ПАМЕТ

                Психологията,   изучаваща   познавателните   процеси   се   нарича
когнитивна   психология.   Тя   изследва   процесите   на   получаване   и
преработване   на   информацията,   която   постъпва   в   съзнанието.С
изследването   на   тези   процеси   възникват   и   много   проблеми,   които
провокират психолозите да правят различни  проучвания и така се създават
и овладяват нови и все по­нови теории.
        Когнитивните психолози не само изучават психичните явления, но и
анализират   принципите,   върху   които   човешкият   разум   структурира   и
организира своя опит.
             Когнитивната психология обхваща редица познавателни психични
процеси като усещане, възприятие, памет, мислене, въображение, внимание.
       Най­важната особеност на психиката се състои в това, че отражението
на външните въздействия се използва постоянно от индивида в неговото по­
нататъшно   поведение.Постепенното   усложняване   на   поведението   се
осъществява благодарение на натрупания индивидуален опит. Формирането
на опита е възможно ако образите, които възникват в нашето съзнание се
запазват   и   именно   способността   за   съхранение   и   възпроизвеждане   на
информация се нарича 

памет.

              Паметта   е   психичен   познавателен   процес,   който   се   състои   в
запомнянето,   запазването   и   възпроизвеждането   на   собствения   опит   на
индивида.Това   е   процес,   при   който   в   съзнанието   на   човек   се   появяват
факти,   предмети,   събития   и   явления,   които   са   отразени   в   миналия
индивидулен   опит.   Много   неща,   които   правим,   биха   били   невъзможни
безпаметта. Без нея не бихме могли да мислим, да учим, да водим смислен
разговор, дори чувството за собственото ни „Аз” зависи от трайността на
паметта. Без памет човекът би останал без личностна идентичност.
               Към паметовите процеси се отнасят запомнянето (затвърдяването),
възпроизвеждането   (актуализацията,възобновяването),   съхранението   и
забравянето на материала.В тези процеси се разкрива връзката на паметта с
дейността,както и протичането на нейните актове в особени самостоятелни
(мнемически) действия.
                 Запомнянето на определен материал е свързано с натрупването на
индивидуалния опит в процеса на жизнената дейност. Използването на това,
което е запаметено, изисква възпроизвеждане, а отпадането на определен
материал от дейността води до неговото забравяне.Но ролята на паметта не
може да бъде сведена до запечатването на онова, което е било в миналото.
Нито едно актуално действие не е възможно извън процесите на паметта,