Цивилизационнни ареали (2)
Китайски цивилизационен ареал 

         Макар и по-обширен от Индия и по-тясно свързан с останалите 
части на Азия, Китай също представлява отделен подконтинент. Той е 
напълно обособен район от ойкумена, съвсем различен от съседните му. 
На запад достига до Тибет, откъдето водят началото си големите му 
реки. Като цяло Китай е разположен в умерения пояс от тихоокеанската 
част на Азия. На северозапад льосовата

планинска земя Шанси (Западни 

планини) разделя китайските равнини от пустинята Гоби. Това е зона от 
периферията на Голямата безводна афроазиатска диагонала, където 
климатът през лятото е горещ а през зимата мразовит. На североизток се 
простира Манджурската равнина, достигаща до необятни северни гори, 
които започват от Корейските планини и покриват цял Сибир. Климатът 
в Северен Китай, който е люлката на китайския демографски ареал, е 
умерен и сух.

Постепенно и почти неусетно в централен Китай започва да се 

проявява субтропическият климат с характерното за него влажно лято, 
който на свой .ред преминава в чисто тропичен климат (тропикът на 
Рака преминава през най-южните части на Китай). На югозапад 
планинските вериги на Тибет преграждат достъпа към полуостров 
Индокитай.

Както и в Индия, климатичната еднородност се дължи на мусоните. 

Те довяват откъм южните морета необходимата за по-качествен 
растителен живот влага. Тази доминираща за региона особеност е 
причина климатичните зони в района да са слабо обособени, а 
тропическите видове растителност от рода на ориза или животинските 
като манджурския тигър, да се аклиматизират в северните части на 
Китай. Като цяло пейзажът се променя по-скоро поради промените в 
релефа, отколкото поради прехода от север на юг.

Това единство на условията за живот се отразява и на човешкия 

елемент. Различните монголоидни типове се срещат из цялата страна в 
различни пропорции, но без наличието на чужди елементи. По 
отношение на физическата антропология не е установено историческо 
прекъсване. За сметка на това в етнически план единството не е така 
убедително. Над 93 % от населението произлиза от етноса хан. 
Останалата част, която е около 80 милиона души, официално се дели на 
55 етноса, почти всеки от които сред другите отличителни белези е 
запазил и своя собствен език. В по-голямата си част тези езици са 
различни разклонения на сино-тибетското езиково семейство. Това ги 
сродява с китайския. Големи са групите говорещи мяо, яо, цуанг-донг