Определяне на необходимата отоплителна мощност

Това безспорно е един от най-важните подготвителни етапи, когато сме решили сами
или   с   чужда   помощ   да   изградим   своята   отоплителна   инсталация.   Именно   за   това
съветвам всеки, който е решил да изгражда отоплителната си инсталация сам, да се
консултира с квалифициран специалист, поне за този етап от работата, още повече, че
има фирми който предлагат услугата безплатно.

Общоприетото   мнение   по   темата,   което   вилнее   из   интернет   (и   не   само),   е   че
изчислението   на   необходимата   мощност   на   радиаторите   в   отделните   стаи   или   на
общата необходима мощност на котела се извършва като се умножи квадратурата (в
квадратни  метри)  на  сградата/помещението,  което  искаме  да  отопляваме по  80-100-
120W или пък 150-180 W и готово. Подобен е варианта, когато се умножи кубатурата (в
кубически метри) на сградата/помещението, което искаме да отопляваме по 25W-30W
или 40-50-60W (всеки „майстор” има собствено мнение по въпроса J). Този подход е
меко казано остарял, неверен, грешен, неточен, не професионален и в повечето случай
води до изключително оскъпяване на инсталацията, намалена на нейната ефективност,
а от там и до увеличаване на сметките за отопление. Ако зададем въпроса „От къде
произхожда този метод?“ отговора е лесен - този метод на изчисление датира от 60-70
година   -   началото   на   ерата   на   панелното   строителство   в   България,   когато   80%   от
жилищните сгради са проектирани по типови каталози, като се използват 3-4 вида или
модела панели  с приблизително еднакви топлотехнически характеристики (т.е. почти
никакви, такава е била конюнктурата), еднакво разпределени с приблизително еднаква
етажна височина. В този случай на типово строителство или строителство по каталози,
използването на приблизителни методи, като горепосочения е целесъобразен (спестява
време, спестява средства, грешката е малка - под 5%).

Реалността   сега   обаче   е   доста   променена.   Сегашните   сгради   не   се   проектират   по
каталог   и   нямат   нищо   общо   с   типовото   изпълнение.   Всяка   сграда   е   единствена   и
уникална сама по себе си, изисква индивидуален проект за отопление и вентилация.

Факт е обаче, че е този подход е изключително популярен и днес. Обяснението за това
е, че метода е изключително прост, бърз и в 90% от случаите върши работи.

Ще   кажете   нормално,   подхода   е   приблизителен   и   води   до   малко   преразход   на
материали, един вид запас (малко повече радиатори, малко по-мощен котел) за да сме
сигурни, че няма хем да правим отоплителна инсталация, хем да студуваме. Замисляте
се над това, наемате фирма или майстор за изграждане на инсталацията, която/който
изчислява   необходимите   мощности,   както   им/му   е   удобно,   казвайки   ви,   че   те   са   в
занаята от 10-20 години и така се прави. Резултата в случая е, че вие плащате една
сериозно набъбнала сметка (много радиатори, дебели тръби, големи фитинги, мощни
помпи и най-вече котел с ненормално голяма мощност).

Тук ще се постарая да обясня подробно, как се определя необходимата отоплителна
мощност,   по   един   в   пъти   по-коректен   начин.   Няма   да   навлизам   в   най-големи
подробности,   за   да   не   усложнявам   излишно   изчисленията,   така   че   следвайки   тази
методика, всеки сам може да оразмери отоплителната си инсталация, било то за да си я
изгради сам или пък за да провери колко „майстора” му казва истината

Част 2: Изчисляване по стъпки

Стъпка 1:

Преди  да започнете  да определяте  каквото  и да било,   редно е да измерите  всички
помещения, които смятате да отоплявате и да знаете тяхното предназначение (спалня,
баня,   хол,   кухня,   гараж   или   друго).   Необходими   са   и   размерите   на   прозорците   и
етажната височина.

Стъпка 2: 

Съставете  списък  на всички  помещения,  който  искате  да отоплявате.  Помещенията,
които не възнамерявате да се отопляват, също са от значение, защото не е все едно, ако
една стена граничи с неотопляемо помещение, в което температурата е +2 C

⁰

  или е

външна стена, когато температурата отвън е -15 C

⁰

.

Направете си чертежи на отделните етажи от къщата, разпределението на помещенията
и отбележете прозорците с техните размери (добре е да бъде в мащаб).

