Основни акценти във философията на метода

Монтесори

Мария Монтесори е известна като оригинален и блестящ педагог, психолог и хуманист,
създава система, която няма равна в световния опит. В целия свят са открити школи, 
които работят по метода на Монтесори. Смисълът на този метод е да се стимулира 
детето към самовъзпитание, към самообучение, към саморазвитие. Молбата на детето
към учителя „Помогни ми да направя това сам“ се явява символ на педагогиката на 
Монтесори. Това е методът на обучение, в основата, на който стоят уважение към 
личността, разбиране, хармония на детето с околния свят, вярата в естествено 
заложения стремеж на човека към доброто и свободата. Нейният метод на 
образование и модел, в който децата с различни умствени и физически способности 
живеят и учат в естествена среда в смесени възрастови групи. Тя вярва, че всяко дете 
притежава вътрешна сила, която го кара да учи и расте, изследвайки вътрешната си 
интуиция детето намира индивидуален начин на учене. 

Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и умението на 
детето да учи повече и по добре, когато уроците отговарят на неговите интереси и 
учителят подхожда индивидуално като поощрява работата на учащия. Всяка част от 
метода „Монтесори“ е изградена от простото към сложното и от конкретното към 
абстрактното. Монтесори вярва, че детския ум първо трябва да бъде задоволен с 
поглед върху цялото и едва след това започва да се занимава с отделните му части. 

В растежа на детето се наблюдават различни видове ум:

 I Попиващ ум- етапът от 0 до 6 години. Това е периодът на трансформация, разделен 
на два подетапа:



0-3 г. – подсъзнателен попиващ ум. През този период се формира 
интелигентността и всички психични способности. Детето се учи да говори, да 
ходи, придобива контрол върху ръцете си, усъвършенства телесните си 
функции.



3-6 г. – съзнателен попиващ ум. През този период детето иска да изучи и 
овладее средата и започва да проявява воля. То винаги е заето, правейки нещо
с ръцете си, водени от ума си. Детето вече работи за собственото си развитие. 

През този етап според нея не само нещо се развива, но и с самосъздава, започвайки 
от нищото.  Тя смята, че детето притежава попиващ ум от раждането до шестата си 
година. Монтесори забелязва, че малките деца учат по уникален начин, като 
подсъзнателно „попиват“ всичко около себе си и фактически се самоизграждат. Преди 
раждането детето „попива“ от утробата и се повлиява позитивно или негативно от нея. 
Негативно- при неспокойна майка, тютюнопушене, вземане на опиати и алкохол, лоши 
хранителни и хигиенни навици. Позитивно- когато е в топла и безопасна среда с 
емоционално спокойна и стабилна майка. Монтесори забелязва, че първите три години
от живота детската личност и характер започват да се изграждат благодарение на 
постнаталната умствена и духовна работа на „духовния зародиш“. Подобно развитие 
се извършва благодарение на импулса на подсъзнателната воля за живот на детето, 
наречена „хорме“, съществуваща в структурата на попиващия ум. Детето усвоява 
всичко от средата си  чрез подсъзнателната си памет, която Перси Нун назовава 
„мнеме“. Това е тази работа на наблюдения и попиване, позволяваща му да се 
адаптира към света и живота. 

Повторението се наблюдава през първия план на развитие, но също така се проявява 
през втория, но по различен начин. На тази възраст трудно може да се види дете, 
което прави едно и също нещо отново и отново. Материалите за тази възрастова група
са представени по различен начин- повторението е свързано с усложняване на 
дейността, а не с еднообразие и монотонност в овладяването й. 

II Среден период



6-12 г. 

III Период на трансформация 



12-15 г. – пубертет 



15-18 г. – юношество 

Монтесори твърди, че образованието започва със самота раждане и трябва да 
продължи до края на човешкия живот. Нейното определение за училище е „подготвена
среда, в която детето е свободно от излишната намеса на възрастните и може да 
живее живот според законите на развитието си“. Цел на образованието е да се развие 
силна и свободна личност и е базирано на спонтанната работа на човешкия интелект. 

