Роза е на 12 години и е от ромски произход. Семейството й се

състои от майка, баща, баба и двама по­големи братя на 14 и 17
години. Живеят в  едностаен  ведомствен  апартамент при много
тежки битови условия. Братята на Роза са посещавали училище до
8­ми клас. Препитанието на семейството е трудно – момчетата
обикалят района с баща си, за да търсят временна или сезонна ра­
бота. Майката е необразована и безработна. Баба й е работила ка­
то шивачка, но вече е пенсионерка. 

Роза е изключително привързана към баба си, която я отглежда

от самото й раждане. Бабата на Роза е човекът, който я обгръща с
внимание, който се грижи за възпитанието й, който насърчава ста­
ранията й в училище. Баба й полага грижи за хигиенните и естети­
чески навици – Роза е спретната и чиста, с красиви дрехи, някои
от които са изработени от баба й. 

Другият значим възрастен в живота на Роза е нейната класна

ръководителка. С нея момичето споделя, че желае да учи повече
от братята си,може да рисува, иска да стане шивачка като баба си.

Бабата на Роза се разболява и умира. Нейната загуба се отразя­

ва негативно върху увереността на Роза. Момичето става емоцио­
нално нестабилно, плаче и проявява раздразнителност. Отношени­
ята с майка й се влошават. Роза занемарява външния си вид. За­
почва да закъснява за училище, а понякога и да отсъства. Учебна­
та й мотивация рязко спада, понижава успеха си. Учителката е
притеснена за състоянието на Роза и разговаря с нея. Роза й раз­
казва за недобрите отношения с майка си. Споделя, че обстановка­
та у дома е напрегната – скандалите между майка й и баща й за­
честяват, появяват се и конфликти с братята й. Роза споменава, че
се срамува от семейството си и че баба й много й липсва. 

Учителката   разбира,   че   ситуацията   в   семейството   на   Роза   е

кризисна   и   се   обръща   към   училищния   психолог   и   учителя   по
изобразително изкуство.