№1

Актуални проблеми на обучението по български език в 
началното училище

Съвременната социокултурната ситуация прави 

актуални

 няколко 

ключови 

проблема

, които се проектират върху обучението по български език в училище: 

1) 

Засилва се глобализацията.

 Премахват се бариери – политически, 

институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност. 

2) 

Образованието става изключително средство за израстването на 

личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и 
нациите.

 Превръща се в непрекъснат процес. 

3) 

Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят

 – в 

компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното 
общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в 
обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието и т.н.

Европейският съюз осъществява политика на езиково многообразие, непозната в 
историята и практиката на международните институции до този момент.  Като 
ценност се утвърждават мулти и плурилингвизмът.

Мултилингвизмът като владеене на няколко езика може да бъде постигнат чрез 
разнообразяване на езиците, достъпни за изучаване в образователната система, 
насърчаване на учениците да овладяват повече от един чужд език и редуциране 
употребата на английския език в международната комуникация. 
Плурилингвистичният подход набляга на факта, че индивидуалният езиков опит в 
неговите културни контексти се разширява до формирането на комуникативна 
компетентност, в рамките на която езиците функционират в тяхната 
взаимосвързаност и взаимовъздействие [35]. Тъй като езикът е основно средство 
за културно изразяване, различните култури, до които личността има достъп, не 
съществуват изолирано една от друга, те също си взаимодействат активно.

Изискванията към образованието в този контекст са свързани с необходимостта 
от засилване на акцента върху формиране на умения у учениците за 
междукултурна комуникация.

Завършващите образованието си трябва да имат висока степен на 
грамотност по националния или официалните езици на страната.

 Освен 

това за процеса на междукултурна комуникация им е нужна компетентност в 
допълнителни езици. Тази потребност е отразена в документи и стратегии на 
национално и европейско равнище. Приема се също, че тя е комплексен процес, 
който трябва да започне от най-ранна възраст. Политиката на многоезичие, в 
този контекст ролята на училищата, е важен фактор в развитието на 
способността за комуникация през многото езикови бариери на континента. 

Училищното обучение по роден език и училищното обучение по чужд 
език днес се разглеждат като подсистеми на една система – езиково