2 и 3 

Предмет и цели на учебната дисциплина „Лингвистични 

особености на обучението по чужд език”. Възникване и 
основни проблеми на психолингвистиката. Усвояване и 
изучаване на

    езика.

Учебната дисциплина „Линвистични особености на обучението 
по   чужд   език”   (ЛОУЧЕ)   има   за   цел   да   подготви   началните   и 
детски учители за особеностите, на които трябва да се подчинява 
подходът   при   обучението   по   чужд   език   на   деца.   Основните 
въпроси,   които   разглежда   тази   дисциплина   принадлежат   към 
психолингвистиката.
Според П. Стефанова  

методиката на обучение по чужд език се 

подразделя на методика на ранното чуждоезиково обучение (на 
деца   от   4-5   до   9-10   години);   методика   на   чуждоезиковото 
обучение   в   средното   училище   и   методика   на   чуждоезиковото 
обучение

за

възрастни.

Изходният   аспект   на   тази   дисциплина   са   особеностите   на 
детската възраст като предпоставки за по-успешно изучаване на 
чужд   език

.Тези   особености   определят   някои   важни   черти   на 

методиката на преподаването на деца. Като теория, тази методика 
има   още   една   цел   –   като   изхожда   от   психо-физиологичните   и 
когнитивните   особености   на   децата,   да   стигне   до   оптималния 
вариант на това, на което трябва да се обучават те, т.е. да стигне 
до това съдържание на чужд език, което би било най-пригодно за 
тях.
Началото   на   психолингвистината   като   научно   направление   се 
поставя   на   интердисциплинарен   семинар   в   Блумингтън,   САЩ, 
през 1953г. По-точно това става с излизането на резултатите от 
този семинар в колективна монография под редакцията на Чарлз 
Осгуд

и

Томас

Сибеок.

Най-общо казано, психолингвистиката изучава речевата дейност, 
или   овладяването   и   използването   на   езика,   съотнесени   с 
физиологичното   и   психическото   съотнасяне   на   участниците   в 
комуникацията.   За   да   проникне   до   тези   процеси,   тя   изучава 
усвояването   на   езика   от   детето,   овладяването   на   чужд   език, 
патологичните   явления   в   речта,   други   видове   реч, 
характеризиращи   се   с   различни   особености.   Тези   видове   реч 
можем  да  наречем   варианти  на  реч,  които  се  характеризират  с 

недостатъчност   в   сравнение   с   речта,   която   може   да   се   нарече 
пълен вариант- речта на здрав  

възрастен носител на даден език. 

Посочените по-горе варианти се стремят към пълния вариант, или 
се

отдалечават

от

него.

Както   подчертава   Л.В.   Сахарни,   психолингвистиката   изследва 
целия комплекс от прояви на речевата дейност независимо от това 
дали са нормативни, или не, откъдето идва големият й интерес и 
към   нормата,   и   към   различните   отклонения   в   нея.   Така   нар. 
отрицателен   материал,   който   по-горе   нарекох  

варианти   на   реч, 

включва:1) детската реч като най-достъпен за наблюдения пласт 
на   речевата   дейност;   2)речевите   грешки   в   речта   на   възрастни 
нормални хора; 3)речта на чужд език по време на изучаването му, 
когато   са   налице   множество   грешки;   4)речта   на   хора   в 
необикновени   стресови   ситуации;   5)случаи   на   патология   на 
речта;   6)   речта   на   специфични   машинни   системи.
Накратко казано, психолингвистиката се занимава с проблеми на 
овладяването   на   езика   и   на   неговото   функциониране   при 
продуциране

и

разбиране

на

реч.

При ученици в ранна възраст усвояването на ЧЕ се доближава до 
естествения начин на усвояване на родния език. Те са склонни да 
възприемат езика като единно цяло, като усвояват готови блокови 
фрази в процеса на непосредствено общуване, без да осъзнават 
напълно

граматическата

им

структура.

Поради   непълно   развитата   си   когнитивна   система   малките 
ученици   са   склонни   да   опростяват   и   генерализират   езиковите 
структури   и   в   речта   им   преобладават   проси   и   кратки   изрази, 
чиято   интерпретазия   е   силно   зависима   от   непосредсвения 
комуникативен

контекст.

На тази възраст децата имат все още ограничени възможности да 
възприемат и оперират с абстрактни категории. Те възприемат по-
лесно   добре   структурирана   езикова   информация   в   опростени 
типови   модели,   поднесени   в   подходящ   смислов   контекст. 
Процесът   на   усвояване   и   осмисляне   на   езиковата   информация 
протича   от   значението   към   формата,   от   типови   лексикални 
модели   към   постепенно   осъзнаване   на   граматичната   им 
структура.

. 

