СУ “Св. Климент Охридски”
Исторически факултет
Курсова работа
на тема
Видин-Ново село-Лом
Изготвил: Научен ръководител:
Гергана Андонова Ичева гл.ас.д-р Д.Димитров
Ф.№ 9506 гл.ас.З.Чолакова
Специалност: История и география
Курс: III
София,2016г.
Видин
в Северозападна
, разположен
по поречието на река
. Той е административен и стопански център на
едноименните
Населението на града е 43
595 жители към 2015 г. Градът е разположен край река
. Той е
първото голямо пристанище в страната по течението на реката . На 2 km от
града е разположен
комплекс, който през 2013 г. е заменен от
,известен по-рано като „Дунав
мост 2“ или „мост Видин – Калафат“. Срещу Видин е разположен град
Видин е 21-ят по големина
. Населението на цяла
Северозападна България намалява още от
г., особено чувствително е
намалението на Област Видин, която от
г. досега се е стопила
наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на
населението,делът на пенсионерите е над 30%. Понастоящем Област
Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15
място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни
условия за живот и по-малки територии, като
са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на
Област Видин е 108 067 души. Без спешна политика за незабавно спиране
на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна
България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на
където гъстотата е едва 10 – 12 души/км² при средна гъстота за България
70,3 души/км².
Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността.
Възникнал е на мястото на древното
селище Дунония, където
римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който
българите наричат Бдин ,свързвайки го и с
бдя/и
, а по-късно Видин.
По време на
е сред главните градове на провинция
, обхващаща територии от днешна Северозападна България и
По време на
поверява
на сина си от първата съпруга
за цар,
, което по-късно е покорено от
През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е
превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван
Срацимир има сестра
; негова
съпруга е
е женена за неговия
първи братовчед и цар на
Като част от Османската империя Видин е важен административен и
икономически център. От
до
г. Видин е част от
между Османската държава и
и многократно е превземан от
австрийската армия. За известно време е управляван фактически
самостоятелно, когато
е бил владетел на Видинско – от
г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря
няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, заедно с
владиката Калиник в църквата
и ги изколва пред олтара. Градът е
г.
При избухването на
през 1912 г. 19 души от Видин са
През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в. пр.н.е.);
Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. – нач. XI в.); Бдин (ХІ
в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин;
Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)
Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са
били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка,
кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори
). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и
за изнесени 452 варела с рибен хайвер.
Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива
свързано промишлено производство – известна е местната Винарска изба
„Новоселска гъмза“ (по името на
, където обаче с производство
на вино се занимава ЛВК „Ново село“), създават се млекоцентрала,
консервно, мебелно и шивашко предприятия, цигарена и порцеланова
фабрики, развива се бурно през 1950-те год. заводът за водни
след
усвояване на съветски модели и насочване на 95% от продукцията към
големия пазар на СССР.
През 1970-те и 1980-те години градът бързо се разраства благодарение на
новия Химически комбинат „Видахим“ (със завод за полиамидни влакна
„Видлон“, завод за
„Вида“, Ремонтно-механичен завод,
ТЕЦ „Видин“), станал основата на
“ (с Научноизследователския институт по полиамидни влакна).
Заводът за помпи „Георги Димитров“ прераства в комбинат и после в ДСО
„Випом“ (включвайки и новия Научно-изследователски институт за
помпи), става най-големият производител на помпи на Балканите. В
структурата на млекокомбината също е създаден научно-приложен развоен
институт – НИИ по млечна промишленост, първият в отрасъла извън
столицата. Създадени са също Тютюнев комбинат (на базата на Цигарената
фабрика), Керамичен комбинат, Мебелен завод „Бдин“ (в добавка към
мебелна кооперация), Завод за ризи „Вида“ (конкуриращ се с ТПК „Боян
Чонос“ в износа), верига магазини „Финес“ /стоки за бита, парфюмерия и
козметика/ и други предприятия.
Освен с вината си Видин вече се слави с автомобилните си гуми, водни
помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, много от тях
успешно изнасяни не само в СИВ, но и в развиващите си и в развитите
страни. Благодарение на видинската фабрика България става 6-та страна в
света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.
След 1990 г. и прилагането на модела на свободния пазар у нас,
промишлените предприятия в града бързо западат и се сгромолясват под
влиянието на фактори като политико-икономическо влияние; корупционни
схеми в държавната и местна власти; и приватизация на предприятия, с
явна невъзможност да оцелеят в условията на пазарна икономика. Днес в
града възстановява работа заводът за автомобилни гуми. Работи с около
200 работника също и заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи
„Вида“ (в ликвидация). Бившият НИИ по млечна промишленост е
производствена база на „ЕлБи булгарикум“ (наследник на ДСО „Млечна
промишленост“ и носител на авторските права по българския щам за
кисело мляко).
Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни
процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в
града почти не са останали специалисти в която и да е област на
икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които
възнамеряват да инвестират.
Забележителности:
Крепост "Баба Вида" – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените
средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на
средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от
крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася
към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През
периода на Османско владичество крепостта е неколкократно
преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е
приспособена за огнестрелно оръжие.
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от
другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка.
Замъкът е заобиколен с ров, който в миналото се пълнел с вода от река
Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева
кула при входа.
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на
неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и
кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен
пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс
с изглед към централния двор.
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей.
В крепостта се намира и летен театър (350места). Замъкът е естествен
декор за заснемане на филми (в замъка и района около него са заснети над
50 български и чужди филми) и театрални представления, както и за други
културни прояви.
Крепостта "Баба Види" е паметник на културата с национално значение и е
сред 100-те национални туристически обекти на Република България.
Крепостни стени „Калето” - Поради необходимостта от допълнително
укрепване на град Видин, който след 1718г. става граничен за Османската
империя, за период от 30 години (1690-1720) се изгражда т.нар. "Кале" -
крепостни стени, които са ограждали града от всички страни. Те
представляват полукръг с диаметър 1 600м по р.Дунав и двойна каменна
стена откъм реката. Откъм сушата е прокопан ров с дълбочина 5-6м и
широчина 18м, облицован с камък и запълван в миналото с вода. "Калето" е
имало 9 входни врати (капии). От съоръжението днес са запазени част от
крепостните врати, северната половина от рова и малка част от стените.
Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбол капия
(главната порта на Видинското Кале). Те представляват засводени проходи,
в чиито стени има караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти
от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени
мостове, едната част от които е била подвижна. Към р.Дунав се е излизало
през други 5 врати: Аралък капия, Топ капия, Сарай капия, Телеграф капия
и Сюргюн капия (първата и последната от тях са зазидани). Крепостната
стена е запазена до Телеграф капия.
След построяването на "Калето" Видин не е бил превземан от противник
по време на военни действия.
"Калето", заедно със запазените врати (капии) е паметник на културата с
национално значение.
Римска крепост „Калето” – Белоградчик - Градежът на крепостта показва
най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв.,
византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г.
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават
тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки
скали.
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две
стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива,
високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта.
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния
строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ. Тогава са
оформени три крепостни двора (всеки с възможност за автономна защита)
с три порти и две странични врати в близост до средния портал, който е
украсен с каменни релефи.
Създадени били фактически две крепости: Голямата, с форма на
правоъгълник, и Малката, до която се стигало по стръмна пътека.
Общата площ на крепостта е 10 211 кв.км и едно отделно укрепление. На
крепостните стени (с височина 10 м) са изградени амбразури за пушки.
Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и
складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4
водохранилища. Като военно съоръжение крепостта се използва за
последен път през Сръбско - българската война през 1885г.
Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула - Кастра Мартис е късноримска
крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в
края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на
Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови
позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е
охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград).
Тя се състои от две части, които не са замислени и осъществени
едновременно: първоначално построеното квадратно укрепление с размери
40x40м (цялостно разкрито и по-добре запазено днес) и същински кастел.
Кастелът е заемал пространство от 15,5 дка с форма на неправилен
четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули.
Днес в съседство до руините на крепостта е уредена музейна сбирка с
експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура
на обитателите.
Турски конак "Колука" – Построен е през втората половина на ХVІІІ век.
Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години
на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След
Освобождението тя е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от
българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в
музей, в който се проследява историята на Видин и Видинския регион от
дълбока древност до Освобождението (1878г.).
Джамията на Осман Пазвантоглу - Намира се в крайдунавския парк срещу
Видинската митрополия. Строителството й е завършено през 1800-1801г.
Джамията е масивна каменна постройка с ориенталска архитектура.
Предверието й е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е
голям и украсен с летвен таван. Минарето завършва със стилизиран връх
на пика.
Тя е паметник на културата с национално значение.
Библиотеката на Осман Пазвантоглу – Намира се до Джамията на Осман
Пазвантоглу. Строителството й е завършено през 1802-1803г. Представлява
Видин - Ново село - Лом
Видин е областен и общински град в Северозападна България, разположен по поречието на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин...Видин - Ново село - Лом
| Предмет: | География на населението и селищата, География |
| Тип: | Курсови работи |
| Брой страници: | 22 |
| Брой думи: | 5908 |
| Брой символи: | 35579 |