Тема 1 Управление на социално­педагогическата институция

Настоящата   тема   има   за   цел   да   представи   институциите,   работещи   в   системата   за

социална   закрила   и   защита   правата   на   децата   и   институциите,   работещи   в   системата   за

превенция на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и институциите.

В темата ще бъде направен опит да представи организацията, управлението и дейността

на   действащите   в   момента   социално­педагогически   институции,   които   имат   важна,
стратегическа   значимост   за   развитието   на   системата   на   социално­педагогическа   грижа   за

децата у нас и институциите, които имат вече утвърдени традиции в нашия социален живот.

Проследявайки същността и особеностите на социално­педагогическите институции, а

също така и тяхното управление, са разгледани двете най­големи и важни системи за работа с
деца, каквито са системите за социална закрила и защита правата на децата и „остарялата”

според някои, но утвърдила се в годините, система за превенция на противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните.

1.  СЪЩНОСТ   И   ОСОБЕНОСТИ   НА   СОЦИАЛНО­   ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ

ИНСТИТУЦИИ

През последните години вниманието на учени и различни специалисти все по­често се

насочва и фокусира върху онези елементи и структури в българското общество, които са

призвани   да   реализират   и   осигуряват   специфични   социални   и   педагогически   процеси,
свързани   с   пълноценната   социализация,   адаптация   на   подрастващото   поколение   към

обществения   живот.   За   това   свидетелстват   и   многобройните   теоретични   и   практико­
приложни   изследвания   в   областта   на   социалната   работа,   педагогиката   на   девиантното

поведение,   ресоциализацията   и   реадаптацията,   организацията   и   управлението   на   така
наречените социално­педагогически институции.

Понятието “институция” има латински произход (от institutio  ­ организация, метод,

наставление) и означава: “1. Установеност, нещо установено в правен, морален, социален

или държавен смисъл; 2. Учреждение, институт”. В този смисъл институцията „може да се
разглежда,   от   една   страна,   като   обобщено   понятие   за   традиционно   позиционирани   в

правното, моралното и социалното пространство системи от традиции, форми, схващания,
организация на дейността и др. Като институция се определя такъв правен и/или морален

конструкт, който се е утвърдил в някой аспект на социалното пространство, функционира
по определени писани и/или неписани правила и се приема като “правилен” от по­голямата

част от обществото.” Същевременно институцията се описва и като конкретно учреждение,
което “извършва определена дейност по създаването на материални и духовни блага, по

обслужването на хората при задоволяването на техните потребности, по образованието и
възпитанието на подрастващите, по управлението на обществото и т.н.”. „Независимо дали е

образователна, производствена, духовна, управленска или друга, институцията винаги носи
социален   контекст,   т.е.   тя   е   продукт   на   социума,   създаването   й   е   детерминирано   от

определена социална потребност и функционирането й е свързано със задоволяването на
тази потребност”. Социалната институция “включва определен брой хора, който може да

варира в широки граници, социални вещи от един или друг вид и дадена съвкупност от
социални   предписания,   норми   и   правила   (писани   или   неписани),   които   регламентират

изпълнението   на   функциите   й,   нейното   поведение,   работата   на   хората   в   нея”.   „Между
хората в социалната институция съществуват отношения на координация и субординация,

съобразно които те се включват в определена система от социални роли. Заедно с напредъка
на обществото се увеличава както броят, така и разнообразието на социалните институции.

В хода на обществения живот някои от тях отмират или се преобразуват след отпадането на
съответните   социални   потребности,   които   те   задоволяват.   По   този   начин   в

институционалната   структура   на   обществото,   включваща   съвкупността   от   всички
институции на даден етап, се извършват постоянни изменения.

Следващото понятие, което би трябвало да си изясним и да разгледаме по­подробно, е

понятието „организация”. При споменаването на думата „организация” първата асоциация,

която възниква у нас е свързана с обединяването на няколко човека, група или общност, за да
реализират  някаква конкретна дейност, определена  цел, която може да има както частен

характер   (отнасящ   се   до   член   на   семейството,   рода),   така   също   и   обществен   характер
(отнасящ се до обществени, групови проблеми).

В   управленската   литература   редица   автори   са   се   опитвали   да   дадат   ясна   и   точна

формулировка   на   понятието   „организация”.   Така   например   според   Сава   Джонев

организацията представлява „съвкупност от модели на поведение, които се следват от дадена
общност от хора по съгласуван начин, така че да осигуряват достигането до предварително

набелязан   организационен   резултат.   Организацията   осигурява   единодействие   и   сама   се
нуждае от единодействие, за да осъществи цялостност и непро­тиворечивост на съвместното

поведение   на   хората.   Тя   е   предназначена   да   преодолее   дискретно   разпределението   на
индивидуалните човешки ресурси и ги интегрира в една целенасочена масова дейност”.

Според А. Ангелов организацията отговаря на следните характеристики: „наличието на

най­малко двама души, които считат себе си за част от тази група; наличие най­малко на една

цел, разбирана като крайно състояние или желан резултат, които са приети като общи за
всички   членове   на   групата   и   наличие   на   членове   на   групата,   които   работят   съзнателно,

съвместно за достигането на общата цел”.

Според М. Кънчев понятието „организация” е широко. Най­напред то може да означава

дейност   или   съвкупност   от   дейности.   Те   имат   за   цел   да   бъдат   формирани   или
усъвършенствани. Организацията, от една страна, изразява дейността на човека или на хората,

а от друга страна, то характеризира способите за постигането на определен ред, за регулиране
действията на отделния човек или на отделни групи от хора.

