ГЛОБАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ.

ГЛОБАЛНИ ЕКОЛОГИЧНИ КРИЗИ И ТЯХНОТО

ЕВРОПЕЙСКО ИЗМЕРЕНИЕ

1

Цел на разработката. Да разкрие основните глобални и регионални

екологични проблеми, които са следствие на разрушителната дейност на
човека и да покаже глобаните екологични кризи и тяхното европейско

измирение. След опазването на мира на планетата това са най­важните и
нетърпящи отлагане проблеми, които трябва да бъдат решени, защото

„ Ние ползваме назаем земята, която утре ще бъде на нашите деца“.

В   своето   развитие   човечеството   е   преминало   през   различни

предизвикателства,   но   с   развитието   на   техниката,   технологиите,
машините и комуникациите, то е изправено пред нови проблеми.

Един от основните проблеми винаги е бил мирът и сигурността, но

освен   него   вече   водещи   са   демографския,   суровинния,   енергийния,

екологичния   и   много   други.   Всички   те   са   породени   от   световната
глобализация   и   затова   вече   не   се   разглеждат   поотделно,   а

взаимносвързано.

Човешките потребности са неограничени, но ресурсите на земята

са   ограничени.   В   резултат   на   човешкия   фактор   през   последните
столетия   настъпи   глобална   промяна   в   климата,   замърсяват   се

непрекъснато   почвите,   въздуха,   водите.   Не   е   далече   времето   когато
човечеството ще започне да изпитва недостиг на много от запасите на

природни изкопаеми, а питейната вода ще стане дефицитна стока.

През   послените   две   столетия   индустрията   претърпя   бурно

развитие.   Това   обаче   доведе   и   до   много   екологични   проблеми:
замърсяването на въздуха, разрушаването на озоновия слой и появата на

озоновата   дупка,   промишлени   аварии,   които   унищожават   живота   в

2

реките,   моретата   и   океаните,   нарушаване   на   баланса   в   природата   и
унищожаване   на   биоразнообразието.   Всички   тези   поражения   върху

природата от човешката дейност застрашавт живота и съществуването
на хората и планетата.

Един   от   основоните   екологични   проблеми   е   „глобалното

затопляне“, което води до големи промени в климата на планетата. То

представлява преминаване на слънчевата светлина през атмосферата до
земната повърхност и отразяването й обратно във въздуха, където се

прихваща   от   парниковите   газове.   Човешката   дейност   увеличава
непрекъснато   концентрацията   на   пърникови   газове,   а   това   от   своя

страна води до повишаване на температурата на планетата. Увеличава
се постоянно нивото на въглероден диоксид в резултата на изгарянето

на изкопаемете горива, метан и не на последно място изсичането на
горите,   които   по   време   на   фотосинтезата   преработват   въглерода   от

атмосфирата и отделят кислород.  В резултат на това са проявине на
глобалното затопляне като: много високи температури и засушаване,

обилни   снеговалежи,   порои   и   наводнения,   повишаване   на   морското
равнище   и   топене   на   ледниците.

В   редица   региони   по   света   се

наблюдават   наводнения и тежки природни аномалии.

В Китай големи

природни бедствия се случват в девет от всеки десет години. Броят на

хората, пострадали от наводнения по света, е нараснал от 7 милиона
през 60­те години на 20 век до 150 милиона сега. През 1998г. две­трети

от Бангладеш остават под вода в продължение на месеци, засегнати са
30   милиона   души.   Във   Великобритания   5   милиона   души   и   185   000

предприятия са в опасност.

3

Въздействието   на   глобалното   затопляне   върху   добивите   и

продуктивността от растениевъдството и животновъдството ще варира

силно по райони, но най­уязвими  ще бъдат тропичните, субтропични
райони и южната зона на умерения климат. Очаква се намаляването на

добивите вследствие на неблагоприятните екстремни условия (високи
температури и суши) в Африка, Югоизточна Азия, Югоизточна Европа,

Латинска Америка и др. В повечето от тези региони живеят много от
най­бедните народи на света, които са изложени в най­голяма степен на

риск   от   глад   и  мизерия.    По­стабилни   за   земеделието   ще  бъдат   по­
северните зони на умерения климат (Северна Америка, САЩ, Канада).

Поддържането на съвременните нива на земеделието в тези райони би
изисквало   в   най­добрия   случай   приложението   на   скъпи   адаптивни

технологии .

През последните 100 години средните температури в Европа са се

повишили с 0.95 градуса по Целзий, а през идния век се очаква да се
повишат с 2 ­ 6 градуса по Целзий. Екосистемите в Европа са силно

фрагментирани   и   нарушени,   което   ги   прави   чувствителни   към
климатичните промени. Повечето изследвания показват повишение на

температурите през изминалото столетие в по­голяма степен от тези за
планетата. Валежите общо взето нарастват на Север, но намаляват на

Юг.   Затоплянето   е   силно   изразено   във   високопланинските   райони,
изразено ясно чрез отстъплението на ледниците в Алпите. Растителните

и   животински   видове   реагират   на   климатичните   промени   чрез
изместване на ареалите си на Север и възстановяват активността си в

4

по­ранна пролет. По­малко адаптивните видове не могат да отговорят
на продължителното затопляне на климата.

Друг глобален проблем е изчерпването  на природните ресурси.

Природните  ресурси  се използват   за  задоваляване  на  неограничените

потребности   на   хората.   Населението   на   планетата   непекъснато   се
увеличава, пустините се разрастват, а обработваемите площи намаляват.

Автомобилите   замърсяват   все   повече   въздуха,   а   хората   изхвърлят
огромни количества отпадъци, които също отделят вредни газове. 

Учените, които наблюдават приръста на населението на планената

счетат, че то ще достигне приблизително 9 милиарда души след близо

50   години.   За   да   се   развива   и   оцелява,   то   се   нуждае   от   големи
количества   енергия,   вода   и   храна.   За   да   ги   набавят   хората   масово

изсичат   горите   не   само   за   добиването   на   дървесина,   а   и   за
освобождаване   на   обработваема   земя.   Унищожаването   на   горите

обикновено е без постоянно управление, а целта на хората е получат
постоянни   добиви.   Това   води   до   обезлесяване   на   цели   райони   и

изчезването на много растителни и животински видове. Явайския тигър,
Бубал Хартебийст, Пиринейски Ибекс, Златна крастава жаба, куага и

много други животни са само малка част от безвъзвратно загубената
фауна на планетата. Не по различна е ситуация с флората. В началото на

миналия   век   горските   площи   на   Земята   са   били   приблизително   5
милиарда   хектара,   а   в   началото   на  21   век,   те   вече   са  3.9   милиарда

хектара.

5