1. Кога и къде възникнаха политическите отношения в Европа и разликата им с 
обществените отношения? 

Обществените комуникации са имали за цел, само да направят образа на владетеля по-
приемлив. Не се е развивало свободното гражданско мислене, което да влияе пряко върху 
избора на управляващ и начина на управление. Използвали са се, за да се избегнат масови 
вътрешни бунтове и външни нашествия, като по този начин да се гарантира запазването на 
династията.
Политическите отношения, възникват в древна Атина, след великите реформи на Перикъл 
(налагането на „пряката демокрация“). За разлика от обществените комуникации, 
политическите  са процес на едно равноправно общуване в политиката. От една страна- м/у 
всички граждани, а от друга- м/у гражданската общност и властовите институции. 
Обществените комуникации са били само инструмент, който осведомявал за неограничената 
власт. А политическите отношения са главното средство за самото създаване на управляващата 
власт. Те са средство, за подготовката на гражданите да се научат да оценяват и да създават 
политиката. Чрез тази комуникация, гражданите формират самостоятелното си мислене и 
поведение в политическия процес, защото политическите отношения изискват от гражданите да 
се ангажират съзнателно с определена политика. Хората са свободни и имат политически права. 
Смята се, че никой няма право да управлява държава, ако предварително не е спечелил 
доверието на суверена-народа.

2. Чия дейност е първообразна на имиджмейкърството: Аристотел, Платон, Демостен, Ал. 
Македонски… и други?

Първообраз на имиджмейкърите, се явяват Демостен и Калестен. Демостен е известен гръцки 
оратор, който използва своите ораторски умения, за изграждането на неблагоприятен и 
отблъскващ образ на двама велики завоеватели- А.Македонски и Филип. (тъй като е бил убеден 
демократ и непримирим противник на едноличната власт).
Калестен (бил ученик на Аристотел) от друга страна, бил нает от самия А.Македонски, да 
вписва подробно всичките му победи и подвизи, създавайки книгата „Александрията“. Нейна 
основна цел била, чрез събраната информация, да се фабрикуват хвалебствени текстове- и по 
този начин съзнателно се формира позитивния политически имидж.

3. Кой и кога създаде пропагандата? Макиавели, Монтескьо, Русо или…

Пропагандата е създадена през средновековната епоха. През 1622г. папа Григорий XV създава 
„Конгреграция за пропаганда на вярата“. Пропагандата е публично и безпарадонно политическо 
въздействие за насаждане на преднамерена воля в политиката. Използва се за разпространяване 
на масови заблуди, чрез слово и аргументи, целящи колективната измама на народите. За целта 
са   изнамерени   специални   техники,   съдържащи   специфични   подходи   за   манипулация   на 
човешкото същество.

4. Кой е бащата на политическата реклама: Макиавели, Монтескьо, Русо, Б. Франклин?

Политическата реклама е създадена от Б. Франклин. През 1729г. той започва да издава 
специален вестник, в който публикува обяви и рекламиращи текстове с преобладаваща 
политическа насоченост.

5.Маркирайте приноса на Антъни Даунс за подаване на маркетинговата теория в 
политиката

Благодарение на Антъни Даунс, се налага окончателно теорията за съществуването на 
политически пазар при представителната демокрация(въпреки, че първи за политически пазар 
говори Шумпетер). През 1957г,  в книгата си “икономическа теория на демокрацията“, Даунс 
построява модел за политическите процеси, протичащи в обществения живот по аналогия на 
икономическата теория. Доказва, че гражданите в политиката се държат като консуматорите на 
икономическия пазар- стремят се винаги да получават максимална лична полза от изхода на 
изборите. Партиите пък, действат като продавачи на обществената сцена. 
Приема се, че в политическия живот също действа логиката на маркетинга, заложена в 
четирисловието: какво, къде, кога и как.

6. В какви направления беше институционализиран политическия маркетинг в началото 
на 20век?

През 20век, процедурата по институционализиране на политическия маркетинг, преминава през 
3 основни направления. Първо, се полагат основите на една специализирана юридическа база- 
създадени са серия закони и нормативни актове, които регламентират правилата в областта на 
политическия бизнес. Т.е. определя се как да функционира легитимно политическата 
индустрия. Второ, се изграждат специализирани фирми с предмет на дейност на маркетингови 
услуги в политическия процес. Появяват се така наречените бизнесмени-интелектуалци, които 
оперират в политическия пазар. Трето, стартират се експериментални, приложни маркетингови 
изследвания, които се ръководят предимно от маркетинговите фирми. Главната им цел се явява 
установяването на конкретните нужди на отделните политически пазари. Правят се конкретни 
практически разработки и експерименти.