Целите на дисциплината се формират по следният 

начин, да се даде общо познание за развиване на 
детската реч и на детското познание и понятие, за да се 
направи извод, как детето усвоява езика и на какво 
може да бъде обучавано.Да представи психолингв. 
положения около овладяването на родния и чуждия 
език като ги съвмести с психофизичните особенности 
на детската възраст. Да даде обща представа за 
проблемите с който се занимава психолинг. и за 
основни понятия от методиката на ч.е.о.,като 
интерференция  билингвизъм и др.

При   децата   езиковите   умения   се   развиват   най-успешно,   като 
едновременно   се   използват   различни   канали   –   напр.   слушане, 
гледане, на написан текст и съотнасяне с илюстрации, предмето, 
жестове. Посоката за развиване на умения за слушане и четене е 
предимно   „отгоре-надолу”,   от   цялото,   към   съзнаване   на 
съставните му компоненти. Обратно, усвояването на правописа се 
изгражда предимно „отдолу-нагоре”, от букви и буквосъчетания 
към цели думи. Доминиращи тактики на учене в началния етап са 
повтарянето,   имитирането,   насоченото   общуване,   напр.   чрез 
примерни   комуникативни   модели   или   разнообразни 
комуникативни

карти.

Децата усвояват езика в процеса на играта и непосредственото му 
използване   в   конкретни   интересни   занимания.   Те   имат 
неограничени   възможности   да   смесват   реалното   и 
въображаемото,   да   откриват   смешното   и   забавното   във   всяка 
ситуация, да експериментират с езика, който са овладели.

3.

Лингвистиката и психолингв. Имат един и същ обект на изследване- 

човека,но изследват различен предмет,докато предмета на  лингвистиката е 
системата от езикови средства използвани в комуникацията. Психологията 
разглежда   процеса   на   създаване   на   езикове   знаци   в   съзнанието   на 
говорещите.Най-общо казано психологията изучава речевата дейност,или 
овладяването и използването на езика. Психологията си поставя за цел да 

обясни   езика   от   психологическа   гледна   точка,   за   това   тя   се   стреми   да 
изследва   езика   в   реч,при   която   има   движение   и   развитие,   а   това   се 
наблюдава при усвояване на родния език при малкото дете,при изучаване 
на   чуждия   език   и   при   разглеждане   на   езика   при   някои   заболявания 
свързани с психологични увреждания. Така се оформят основните раздели 
на психологията:онтогенеза(усвояване на езика от малкото дете),детска реч 
(речта   на   малкото   дете   докато   усвоява   родния   език)Типове   реч   –детска 
реч   ,речеви   грешки   у   нормални   хора,реч   на   чуждия   език   в   преоцес   на 
неговото изучаване,реч в стресови ситуации, реч в болестни състояния.

.

Въпросите   от   психолингв.   Са   свързани   с   лингвистиката,   психологията, 

философията   на   езика.   Дисциплината   лингвистични   особенности   е 
интредисциплинирана теория ,която ще служи като основа за изучаване на 
методиката   на   Чео.Затова   тази   дисциплина   трябва   да   се   отнесе   към 
педагогометодически цикъл от предмети. Които подготвят бъдещия учител 
по чужд език.

При   усвояването   на   езика   от   детето   и   при   изучаването   на   ЧЕ   речта   се 
приближава   до   пълния   вариант,а   при   патологичните   отклонения   се 
отклонява.Пълен вариант на речта наричаме речта на един здрав възрастен 
носител на езика. Носител на езика се нарича,човек който го владее като 
роден.Психолингвистиката   изследва   всички   прояви   на   речевата   дейност 
независимо   от   това   дали   са   нормативни   или   не,тоест   изследва   речта   в 
норма.

доц. д-р П. Бурова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил 
и Методий“, 2010 г.
и   интелектуално   и   социално-нравствено   формиране   на 
учениците.
4.  УСВОЯВАНЕ И ИЗУЧАВАНЕ НА Ч. Е.

Малкото   дете   научава   езика   на   своите   родители   в   процеса   на 
общуване с тях. То може да усвои също толкова лесно и чужд 
език като го слуша, пее песнички и играе игри на него. Неговото 
мислене е предимно нагледно – образно, то лесно се ориентира, 
бързо   възприема   и   запаметява.   Затова   особено   подходящи   за 
ранното   чуждоезиково   обучение   са   нагледните   материали   – 
картинки,   играчки,   предмети,   плакати,   филми,   мултимедийни 
компютърни   програми   и   т.н

.  

Добре   е   изучаването   на   чужд   език   да 

започне в предучилищна възраст (3-7 години). Точно на колко години да 
стане   това   зависи   преди   всичко   от   индивидуалното   развитие   на   вашето 
дете. Някои учени виждат в ранните години от детството критичен период, 
след който мозъкът губи много от възможностите си за усвояване на чужди 

езици. Установено е, че децата, започнали да изучават чужд език преди да 
навършат 12 години, се справят много по- добре и с по- голяма лекота от 
тези, които започват по- късно. Детският мозък е много по – приспособим 
от този на възрастните и възприемането на чужд език от децата става много 
по- бързо и лесно.

