Прусия и амциите за обединението на германския свят

Промените в икономиката на Германската конфедерация през 1850-1870г. бележели началото 

на индустриалната епоха и дълбоките промени в обществените структури. До преди това средният 
германец   се   смятал   все   още   за   бюргер,   който   имал   локално   и   регионално   самосъзнание.   С 
революционната вълна, обаче, в обществения живот навлиза поколение, което е закърмено с идеите 
за либерализма и национализма и се надява да създаде една по-силна и по-модерна Германия. 

Индустриализацията между 1850 и 1870 г. вървяла ръка за ръка с урбанизацията. Населението 

в градовете се увеличило, като към 1860г. е както следва: Кьолн и Нюрнберг – 80 000 души, Лайпциг 
–   91 000   души,   Хановер   и   Магдебург   –   по   100 000,   а   Хамбург   –   400 000   души.   Въпреки   това, 
населението оставало предимно селско – през 1830 г. те били 80% от населението, а през 1870 г. –  
64%. 

Макар   че   селяните   били   мнозинство,   благородничеството   оставало   силно,   а   буржоазията 

увеличила   общественото   си   значение   едва   след   1815   г.   Още   от   началото   на   19   в.   селяните   се 
възползвали от реформите на Щайн и Харденберг в Прусия и от мерките, предприети под френско 
влияние в повечето държави от Рейнската конфедерация. Бавария, Вестфалия, херцоргствата Баден, 
Берг и Хесен-Дармщат премахнали крепосничеството и ангарийните задължения на селяните. В част 
от   Германия   се   оформила   класата   на   свободните   селяни   собственици,   които   дълго   време   били 
гръбнака на германското общество. Те имали малки доходи, но плащали големи данъци. Германската 
буржоазия, лишена от икононически права, потърсила своето утвърждаване в икономическата сфера. 
В градовете се упражнявали свободни професии като лекари, юристи, преподаватели, средни и по-
едри търговци. 

В началото на 19 в. градските занаятчии все още били определяща работна сила в индустрията 

на Германия. През 1810 г. Фридрих Круп основал в Есен предприятие за производство на парни 
двигатели. То бързо се ориентирало към производство на висококачествени стомани и през 1860 г. 
вече било наложило името и търговската си марка на пазара. Периодът след 1850 г. бележи бърза 
индустриализация на всички германски области. Между 1850 и 1860 г. добивът на въглища в Рур се 
увеличава от 2 на 12 милиона тона. Металургията в Горна Силезия и Рейнско-Вестфалските области 
започнала  прилагането на  нови технологии. Развитие настъпва и  при текстилнатa  и  химическата 
индустрия.

Първата жп линия в Германия е между Нюрнберг и Фюрт и влиза в експлоатация през 1835 г. 

До 1840 г. жп линиите са били само 500 км, а през 1850 г. достигат до 6000 км. След това, към 1870 г.,  
в   Германия   вече   има   20 000   км   жп   линии.   Всички   те   били   собственост   на   различни   компании, 
обединени в Съюз на германските железници. След 1871 г. политическото обединение на Германия 
позволява създаването на централизирана жп мрежа и през 1880 г. вече има 40 000 км жп линии.

Друга важна стъпка по пътя на икономическата унификация е монетарното единство, което се 

установява с конвенция през 1857 г. Тя приема „съюзния телар“ за разменна монета в рамките на 
цялата Конфедерация. Банката „Дисконто Гезелшафт“ е първата по-голяма кредитна институция. По 
този   начин   са   положени   основите   на   единна   германска   икономика   и   се   преодоляват   различията 
между баварската, саксонската и пруската икономическа система. Главна роля за икономическото 
развитие играела Прусия.

На   2   февруари   1861   г.   Вилхелм  I  официално   заема   пруския   трон.   По   време   на   неговата 

политика   той   поема   мащабна   програма   за  реорганизация   на  пруската  армия.   Тя   достига  400 000 
души, което струвало 9 милиона талера на хазната и парламентът отказал да гласува тези средства. 
Вилхелм  I  решава да повери съставянето на ново правителство на консерватора Ото фон Бисмарк. 

1