7. Кой, кога и къде създава Първата маркетингова бизнес фирма?

Първата регистрирана специализирана фирма  е създадена от съпрузите Бакстър, в САЩ през 
1936г. Тяхната фирма се ангажира да подготви и ръководи избирателната кампания за втория 
президентски мандат на Ф.Рузвелт. Успяват да спечелят изборите, както и още много кампании, 
за 22 годишната им дейност- 74 спечелени от 80. 

8. Какъв е приноса на Мишел Бонгранд за полагане на основите на френската 
маркетингова школа?

Френската маркетингова школа е първата в Европа. Тя е създадена по инициативата на 
френския премиер Ж.Помпиду, през 1966г. За разлика от  Америка, политическия маркетинг в 
Европа се институционализира не като частен бизнес, а по инициатива и подкрепата на 
държавата. В Париж е създадена „Служба за политически услуги и методи“, възглавена от 
Мишел Бонгранд. Тя създава редица новости за маркетинговото обслужване на политиката. 
Първо, службата започва да разработва първите официални специализирани маркетингови 
документи, свързани с политика преди избори; един от тези документи е „Справочник на 
кандидата“, като в него е включена цялата информация която може да потрябва на участниците 
в избирателната надпревара.
Второ, разработват се фишове за избирателни участъци- където избирателите попълват 
мнението си по най-важните проблеми от областта на националната икономика и политика. По 
този начин, кандидат депутатите си правят изводи и формулират своите официални обещания.

9. Каква е дефиницията на проф. Карл Юрка за предмета на политическия маркетинг?

Според Карл Юрка, политическия маркетинг се явява „фиша фаза“ от еволюцията на 
обществените и политическите комуникации. Неговата дефиниция гласи: „Политическия 
маркетинг не е нищо друго освен начин да се каже на хората какво да правят“. Т.е. за него 
политическия маркетинг се явява техника за подобряване на обществените комуникации- чрез 
консултирането на гражданите за да постъпват правилно в обществения живот на държавата.

10. Дефиницията на Питър Бордю за предмета на политическия маркетинг и неговите 
дефекти.

Според П.Бордю, политическия маркетинг може да се сравни със сондажните социологически 
проучвания. Той елементаризира нещата, като смята модерния човек за манипулируемо 
същество, което няма възможност да избира автономно; съответно за политиците е напълно 
достатъчно да направят социологически сондаж(анкета) м/у хората за техните предпочитания, а 
в последствие да предложат съответния асортимент от идеи. Но тази дефиниция среща 2 
съобръжения: 
1. Социологическите сондажи предвиждат доста неща в политиката, но не са в състояние да 
разкрият напълно цялата истина за всички насоки в общественото мнение. Съответно, тези 
сондажи само подпомагат политическия маркетинг но не могат да го засместят.
2. Кандидатите са неспособни само на базата на социологическите данни и своята обща 
култура, сами да разработят маркетинг с който да спечелят властта.

11.Основни понятия на предмета на политическия маркетинг:

-изделието:  това е политикът
-пазарът: гражданите
-потребителят:  гражданите
-размяната: размяна на ценности(идеи в политиката) 
-продажбата: това е процесът, по който ще се организира разпространението на същностната 
информация за въпросния кандидат- какви са неговите конкретни ценности и идеи.
-печалбата: има обществена и политическа печалба (даден политик печели изборите).

12. Видове политически маркетинг от глобална (стратегическа) гледна точка.

Разграничават се 7 основни вида политически маркетинг от макроравнище:
1. Предизборен политически маркетинг
2. Вътрешнопартиен маркетинг
3. Текущ политически маркетинг
4. Перманентен политически маркетинг
5. Маркетинг на държавните институции
6. Политически маркетинг на групите за оказване на обществен натиск
7. Маркетинг, обслужващ интеграционно-координиращите и контролни процеси в рамките на 
ЕС

13. Характерни отлики на политическия от икономическия пазар.

Политическия и икономическия пазар се различават доста. 1)За разлика от икономическия 
(пазар на материални блага), политическия пазар търгува с „политика“- мисловни ценности и 
идеологии. 2) Политическата стока е стока предимно за колективното потребление. 3) 
Политическия пазар стартира на строго определени периоди от време, с изрично определена