УВОД

Гарантирането на социалните права на гражданите чрез

законодателството   винаги   е   бил   един   от   централните   проблеми   на

обществото.   Промените,   настъпили   в   България   след   1944   година,   се

отразяват  най-вече   върху  гражданските  и  политически   права  на  хората.

Естествения   ход   на   икономическото   развитие,   следващо   пазарните

принципи, рязко и насилствено е променен чрез налагането на държавния

социализъм по съветски модел. Как, използвайки законодателни прийоми,

управляващата   Българска   комунистическа   партия,   закрепва   властта   си,

като едновременно манипулира населението, че работи в негов интерес –

това е въпрос, чието осветляване ще предпази съвременното общество от

популистки заблуди и ще даде вярна историческа оценка на този, все още

противоречиво оценяван период.

                   Предмет на изследването е регламентацията на социалната

дейност   в   Конституцията   от   1971   година.   Създадена   в   условия   на

абсолютен комунистически контрол над властта и обществото, проектът на

основен   закон   е   гласуван   на   референдум.   Това   си   остава   единствената

българска   конституция,   приета   по   този   начин.   Въпреки   основателните

съмнения за манипулация на изборните резултата, несъмнено огромна част

от гласувалите са одобрили проекта. Все пак през 1971 година държавният

социализъм   дава   възможност   на   хората   да   подобрят   ежедневното   си

битуване:   осигурена/макар   и   ниско   заплатена/   работа,   лично/но

маломерно/   жилище,   осигурени   сравнително   качествени   образование   и

здравеопазване.   Въпросът   как   ще   се   развива   в   бъдеще   българското

общество е изяснен именно в този основен закон. Разбира се, както всичко

в т.нар. социалистическо общество, очакванията коренно се разминават с

действителността.   Въпреки,   че   е   наречена   „Конституция   на   победилия

социализъм“,   след   по-малко   от   двадесет   години   този   социален

1

експеримент ще се провали и страната ни започва трудно и мъчително да

възстановява   нормалния   курс   на   обществено-икономическо   развитие,

основано на демократичните принципи и пазарното стопанство.

ИЗЛОЖЕНИЕ

                  Конституцията на Народна република България/НРБ/ от 1971

година   е   основен   закон   на   Народна   Република   България   в   периода   на

изграждането   на   развито   социалистическо   общество,   уреждащ

обществено-политическото     и   икономическото   устройство   на   страната,

основните   права   на   гражданите   и   държавното   устройство.   В   нея   са

доразвити основните принципи, залегнали в Конституцията на НРБ от 1947

година,   с   оглед     на   новия   етап   от   изграждането   на   социалистическото

общество в страната.

                   VII конгрес  на  Българската комунистическа партия/БКП/  от

1958година   отчитайки,   че   в   България   окончателно   са   победили

социалистическите   отношения,   поставя   въпроса   за   основна   редакция   на

конституцията от 1947 година, тъй като редица от нейните постановки са

изживели   своето   време.   На   основата   на   тези   решения     III     Народно

събрание  през март 1959 година избира комисия от 33 депутати  начело с

Димитър Ганев, която да изготви проект за изменения на конституцията от

1947 година. 

                      През ноември 1961година комисията докладва,  че поради

обема   и   важността   на   предлаганите   промени   той   би   следвало   да   бъде

подложен     на   всенародно   обсъждане.   Същевременно   председателят   на

комисията изтъква, че предстоят важни политически и партийни форуми,

чиито   решения   също   трябва   да   намерят   място   в   новата   редакция   на

конституцията. Съобразявайки  се с мнението на   комисията, Народното

2

събрание     не   разглежда   проекта   за   изменения   на   конституцията.

Извършват се някои частни промени. VIII конгрес на БКП, проведен през

1962година, отчитайки настъпилите дълбоки промени в недрата на нашето

общество, достига до идеята, че трябва да се изработи нова конституция на

НРБ. В изпълнение на тези партийни постановки   IV Народно събрание

образува   специална   комисия   от   60   депутати   начело   с   Тодор   Живков.

Поради сложността на разработваните проблеми комисията не успява да

завърши своята дейност до края на мандата на IV Народно събрание.   IX

конгрес на БКП отново потвърждава извода за необходимостта  от нова

конституция. Това решение е мотивирано в партийните документи с важни

икономически и идеологически причини. 

                    Ето защо V Народно събрание  през март 1968 година избира

своя комисия за изработване на проект за нова конституция в състав от 78

депутати отново под председателството на Тодор Живков. В своето първо

заседание, състояло се на 15 май, комисията се разделя на 6 подкомисии,

които   да   изработят   проекти   за   различни   части   от   новата   конституция.

Освен   това   се  избира   и  редакционна   комисия   в   състав   от  трима   души.

Изработеният   от   подкомисиите   проект     е   разглеждан   от   специално

заседание   на   парламентарната   конституционна   комисия,   след   което   е

внесен за разглеждане от Политбюро на Централния комитет/ЦК/ на БКП.

Проектът е обсъден и на специален пленум на ЦК на БКП през март 1971

година, който одобрява основните предложения и излиза с предложение

проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане. По предложение

на  парламентарната  комисия  Народното   събрание   публикува  проекта   за

всенародно обсъждане на 30 март 1971 година. В периода на обсъждане са

проведени   над   30   000   събрания   с   участието   на   повече   от   3   милиона

граждани,   които   правят   над   14   000   предложения   за   допълнения   и

подобрения на текста на новата конституция. На 28 април 1971 година на

3

специално свое заседание комисията за разработка на проекта разглежда

резултатите и предложенията, постъпили при всенародното обсъждане, и

внася редица редакционни поправки и изменения в членовете на основния

закон. Новата редакция на конституционния текст е одобрен на заседание

на  V  Народно събрание и е взето решение приемането на конституцията

да   стане   чрез   референдум.   В   проведения   референдум   от   6   174   635

гласоподаватели участват 99,7 на сто, като 99,66 на сто от тях гласуват за

приемането на конституцията.   На тържествено заседание на  V  Народно

събрание на 18 май 1971 година въз основа на категорично изразения вот

на народа се провъзгласява приемането на новата конституция. Същия ден

тя е публикувана в Държавен вестник и влиза в сила . В Конституцията от

1971   година   последователно   са   прокарани   принципите,   върху   които   се

изгражда   социалистическата   организация   на   обществото   :   народния

суверенитет,   единството   на   властта,   демократическия   централизъм,

социалистическият   демократизъм,   законността   и   социалистическият

интернационализъм. На базата на тези принципи конституцията от 1971

година провъзгласява ръководната роля на БКП в обществото и държавата

в   тясно   сътрудничество   с   Българския   земеделски   народен   съюз.

Качествено нов момент в нея е конституционното уреждане на мястото и

ролята на обществените организации   в развитието на страната. В своята

дейност държавата и нейните институции все по-широко се опират на тях.

Последователно е прокаран принципът за даване право на законодателна

инициатива   на   Националния   съвет   на   Отечествения   фронт,   Централния

съвет     на     Българските   професионални   съюзи,   Централния   комитет   на

Димитровския   комунистически   младежки   съюз,   Управителния   съвет   на

Централния кооперативен съюз. 

                                       От една страна, Конституцията от 1971 година фиксира

достигнатото на този етап по отношение на обществено-политическото и

4