ТЕМА:

Европейската рамкова конвенция за защита на 

националните малцинства: основни права на 

малцинствата и задължения на държавите

Историческият контекст



За първи път в световната практика идеята за закрила на лицата, 

притежаващи етнически, верски, или други особености и отличаващи се от 

основното население на страната се появява след края на I–та световна 

война. 



Версайската система от мирни договори поставя основите на един мир , 

чиято стабилност не би била възможна без уреждането на новороденият от 

военните последици малцинствен проблем. Опит за овладяване и 

стабилизиране на проблема е направен в процеса на създаването на 

договорната система, т.н. Версайски политически ред.



 Това е постигнато по два пътя – от една страна, чрез специалните клаузи, 

засягащи малцинствения въпрос в рамките на мирните договори, и от 

втора страна – чрез Специалните договори за закрила на малцинствата, 

подписани от част от страните, облагодетелствани след края на войната в 

териториално отношение и последвалите от това придобивки.

Правата на малцинствата между 
двете световни войни



 След 1920 г. темата за правата на малцинствата и тяхното 

покровителство постепенно  се разгръща. От превантивен фактор, в 

началото на 20­те години на XX в., малцинственият проблем постепенно 

заема приоритетно място в дейността на международната организация, 

като се налага в процеса на съществуване на ОН и става един от 

факторите,  диктуващи стабилността на мира. 



Характерна особеност на първата за XX в., доктрина за закрила на 

малцинствата е ,че тя предвижда права на колективни общности 

( национални малцинства ). Подобна философия се базира на факта, че в 

междувоенния период темата за индивидуалните права на гражданите не 

стои приоритетно на вниманието на международната общност.

Правата на малцинствата след края 
на Втората световна война



Коренно различна е картината след  края на Втората световна война. 

Постепенно се обособява самостоятелна доктрина, насочена конкретно 

към правата на човека:правата на националните малцинства не могат да 

бъдат третирани самоцелно и извън рамките на общите права на човека. 

Като тези общи граждански права са приоритетна задача на всички 

наднационални институции.  



Връщайки се назад в хронологията, трябва да се отбележи един съществен 

белег: докато в периода 1919 – 1939 г. закрилата на правата на 

националните малцинства е само под крилото на една единствена 

организация – Обществото на народите, то в периода след 1945 г. във 

формирането на малцинствената политика участват мнижество 

политически фактори и структури. 



Първият европейски документ последвал един от световните 

основополагащи документи на ООН – Всеобщата декларация за правата на 

човека и в който е засегната специално темата за правата на националните 

малцинства, е Европейската конвенция за правата на човека и основните 

свободи ( ЕКПЧОС ). До този момент в нито един от следвоените 

документи няма текст, специално посветен на националните малцинства. 



Член 14 от ЕКЧОС повелява не само забрана за дискриминация, но и 

приоритетна защита на индивидуалните права на лицата от тези общности.



Проект на Съвета на Европа: „ Предложение за допълнителен протокол 

към Европейската конвенция, отнасящ се за лицата, принадлежащи към 

националните малцинства

.”

Създаване на Европейската 
рамкова конвенция за защита на 
националните малцинства



Препоръка 1201

 от 1.11. 1993 г. На Асамблеята на СЕ:„

Предложение за 

Допълнителен протокол към Европейската конвенция по правата на 

човека и основните свободи, отнасящ се към лицата, принадлежащи 

към националните малцинства

.”



  Намерението е документът да бъде разгледан и подготвен за внасяне в 

дневният ред на Срещата на върха във Виена, предвидена за 8 ­ 9. X. 1993 

г. 



За първи път в един международен документ, чрез този текст, е направен 

опит да се даде приемливо определение на понятието „национално 

малцинство”.  

Според препоръка 1201, за 

национално малцинство

може да става дума при наличието на пет условия:

   «Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена 

държава,     които: 



1. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани; 



2. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата; 



3. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови 

характеристики; 



4. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по­малко от останалата част 

на популацията в страната или даден неин регион; 



5. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им 

идентичност, в частност културата, религията или езика»