Трите най- важни принципа в метода „Монтесори“ са:



Наблюдение



Индивидуална свобода 



Подготовка на заобикалящата среда

Други принципи на педагогиката са:



Детето трябва да бъде активен участник в собственото си образование 



Наблюденията показват, че децата съвсем естествено сами разрешават 
проблемите си 



Децата учат чрез активно взаимодействие със собствената си среда 



Възможностите на децата да изследват и да взаимодействат, са ключови 
фактори в развитието им



Детското развитие следва универсален модел на развитие, но с индивидуални 
разлики във времето 

Главното откритие на д-р Монтесори е за същността на детската природа, която се 
връща в нормалното си състояние чрез спонтанната работа, тъй като е в пълна 
хармония с цялата среда на детето. Спонтанната работа е едновременната дейност на
ръката и ума. 

Нормалното дете обича реда и конструктивните занимания. Лошото поведение на 
детето според нея е причинено от умствен глад или от чувство на неудовлетвореност. 
Характеристиките на нормализираните деца са следните:



Любов към реда



Любов към работата



Придържане към реалността 



Дълбока спонтанна концентрация



Любов към тишината и самостоятелната работа



Послушание 



Независимост и инициатива 



Спонтанна самодисциплина и радост

Монтесори държи на смесените възрастови групи, защото по- големите и по- 
напредналите деца помагат на по- малките. Там, където взаимодействието между 
децата от различни възрасти е ключов фактор, концепцията за периодите, в които 
детето е чувствително към придобиване на определени умения е добре приета. 
Смесените възрастови групи поощряват развитието на социални умения, тъй като 
децата учат едни от други. В подготвената среда децата стават все по- активни, а 
възрастният все по- пасивен. Най- важната черта на подготвената среда е редът. 
Трябва да има място за всичко и всичко да остане на собственото си място. 
Подготвената среда е атмосфера, даваща възможност на децата да бъдат свободни , 
да учат чрез собствената си активност в подредена среда, адаптирана към техните 
размери и интереси. Подготвената среда включва специалните за метода „Монтесори“ 
материали, помагащи на децата да развият важни познавателни умения. Атмосферата
трябва да бъде приятна, отпускаща, спокойна. Мебелите трябва да са с детски 
размери, леки и лесни за пренасяне, направени от дърво. Материалите приканват 
детето да работи, да се концентрира, да изпитва радост и удоволствие от работата си. 
Голяма част от материалите имат вградени научни концепции, които се степенуват от 
прости към сложни, от конкретни към абстрактни и имат вграден контрол на грешката. 
Възрастният винаги трябва да акцентира върху положителното у детето, да го 
наблюдава с любов, симпатия и търпение, за да забележи неговите затруднения и 
постижения. Нейното становище: „Има само един принцип при наблюденията: децата 
трябва да могат да се себеизразяват. Това освобождава тези нужди и възгледи, които 
иначе биха останали скрити или подтиснати в средата, която не им позволява да 
действат спонтанно.“  Когато детето е заето с определена дейност, възрастният трябва
да стои настрана, защото божествените сили са в действие.