Според най- новите изследвания усвояването на два 

езика допринася за по-доброто усъвършенстване на родния и съдейства за 
познавателното развитие. Когато детето учи още от малко чужд език, то 
може да го овладее толкова добре, колкото и родния си, а по- късно научава 
лесно   и   втори   чужд   език.   То   осъзнава   много   по-   рано   факта,   че   всеки 
предмет   има   свое   име,   разбира   бързо   логическите   понятия,   тъй   като 
пренася   усвоеното   от   единия   език   върху   другия,   възприема   речта   като 
своеобразна действителност.

Освен по- доброто и по- лесно усвояване на 

чуждия   език   и   отличното   произношение,   децата,   които   започват   да 
изучават чужд език в по – ранните години на детството, показват и по- 
добро   творческо   мислене,   памет   и   въображение.   Те   постигат   по-   добри 
резултати в училище, отколкото децата владеещи само родния си език, тъй 
като познавателните им способности са по- големи. Изучаването на чужд 
език им осигурява”прозорец към света”, те оценяват другите култури и са 
отворени към новото. Това им дава по- високо самочувствие и ги мотивира 
да продължат да се усъвършенстват.

5 .  

Въпросът детската реч. История на нейното изучаване.

Големият  лингвист Роман Якобсон казва че детската реч е един от вечните 
и бъдещи въпроси на езикознанието. Същността на особенностите на 
детската реч са едни от основните въпроси разработвани от 
психолингвистиката

.  От осоенностиъте при развитие на детската реч се 

изхожда при съотнасяне на теорията на ч.е.о. тъй като става дума и в двата 
случея за овладяване на език.Детската реч представлява един тип 
овладяване на език.Които като процес може да се очертае поясно тъй като 
започва от липсата на език –от не лингвизъм.Неиното развитие се 
съпоставя от една страна с възникването на човешкия език , от друга 
страна с овладяването на чуждия език излвседване въру детската реч имат 
за цел да се стигне до стрериотипите които детето използва.Така че за по 
малко от две години освоява досатъчно езика и може свободно да общува 
чрез него.Развитието на детския език показва как детето само открова своя 
език на базата на това което е научило.дето само открива граматическите 
форми и правила на своя език,като ги извлича от речта която слуша. 

История на изучаване на детската реч.

Психология на развитието се нарича този дял от психологията които 
излседва детската реч. Той започва своето съществуване преди 50-60 год. 

със събиране на емпричен материал т.е. на примери или описание на детска 
реч-1973. За българския език началото на детската лингвистика е поставено 
от психолога проф. Иване Георгиев който оставя дневников материал върху 
езиковото развитие на двамата си синове.Той е без вербален . За руския 
език подобни наблюдения е оставил Ал.Глоздев,представя книгата въпроси 
на изу1аване на детскаъта реч.В тази книга се дават наблюдения за всеки 
месец  от развитието на речта на детето като описанията са разделени и 
подредени по възраст и по части на речта. 

0

6. Теория на развитието на детската реч. Нативизъм и 
Енвироментализъм.

В развитието на детската реч се наблюдава законоерности които са общи за 
всички деца по света и др които са общи само за даден етност.съществува 
имитативна теория според която в осоновата на усвояването стои 
имитацията.Тази теория обаче отрича творческата активност на децта,тъй 
като не обяснява как те съзадават нови изказвания. Като отрицание на 
имитативната теория възниква бихивиористката според която човешкото 
поведение и речевото се разглеждат  като съвкупност от връзки между 
стимули и реалкции  всяко действи е на човека се смята като реакция на 
определен стимул. Детсктот езиково развитие има 3 аспекта:когнитивен 
граматичен и прагматичен . В зависимост от това кои аспект има приоритет 
се оформят две течения в психолингвистиката на развитието: Едното е 
фармалистко в което има превес граматическия аспект, а др 
функционалистко дава превес на езика като средсво за 
общуване.Формалистите приемат нативизма (вродено) гледище според 
което децата имат вроденои знания за езика. Функционалистите приемат 
гледището според което езиковото развитие на детето е в следствие отз 
аучаване.

Споровете по въпроса как децата усвояват езика се свързват с два 
научни   подхода:   на   емпириците   и   на   рационалистите.   Първите 
смятат,   че   у   човека   няма   никакви   вродени   езикови   знания,   а 
всичко около усвояването на езика се дължи на опита на детето. 
Рационалистите   са   единодушни,   че   от   раждането   си   човек 
разполага

с

някакви

базови

знания.

Като   съдържания   на   вродените   знания   Н.   Чомски   разглежда