КУРСОВА РАБОТА

Тема:

 Адам Смит ­ творчество и анализ на

произведенията му

Изготвил: Валентин Кирилов Кирев – фак. № 28114 

УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТEХНОЛОГИИ

град Пловдив, Стопански факултет, 

катедра: Икономика на хранителната индустрия, 

специалност: Икономика на хранителната индустрия

Творчество на Адам Смит

Адам Смит е уверен, че неговите идеи ще бъдат винаги актуални. Това е една

обща черта на интелектуалците от осемнадесети век, един наистина революционен век.

Към времето, по което Адам Смит е написал  своя най­велик труд „Богатството на
народите”,   търговците   осъществяват   своята   дейност   между   британските   острови   и

кръстосвайки  седем морета, населението нараства, организират се малки фабрики, а
банковите системи се разпростират из Великобритания и континента. Но най­силната и

задълбочена революция на Просвещението е осъществена от мислители, опитали се да
намерят нови обяснения на света около тях. Не е чудно защо в една от своите  лекции

Смит възкликва: „Човекът е любопитно животно!”

От средните векове приблизително до времето на Колумб теолозите доминират в

европейската интелектуална мисъл. Църковни дейци интерпретират природните явления
в съответствие с религиозната доктрина. Но през столетието, в което   се ражда Адам

Смит,   все   повече   хора   започват   да   следват   смелите   пътеки   на   Франсис   Бейкън   и
Николай Коперник в търсене на рационални обяснения на природните явления. В крайна

сметка учените се появяват независимо от църквата и започват да прилагат „научен
метод”   към   природните   закони   независимо   от   противоречивите   изводи,   до   които

достигат.

Галилео Галилей атакува религиозното клише, че Бог е дал на човека не само две

книги  ­ Библията и природата. Като твърди, че езикът на книгата на природата е език на
математиката,   Галилей   доказва   посредством   математиката   и   експеримента   закон   за

падането на телата. Галилей знае, че върви по съмнителна пътека и се опитва да избегне
анатемосването.

Към   края  на   своята   „Дискусия   относно  метода”   (1637)   Рене   Декарт  поставя

основите   на   експлозията   на   мисълта   през   осемнадесети   век   с   твърдението   си,   че

посредством практическата наука хората могат да бъдат „господари и владетели  на
природата”.

Но   най­бляскавата  фигура   на   Просвещението   е   безспорно   Исак   Нютон.   Той

следва научните търсения на Галилей, като се стреми към отговори извън религиозните

текстове;   отговори,   които   развива   в   своята   гравитационна   теория,   законите   на
физическото движение и откриването на диференциалното смятане.

Адам Смит е роден, за да се влее в това движение. Подобно на Галилей и Нютон

той   търси   причинно­следствените   връзки.   Но   вместо   да   обърне   погледа   си   към

планетите, се насочва към хората.

Роден през 1723г., Смит израства при майка си в Къркалди, малък пристанищен

град в близост до Единбург, Шотландия. Баща му, контрольор на митницата, умира
няколко   месеца   преди  раждането   му.   Самият  Смит   никога   не  се   е   женил.   Отличен

ученик, Смит постъпва в университета в Глазгоу на четиринадесетгодишна  възрат, а
след това получава стипендия за колежа „Болиол” в Оксфорд. Подобно на множество

свои съколежани той възнамерява да изучава теология и да стане духовник. И подобно
на всички студенти от всички времена се оплаква от преподавателите си.  Смит говори

за лекторите си по следния начин: „В Оксфордския   университет по­голяма част от
професорите през годините (когато бях там)  напълно изоставиха дори и преструвката,

2 |стр.

че преподават” . Той е възмутен от академичната цензура и пред приятели се оплаква, че

служители на колежа са му конфискували превъзнасяната книга на Дейвид Юм „Трактат
за човешката природа”. Въпреки, че му било позволено да чете всички древногръцки и

латински   класици,   не   му   е   позволено   да   чете   един   от   най­значимите   трудове   на
съвремието си.

Независимо   от   академичните   ограничения   Смит   е   толкова   повлиян   от

скептицизма на Дейвид Юм („Трактат за човешката пририда” има следното подзаглавие:

„Опит да се приложи експерименталният метод за обосновка към духовни предмети”),
че   отказва   да   продължи   подготовката   си     за   духовен   сан.   Вместо   това   се   връща   в

Къркалди, където по­късно започва да изнася лекции по риторика и право.

През 1748 г. Смит се връща в университета в Глазгоу, за да преподава логика.

През следващата година запълва овакантеното място по философия, заемано от бившият
му   преподавател     Франсис   Хатчисън.   „Университетския   радикал”   Хатчисън   е

предизвикал администраторите с отказа си да преподава латински. Презвитерианците го
преследват за разпространение на следните „фалшиви и опасни” доктрини:

1. Стандарт за духовно добро е създаването на щастие за другите

2. Възможно е да се познае кое е добро и зло, без да се познае Господ.

Както   ще   се   убедим,   Смит   е   възприел   много   от   опасните   декларации   на

Хатчисън. Хатчисън смело защитава академичната свобода срещу управляващата догма.
За разлика от Галилео Галилей той  не се опитва да избегне цензурата, като посвети

лекциите   си   на  папата,   което   и  без   това  едва   би   довело   до   добро   в  протестантска
Шотландия.

Далеч   от   заспалия   стил   на   лекторите   си   от   Оксфорд,   които   атакува   Смит

професорът   бързо   си   спечелва   положителна   репутация   с   разбираемите   си   лекции   и

загрижеността си за студентите. Въпреки че преподава, води упражнения и неформални
дискусии, Смит намира време и да служи като съкровищник на колежа, а по­късно и

като декан на факултет.

Смит никога не е чел курс по икономикс. Той никога не е бил и слушател на курс

по икономикс. Всъщност до неговото време никой още не е бил такъв. До деветнадесети
век академиците разглеждат икономикса като клон на философията. Едва пред 1903 г. в

университета в Кейбридж  се съставя икономическа програма, отделена от „духовните
науки”. Независимо от това Смит вмъква предварителните си мисли по икономика в

лекциите по юриспруденця. Следващите записки на един негов студент сочат произхода
на ключовия му анализ, по­късно доразвит в „ Богатството на народите”:

„Разделението   на   труда   е   най­основната   причина   за   нарастването   на

общественото изобилие, което е винаги в съответствие с производителността на хората,

а не с количеството злато и сребро, както глупаво се смята”.

Още преди да напише „Богатството на народите”, Смит си спечелва слава през

1759 г.  с  книга  по  етичността  на поведението   – „Теория  на моралните   чувства”.   С
увеличаването на продажбите на книгата той става известен като „Смит – професорът”.

„Теорията  на  моралните  чувства”  следва  традицията  на  Просвещението.  Така  както
учените  търсят   обяснение   на   произхода   на   слънчевата   система,   така   и   Смит   търси

обяснение на моралното одобрение и неодобрение.

Много   критици   упрекват   съвременните   икономисти,   че   допускат   само

егоистични мотиви, че вземат предвид само разходите и печалбите и пренебрегват по­

3 |стр.