Придобиването на независимост е най- важната чат от образователния процес. 
Независимостта е последователно развитие, водещо до самоусъвършенстване. 
Детето иска да бъде независимо, сякаш казва „Помогни ми да си помогна сам“. Това, 
което позволява на детето да бъде независимо, е любовта му към смисленото 
занимание. Бебето полага усилия да си повдигне главата, да се претърколи и седне и 
това са значителни стъпки към неговата независимост. Когато проходи около една 
година, това също му дава свобода. Най- впечатляващата стъпка към неговата 
независимост е проговарянето. Около три годишна възраст то е готово да направи по- 
големи крачки към своята независимост. Възрастният трябва да даде възможност на 
детето да изследва средата. Това се постига и чрез мебели, подходящи за детето. 
Възпитаващият трябва да планира подходящи занимания, които да позволят на 
децата да чувстват успеха в работата си. Когато започнат да се справят сами, децата 
придобиват самочувствие и самоконтрол. Друг важен начин, чрез който те учат е като 
наблюдават заобикалящите ги възрастни. Децата обичат уроците по изящество и 
благовъзпитание. Възрастните трябва да приемат децата такива каквито са; да 
игнорират негативното поведение и да вярват на децата. Независимите деца са по- 
щастливи. Ако възрастният непрекъснато им помага, децата приемат, че техните 
собствени усилия не са достатъчно добри. Д-р Монтесори говори за отклонения 

показвани от силните характери: капризност, непокорност, деца със силно чувство за 
собственост, неспособни да се концентрират и отклонения, показвани от слабите 
характери: пасивност, вялост, плач, желание да бъдат забавлявани и лесно 
отегчаващи се. Възрастните трябва да се опитат да открият каква е причината за ези 
отклонения чрез разговори и наблюдения. Възрастният трябва да показва любов, 
спокойствие, последователност, защото детето има нужда от възможности да 
упражнява своята развиваща се воля. Детето изгражда роля, личността и характера си
чрез спонтанната работа на ръцете си. Това е най- голямото усилие на съзидателния 
труд, който от своя страна е свободно избран от детето. За това е важно средата да е 
специално подготвена за него, така че всичко да се достига лесно и от ръцете и от ума.
Детето трябва да може да се движи свободно и да работи независимо от възрастния. 

Ролята на Монтесори учителя е пасивна, докато ролята на детето е активно. Той/тя 
подготвя децата чрез показване на определени умения, които може да им бъдат 
необходими. В началото учителят ги ръководи, ако се нуждаят, но не им казва в 
детайли как и какво да правят. Той/тя ги води в процеса на мислене чрез 
последователни  стъпки, така че да развият уменията си  и да постигнат успех със 
собствените си усилия. Поощрява естественото любопитство на детето и му помага да
прави собствени избори, за да придобие независимост и самочувствие.  Детето само 
формулира  понятия и идеи и само забелязва грешките си, тъй като материалите 
„Монтесори“ са с вградена възможност за контрол на грешката. Децата постигат 
вътрешна сомодисциплина чрез доброволното повтаряне на спонтанна дейност. 

 „Традиционната“ учителка от масовото училище има доминираща и активна роля в 
процеса на обучение, а детето е пасивно. Програмата е структурирана така, че 
интересите на детето и неговото индивидуално развитие не се вземат предвид. 

В процеса на обучение по метода „Монтесори“ не се налагат никакви манипулации 
чрез награди и наказания, а в системата на традиционното образование, обучението е 
поощряващо външно чрез награди и неодобрение. 

Според философията на „Монтесори“ всяко дете е уникално само по себе си и 
образованието трябва да поощрява цялостно това развитие. Директорката трябва да 
създава спокойна атмосфера, поощряваща независимостта на децата и даваща им 
възможност да изберат работата, която ги привлича. Заниманията и материалите 
трябва да развиват концентрацията, сензорните възприятия, езиковото развитие и 
математическите способности. Умението да наблюдава, търпението, симпатията и 
милосърдието са едни от най важните таланти, с които директорката (учителката) се 
сдобива. 

Решението да се проведе определен урок често е резултат от директни наблюдения. 
Урокът се преподава чрез много опростена демонстрация, за да могат децата да се 
справят сами. Уроците се предоставят индивидуално или в малки групи кратко, ясно и 
интересно. След урока учителката се оттегля и дава възможност на детето да се 
занимава с работата само и да направи собствени изводи. Учителят трябва да помни, 
че е необходима материалът да се представя по интересен начин. 

Монтесори препоръчва използването на урока от три части: 

1. Това е…

2. Дай ми…

3. Какво е това?