На „второ място понятието “организация” може да означава определено  

състояние,

вътрешна   подреденост

  на   елементите   на   по­голя­   мото   цяло,  

съгласуваност   на

взаимодействията

  между   тях.   В   този   случай   говорим   за  

създадена   вътрешна

организация

 на цялото. Това значение на понятието “организация” кореспондира с понятията

“структура” и “система”, при които всеки елемент има своето място, своите функции и се
намира в определени трайни отношения с останалите елементи на системата” [пак там].

На „трето място понятието “организация” може да означава обединение на хората,

които работят съвместно за постигането на общи цели или за изпълнението на обща програма.

Организацията като дейност е съществена част от управленския процес, обособена като

една   от   основните   функции   на   управлението.   Нейната   цел   е   да   постигне   необходимата

вътрешна организация на ръководения обект ­ фирма, болница, местен орган на управление и
пр. На свой ред необходимата вътрешна организация трябва да е съобразена и да съдейства за

постигането на крайните цели, които организацията като сдружение на хора си е поставила”.

Под понятието „организация” приемаме, че това е общност, обединение с определена

цел, стремяща се да постигне нови и нови достижения. Формално, структурно обединение на
хора, наричащо се по определен начин (например дом за деца), в което определен брой хора

изпълняват определени задачи, които са им вменени в трудовата характеристика (на базата на
която   те   са   кандидатствали   за   обявеното   щатно   място   и   са

заели   по   свое   желание   и   с

желанието на работодателя определената позиция в конкретната организация) и се ръководят,
спазват определени принципи на общуване, комуникация както с колегите, така и с лицата (в

случая децата и техните семейства) заради които съществува дадената организация;.

В резултат на направения анализ на двете основни понятия институция и организация

се очертават няколко основни извода:

•

базисните   схващания   за   двете   понятия   ­  институция   и   организация   се   доближават

изключително много. В широк контекст те могат да бъдат възприемани като общности
от хора със съответните писани и неписани правила  на действие, имащи обща цел,

насочена към задоволяване на определена потребност на обществото;

•

същевременно обаче между двете понятия се забелязва и специфично разграничение,

доколкото всяка институция по своята същност е организация, но не всяка организация
е институция в смисъла на формализиране на дейността й и наличие на „установеност”

в правното, моралното и социално съзнание на хората;

•

по   отношение   на   управленската   дейност   употребата   на   понятието   „организация”

предполага използването на по­широк подход на разбиране и анализ на тези социални
елементи в контекста на специфичните управленски функции. Разглеждането на тези

учреждения единствено и само като институции (формално установени и нормативно
регламентирани) елиминира или ограничава възможността към тях да се подхожда от

гледна точка на човека като съществен фактор за тяхното функциониране.

2. УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНО­ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Както във всяка научна област така и в управлението не съществува дефиниция, която

да удовлетворява всички специалисти и да обединява всички гледни точки. Може би една от

най­разпространените и популярни гледни точки в управленската мисъл гласи следното: „за
всяка организация съществува процес на управление, изразен в реализация на функции, които

трябва да изпълни всеки ръководител. В най­новите изследвания в областта на управлението
тази тенденция може да се разглежда като реализация на някакви функции, макар че няма

единно   виждане   по   въпроса   за   същността   на   управленските   функции.   Повечето   от
специалистите   са   склонни   да   приемат   следното   определение:   “Управлението   е   процес   на

планиране, организиране, мотивиране и контрол, необходими за формулирането и достигането
на целите на организацията”.

Управлението   на   социално­педагогическите   организации   има   за   свое   основно

предназначение създаването, функционирането, усъвършенстването и развитието на социално­

педагогическата  работа като интеграционен ресурс. Предназначението  на управлението на
социално­педагогическата   работа   е   да   осигури   организираност   и   целенасоченост   на

функционирането   и   развитието   на   социално­педагогическата   работа.   Управлението   на
социално­педагогическата   работа   определя   —   КАКВО,   КОГА,   КОЙ   и   ЗАЩО   трябва   да

изграждат социално­педагогическите кадри, от една страна, и от друга страна ­ предоставяне
на членовете на общността необходима относителна свобода и самостоятелност за действие и

максимално проявление на човешкия потенциал в постигане на целите (мисията, стратегията)
на   социално­педагогическата   организация   като   цяло.   Първият   елемент   на   управлението

разкрива връзката между субекта и обекта на управление на социално­педагогическата работа
като особена структура на социалните организации. Чрез управлението на социалната работа

се   изграждат   и   възпроизвеждат   социалните   организации,   което   поддържа   в   съответствие
динамиката на обкръжаващата среда и съотносителностга на субстанционалните ресурси в

обекта   социалните   Институции,   благодарение   на   което   те   функционират   оптимално
(интензивен и качествен продукт на изхода и ефективна/положителна разлика между входа й

изхода на социално­педагогическата система).

Вторият елемент на управление разкрива особеностите на социално­педагогическата

организация като самоорганизираща се система, която реагира адекватно на­динамиката на
променете в социалната среда и на интересите и потребностите на своите членове. Двете

измерения   на   управленската   мисия   са   противоречиви,   но   те   са   взаимосвързани   и   не   са
несъвместими.   Ако   първото   лице   на   управленската   мисия   осигурява   статиката,   т.е.

функционирането  на социалните  организации,  то второто лице  поддържа  динамиката,  т.е.
усъвършенстването   и   развитието   на   социалната   система   в   съответствие   с   динамиката   на

вътрешната  и външната среда  на социално­педагогическите  организации.  Управлението  на
социално­педагогическите институции изпълнява своето предназначение и реализира мисията

и като въздейства върху субстанционалните ресурси на социално­педагогическата система ­