Мaгистърски фaкyлтeт

 Дeпaртaмeнт „ПРAВO”

Тема:

Правен анализ на съдебна практика и комисия за

защита от дискриминация при упражняване правото на

труд

1

Увод

Зачестяват все повече и повече делата, които се завеждат на основание 
Закона за защита от дискриминация. Това показва до колко е актуална 

проблематиката свързана с дискриминация на работното място. Според 
българското законодателство е забранено да се проявава по каквато и да е 

форма дискриминация основана на пол, гражданство, раса, произход, 
народност, човешки геном,

цвят на кожата, етническа принадлежност, 

религия или вяра, образование, политическо отношение, лично или 
обществено положение, възраст, увреждане, сексуална ориентация, семейно

положение, имуществено състояние или каквито и да са други признаци, 
които са установени в закон или в международен договор, по който 

Република България е страна.

1

1. Анализ на съдебна практика свързана с дискриминация на основата 
на признака обществено положение

В Решение № 158 от 06.01.2006 г. по гр.д. № 2105/2005 г. на Пловдивския 

районен съд, VІІ гр.с­в, съдия Явор Колев, което е влязло в сила се 
разглежда обява за работа, която поставя пред кандидатите условие да 

притежават диплома от определено учебно заведение. 
Обявата може да се разглежда като дискриминационна, защото елиминира 

определен кръг лица от възможността за кандидатстване. От обявата се 

1 чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация – съкратено ЗЗДиск

2

разбира, че квалификацията от посоченото учебно заведение е единствената

качествена професионална подготовка по позицията, което ограничава 
кандидати, които имат същата професионална подготовка от други учебни 

заведения да кандидатсват по обявата.
Ищецът Г.В.Ч. от гр. П., е предявява срещу ответника ПОАП съединени 

претенции за установяване извършено нарушение от ответника с оглед 
еднакво третиране /дискриминационно отношение/ във връзка с обява за 

свободно работно място за длъжността „юрисконсулт" в ПОАП, 
разпространена чрез интернет сайт „jobs.bg" за периода 13.06.2005 г. ­ 

19.06. 2005 г., както и за осъждане на ответника да преустанови 
нарушението и да се въздържа в бъдеще от по­нататъшни такива нарушения,

а също така и да заплати сумата от 300 лв., представляваща претърпени от 
Г.В.Ч. неимуществени вреди от нарушението, като разочарование, чувство 

на засегнатост и за липса на възможност за изява на професионалните 
качества.

Ответникът ПОАП застъпва становище за неоснователност на обективно 
съединените претенции на ищеца с основание в чл. 71 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от

Закона за защита срещу дискриминацията /ЗЗДискр./.
Заинтересуваната страна ­ АЕИПЧ ­ гр. П. застъпва становище за 

основателност на исковите претенции на Г.В.Ч. и настоява за тяхното 
уважаване.

Пловдивският районен съд­седми граждански състав след като преценява 
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство 

доказателства намира за установено следното:
От представените на листове 4­6 от делото писмени доказателства се 

установява, че ищецът Г.В.Ч. е завършила магистратура на висше 
юридическо образование в Юридическия факултет на висшето учебно 

3

заведение ПУ­гр. П., специалност „Право”, с професионална квалификация 

„юрист” през месец юли 2004 г. След проведен задължителен тримесечен 
стаж, същата успешно е издържала изпита за придобиване на юридическа 

правоспособност по чл. 163 от Закона за съдебната власт, считано от 
10.12.2004 г., за което и е издадено и представеното Удостоверение № 

2123/27.12.2004 г., подписано от Министъра на правосъдието.
По делото е представена на лист 3 препис от обява, находяща се в интернет 

сайта „jobs.bg”, активна за периода 13.06.2005 г. ­ 19.06.2005 г., според 
която ответникът ПОАП е обявил свободно работно място при себе си за 

длъжността „юрисконсулт”. Прието е за безспорно, че обявата изхожда от 
ответното учреждение и е с посоченото на преписа съдържание, вкл. и 

когато е била активна в посочения интернет сайт.
От съдържанието на обявата се установява, че в нея е въведено основното 

изискване за висше юридическо образование с уточнението същото да е 
придобито в определено висше учебно заведение на територията на 

Република България, а именно СУ ­ гр. С..
От страна на ищеца се сочи, че именно това изискване на ответника, явяващ

се и евентуален работодател, представлява дискриминационна практика, 
вкл. и спрямо нея, поради което същата не се е свързала с ответника и 

въобще не е подала документи за кандидатстване за посоченото работно 
място. В този аспект следва да се посочи, че в самата обява ответникът 

изрично е посочил, че само ако кандидатът отговоря на посочените 
изисквания следва да изпрати в указания срок автобиография и 

мотивационно писмо /на адреса на ПОАП или на посочен e­mail/.
Тук следва да се отбележи, че е безпредметно установяването на факта 

дали ищецът е следвало да осъществи контакт, респ. да подаде документи 
въпреки посоченото изискване, тъй като твърденията се свързват именно с 

4