КУРСОВА РАБОТА

ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА ТЕМА:

„А. С. Пушкин – родоначалник на руската

класическа литература. 

Романът в стихове „Евгений Онегин”

Изготвил:                                                                   Проверил:

     Руската класическа литература е литературата на 19 век. Тя не поставя

готови отговори и решения, а само правилно предлага вечните въпроси: за
човека и Бога, за греха и спасението, за любовта. Целта ѝ е да постави

читателя в ситуация на личен избор, в която сам да определи отношението
си към вечните въпроси на битието. Нейните особености са свързани с :

­ идеята за установяване на духовно единство на човека и света;
­   обособяване   на   различни   видове   изкуства   –   лирика,   театър,   драма,

живопис и др;
­ тази литература е литература на откровението;

­ превръщането на естетическото в историческа категория;
­ стремеж към синтез ­ поражда ефект, при който руската литература на 19

век „претопява” чистите западноевропейски жанрови форми.
Тази литература се интересува от съдбата на Русия и руската интелигенция,

на „малкия човек”, тя търси „героя на времето”, иска да открие кои са
„излишните хора.” Тя ни кара да разсъждаваме над вечните въпроси, които

измъчват човечеството:
„Доброто или злото доминира у човека?”

„Ккакъв е смисълът на човешкия живот?”
„Какъв е пътят към истината?”

„ Има ли Бог?”
В жанрово отношение е интересно, че периодът започва с драми

(Грибоедов) и завършва с драми (Чехов). Най – голямо развитие получава
романът. Характерно за него е синтезът на епично, лирично и драматично.

Така се появява роман в стихове. Негов създател е А. С. Пушкин. 

2

Роден е в Москва. Той е потомък на старинни дворянски родове. След

домашното обучение завършва Царскоселския лицей край Петербург. Като
личност  и  творец   той   се  формира   след  Отечествената   война   от 1812  г.

Характерен   за   този   период   е   и   големият   интерес   към   живота,   бита   и
фолклора   на   народа.   Пушкин   проявява   изключителен   интерес   към

народопсихологията   и   народното   творчество.   Той   събира   и   записва
поговорки и народни песни. Създадените от него творби са ярко отражение

на   духа,   идеите   и   търсенията   на   времето,   на   обществените   промени   в
руското общество. 

Творческите му периоди са няколко и са свързани с престоя му на различни
места из Русия.

1. Лицейски период 1811 – 1817 г.­ пише предимно лирически творби. В

тях съчетава  различни стилове:  класицизъм, романтъзъм, елегизъм.

Основните  идеи в поезията му са за красотата, любовта, хармонията,
личната   свобода.   Предпочитаните   от   него   жанрове   са   елегията,

романса, епичната поезия. Поетът изобразява и селския, и природния
пейзаж, като не спира да му се възхищава. С особена любов рисува

зимните картини, защото те символизират руския свят като цяло.

2. Петербургски   период   –   1817­   1820   г.   ­   Създава   гражданска   и

свободолюбива лирика, пише поемата си „Руслан и Людмила.”

3. Южно заточение – 1820­ 1824 г. – романтична поезия и южни поеми:

”Кавказки пленник”, „Цигани” и „Бахчисарайски фонтан.”

4. Михайловски период­ 1824 – 1826 г. – създава „Борис Годунов.”

5. Сладдекабристки   период   –   пише   творби   с   историческа   тематика

„Полтава”, „Медният конник.”

6. Последен   период­   30­те   години   на   19   век­   завършва   „Евгений

Онегин”, създава „Дама пика”, „Капитанската дъщеря” и др.

3