
разстояние между две столици в Европа.По формата си, Виена прилича на кръг, 
пресечен по хордата от река Дунав. Централната му част, така наречения Стар град, 
почти съвпада с административните граници на първи район Рингщрасе (или просто 
Ринг) е поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на 
Рингщрасе започва през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат 
крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се 
построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил 
историзъм, които в днешно време се смятат за част от значимите забележителности на 
града. Улица Гюртел, образуваща втори полукръг около Виена, също възниква през 
втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си 
значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 
век.  

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА 

Бързото политическо, техническо и демографско развитие през втората половина на 19 
век довежда до огромни промени във виенския градски пейзаж: 
 
• От 1830-те нататък са построени основните железопътни линии. 
 
• През 1850 г. районът в рамките на линейната стена и частите от крепостта, 
простиращи се отвъд нея, са включени в района на Виена (създаване на днешните 
райони от 1 до 9 и вътрешната част на 10-и район). Фиг(1) 
 
• През 1857 г. е разпоредено полагането на бастионите и изоставянето на ледниците. 
Изграждане на околовръстния път. 
 
• От 1870 до 1875 г. Дунав е бил регулиран. 
 

3 

• През 1890/1892 г. е извършено второто разширяване на града чрез добавяне на 
предградията (днешните области от 11 до 19) 
 
През 1804 г. Виена става столица на нова държава - Австрийската империя. По време 
на коалиционните войни Виена е превзета два пъти от войските на Наполеон - 1805 и 
1809. През 1806 г. във Виена е обявено изчезването на Свещената Римска империя. 
След победата над Наполеон през 1814/15 г. се състоя Виенският конгрес, който 
реорганизира политическата ситуация в Европа. 
Следващата епоха на Vormärz е белязана от твърди политически репресии, но също и от 
процъфтяващата бидермайерска култура. През тази епоха настъпва и индустриализация 
- през 1837 г. е открита първата (локомотивна) железопътна линия в Австрия с първия 
участък от Северната железопътна линия (Кайзер-Фердинанд) от Флоридсдорф до 
Дойч-Ваграм. 
Френската февруарска революция през 1848 г. също оказа влияние във Виена: на 13 
март избухна Мартенската революция, която скоро принуди държавния канцлер 
Метерних да подаде оставка, а на 6 октомври Виенската октомврийска революция. В 
крайна сметка имперската армия триумфира над демократите. Демократът Робърт 
Блум, който се притече на помощ на гражданите на Франкфурт на Майн, беше 
екзекутиран в Бригитенау. 
Първата фаза на градската експанзия започва през 1850 г., когато „предградията” са 
включени в линията на стената и Леополдщат, разположен на Дунавските острови. От 
1858 г. градските стени са разрушени около стария град и на тяхно място е изграден 
околовръстният път, облицован с монументални сгради. В архитектурно отношение 
Виена е решително оформена от стила на Рингщрасе (историзъм). Основателният 
период завършва с големия крах на фондовия пазар, станал по време на Световното 
изложение през 1873 година. 
След голямото наводнение от 1830 г. има многократни съображения за регулиране на 
Дунав, което беше приложено между 1868 и 1875 г. В процеса бяха изкопани 
множеството разклонени клонове на Дунав и бе създаден мъртъв прав главен поток 
далеч от града. Ръкавът, който водеше към вътрешния град, беше оставен в 
модифицирана, регулирана форма; той носи името Дунавски канал. 

4 

Дълг за 2000 крони от град Виена 

 от 23 юни 1908 г. 

Публичните власти все повече се сблъскват с нови задачи. Преди всичко е било 
необходимо да се предприеме стъпка от реагиране на повече или по-малко случайни 
индивидуални събития, оформени от частни интереси, до пространствено всеобхватни, 
координирани мерки за контрол. Те трябва да се справят с инфраструктурните 
проблеми, които стават все по-сложни. Липсват обаче единни документи за планиране, 
по-специално всеобхватен, мащабен план. 
 

Фиг(1) План за разширяване на градския пръстен 1859 

5 

ИСТОРИЯ НА ПРОИЗХОДА 

През 1882 г. Асоциацията за регулиране на река Виена, която действа през 

административни граници, внася петиция за изготвяне на такъв план в мащаб 1: 2 880 
(кадастрален мащаб). В резултат на това, след продължителни закъснения, местният 
съвет реши да създаде общ градски план в края на 1887 г. Това трябва да послужи като 
основа за разработването на общ регулаторен план (предшественик на днешния план за 
зониране и развитие). Фиг.(2) 
 

Фиг.(2) Общ градски план на Виена – създаден края на 1887г. 

Работата по общия градски план започва през 1888 г. под ръководството на главния 
инженер Пиа. От 1894 г. нататък на регулаторната служба, създадена от общинския 
строителен орган и магистрата, е поверено създаването и завършването на общия 
градски план, който включва и предградията, включени през 1890/92. Плана е поверен 
за изпълнение на инженер Фелкел. 
Общият градски план не е създаден чрез преизмерване, а чрез импровизирано 
съставяне на съвсем непоследователните кадастрални карти на Виена и предградията 
(стари области 1: 1440, предградия 1: 1 250, 1: 1 440, 1: 2 880 и 1: 10 000) от 70-те 
кадастрални общности. Първоначално е бил изложен в 83 листа, по-късно е 
включването и на по-голям обхват. 
 

Оригиналният мащаб 1: 2.880 вече е остарял, след което е предложено през 

1882 г.  с прагматичния подход да се премине към бързото създаване на всеобхватен 
план. Съдържанието на използваните кадастрални карти съответства на много 
различните във времето. По тази причина първоначално били положени големи усилия 
за актуализиране на листовете, което било необходимо поради бързото структурно 
развитие на града около 1900 година.  
 

По-късно обаче влошената икономическа ситуация принуждава промените да 

бъдат записани в архивите. Ако не друго, те били прехвърлени на печатни плочи през 
големи интервали. 
Поради различните дати на актуализация на отделните листове, едва ли е възможно да 
се състави изчерпателно представяне на еднаква референтна дата. За представената тук 
времева рамка е използвана умалена версия в мащаб 1: 3 500. Това е направено като 
„Атлас на кадастъра на къщите на императорската и кралската столица и резиденция 
град Виена“ от Йозеф Ленобел „според данни на 30 април 1912 г.“. Фиг(3) 

6 

Фиг(3) „Атлас на кадастъра на къщите на императорската и кралската столица и резиденция град 

Виена“ 

 
 
 
История на въздействието 

Общият градски план формира основата на картата на Виена чак след Втората световна 
война. 
Създаването е било  много тромаво и поради това продължава само лошо планиране. 
Тъй като нищо не е променено в останалата част от плана и по този начин ситуацията 
съответства на кадастралния статус по време на първото производство, голяма част от 
общия градски план е остарял за кратко време. През 1914 г. са назначени геодезисти, 
които да отстранят тези недостатъци; Проектът обаче не можа да бъде реализиран 
поради избухването на войната. Листовете, публикувани от Stadtbauamt, обхващат 
периода 1888-1946; към 1938 г. по-голямата част от листовете са на възраст между 20 и 
42 години. Фиг(4)