АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И АГРОЕКОЛОГИЯ 

СПЕЦИАЛНОСТ РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

КУРСОВ

ПРОЕКТ

ПО АГРОХИМИЯ НА ТЕМА:

ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ –

ОБОРСКИ ТОР, КОМПОСТИ,

БИОХУМУС

ИЗГОТВИЛ: ИЛИЯ СТАНИСЛАВОВ ИЛИЕВ

ПРОВЕРИЛ: ПРОФ. СВЕТЛА КОСТАДИНОВА

    Към органичните торове се отнасят оборски тор, торовата течност,
птичия тор, торфът, фекалиите, различни компости и сидератите. Те 
са източник на хранителни за растенията вещества. Чрез тях в 
почвата се внасят почти всички хранителни за растенията елементи, 
поради което се наричат пълни торове. Ценното в тях е, че 
хранителните им елементи стават достъпни за растенията 
постепенно, поради бавното минерализиране на органичните 
вещества, в които са свързани. Органичните торове са средство за 
поддържане на равновесието на хумуса в почвата, тъй като 
почвените микроорганизми минерализират ежегодно 1,5 – 2,0 % от 
наличния хумус. Част  от това количество се възстановява от 
растителните остатъци, а останалата част – с внасянето на 
органични торове (1т сламест оборски тор спомага за образуването 
на 100кг хумус).      

         Под действието на микрофлората органичните торове се 
разлагат в почвата и отделят много въглероден двуокис, който 
насища не само почвения въздух, но и надземния и приземния слой 
на атмосферата. Смята се, че значителна част от допълнителната 
продукция, получена в резултат на торенето с оборски тор, се дължи 
на отделния от него CO2. Едновременно с това една част CO2 се 
превръща във въглена киселина, която увеличава разтворимостта на 
редица хранителни вещества в почвата. С органичните торове в 
почвата се внасят биологично активни вещества – витамини от група 
В, ауксини, ензими, хормони, антибиотици и др., необходими за 
растежа и развитието на растенията и микроорганизмите. 
Органичните торове подобряват буферната способност на почвата. 
Това дава възможност при високи норми на торене с промишлени 
торове с различна физиологична реакция на почвата да се поддържа 
оптимален за растенията интервал на концентрация на H+ и умерена
солева концентрация на почвения разтвор. При стойност pH в 
почвения разтвор например 5.6 с внасянето на 1т оборски тор pH се 
повишава на 5.7, а при 3т – на 6.6 и т.н.

          Оборски тор – сламест, полутечен и течен.

          Сламест оборски тор.

 Той е смес от изпражненията и 

урината на животните и   материалите използвани за постеля.В 
зависимост от вида на животните, вида и количеството храна и 
постелята, съотношението на трите компонента в него варира в 
широки граници.

Състав на пресен оборски тор с постеля слама, %

Показатели

Говежди

Конски

Овчи

Свински

Сухо 
вещество

18 – 22

25 – 30

30 – 40

20 – 25

Азот

0.3 – 0.5

0.5 – 0.7

0.8 – 0.9

0.3 – 0.6

Фосфор

0.1 – 0.3

0.2 – 0.5

0.1 – 0.3

0.2 – 0.4

Калий

0.3 – 0.6

0.3 – 0.7

0.6 – 0.7

0.4 – 0.87

От данните в таблицата става ясно, че най – високо съдържание на 
сухо вещество, азот, фосфор и калий имат овчият и конският тор, а 
най – малко в говеждия и свинският. Количеството на изпражненията
и урината зависи от вида и възрастта на животните и от вида на 
фуража, с който се хранят. Когато животните се хранят с 
концентриран фураж, количеството на изпражненията е по-голямо и 
те са по-богати с фосфор. Когато животните се хранят с по-сочни 
фуражи, количеството на урината е по-голямо и тя е по-богата с азот 
и калий. В зависимост от интензивността на процесите на 
ферментация и от продължителността на съхраняване настъпват 
различни промени във външния вид на оборския тор, които се 
изразяват в нееднаквата степен на разложеност-пресен или слабо 
разложен, полуразложен или силно разложен и прегорял оборски 
тор. 

Пресният оборски тор се характеризира с това, че сламата, която се 
използва за постеля, все още е запазила жълтия цвят и здравината 
си. Водният извлек от такъв тор е червено-жълт или зелен. 
Съотношението C:N е много над 25. За да се избегне 
микробиологичното фиксиране на почвения азот при торене с такъв 
тор, нормите на торене  с промишлените торове трябва да се 
завишат

Полуразложеният оборски тор  има тъмнокафяв цвят. В него сламата 
все още се различава, но е загубила своята здравина и при 
издърпване се къса. Водният извлек е тъмна, гъста течност. Масата 
на полуразложения тор  намалява с 20 – 30% в сравнение с пресния, а
съотношението C:N е около 25. Такъв тор може да се използва  за 
торене без опасност от микробиологично фиксиране на почвения 
азот.

Разложеният или силно разложеният оборски тор представлява 
черна мажеща се маса. В него сламата не се различава, а водният 
извлек е безцветен. Масата му намалява с около 50% в сравнение на 
пресния .Загубил е около 75% от първоначалната си маса,