Определете желаната температура в във всяко помещение. Температурата в стаята би
трябвало да бъде в диапазона от 22 C

⁰

  до 25 C

⁰

. Обикновено помещенията, които се

използват през деня се отопляват на 25 C

⁰

, а помещенията които обитаваме през нощта

отопляваме на 22 C

⁰

. Хубаво е да се знае, че да се спи в помещение с температура

повече   от   25   C

⁰

  води   до   здравословни   проблеми.   Разбира   се,   всеки   човек   е

индивидуален, оставям този избор на вас, без проблеми за по- лесно може да се приеме,
че ще поддържаме  25 C

⁰

 в цялата къща.

№

Помещение:

Размери:

m²

Темп.

1

Хол + Трапезария

7.50 / 5.50

41.25

25

2

Спалня 1

4.00 / 4.20

16.8

22

3

Спалня 2

4.00 / 4.20

16.8

22

4

Преддверие

2.90 / 4.30

12.47

22

5

Баня

3.60 / 2.50

9

25

Общо:

96.32

Стъпка 3: 

Да се определят топлотехническите характеристики на стените или по-просто казано -
какво количество топлина може да премине през един квадратен метър от съответната
стена, при разлика в температурата от двете страни на стената 1 C

⁰

.

Целта   на   тази   статия,   не   е   да   определяте   коефициентите   на   топлопреминаване   на
стените.   Нека   приемем   че   има   изолация,   която   е   проектирана   в   съответствие   с
НАРЕДБА №7, което означава че външните стените, трябва да имат коефициент на
топлопреминаване   0,35   W/m

2

K   (това   отговаря   приблизително   на   стена   изградена   с

тухла четворка плюс 7см изолация от стиропор, при вътрешна температура  +25 C

⁰

  и

външна температура -15 C

⁰

). Вътрешните стени към неотопляеми помещения трябва да

имат   коефициент   на   топлопреминаване   не   повече   от   0,50   W/m

2

K,   а   подовете

граничещи   директно  със земята  0,40 W/m

2

K. Коефициента  на топлопреминаване  за

таванска плоча на неотопляем покрив, с въздушен слой с  дебелина  повече от  0,30 m
се изисква да бъде не по-малък от  0,30 W/m

2

K.

     Редно   е   да   се   отбележи,   че   е   възможно   вашите   стени   да   не   отговарят   на   тези
показатели   или   да   са   по-добре   изолирани   (ако   сте   сложили   повече   изолация   от
зададената в проекта). В някой от другите постове ще опиша, как лесно да определите
тези характеристики за всяка стена, без значение от какво е съставена, за да може още
по-коректно да определите топлозагубите на сградата. Необходимо е също да знаете
коефициента на топлопреминаване за прозорците. Този показател силно зависи от вида
на   дограмата,   която   имате.   За   този   коефициент   може   да   потърсите   информация   от
производителя на вашата дограма, като важната характеристика е на стъклопакета, а не
този   на   профила   на   дограмата.   С   достатъчно   голяма   точност,   може   да   използвате
следните стойности:



Единично стъкло – 5,9W/m

2

K



Стъклопакет   бяло/бяло   – 2,9W/m

2

K   (за   конкретният   пример   приемаме   тази

стойност)



Стъклопакет бяло/цветно – 2,9W/m

2

K



Стъклопакет от бяло / КА-стъкло  -  1,7W/m

2

k.



Стъклопакет бяло/КА-стъкло с газ аргон – 1,5W/m

2

K



Троен стъклопакет с бяло/бяло/бяло – 1,9W/m

2

K



Троен стъклопакет с бяло/бяло/КА – 1,4W/m

2

K



Троен стъклопакет с бяло/бяло/КА с газ аргон – 1,2W/m

2

K

Част 3: Изчисляване на топлинните загуби

Стъпка 4: 

След   като   вече   знаете   всички   необходими   данни,   можете   да   преминете   към
изчисляването на топлозагубите на всяко помещение по отделно. Ще обясня подробно
изчислението за най-голямото помещение от примера по-горе.

Помещение: Хол + Трапезария

Ако разгледате схемата ще видите, че външните стени на това помещение са с обща
дължина 13м и високи 2,70м. Това прави 35,1m² обща площ. От тях трябва да извадите
площта   на   прозорците,   която   е   1,80   х   1,20   +   1,20   х   1,20+1,20   х   1,20   =   5,04   m².