РАЗВИТИЕ НА ПРОСВЕТНАТА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ОТ

ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1944   ГОДИНА

На   16.04.1879г.   е   приета   Конституцията   на   Българското   Княжество.Тя
възпроизвежда   европейския   либерален   държавен   модел,защитавайки
неприкосновеността   на   личността   и   пакета   от   граждански   свободи   (на
словото   и   печата)   ,  на   вероисповеданието   ,на   обществените   и
политъическите сдружения , на събранията,на задължителното и безплатно
начално   образование.Учредителите   решават   ,     след   продължителни
разисквания   ,   първоначалното   образование   да   бъде   безплатно   и
задължително.Това   решение   е   напълно   естествено   предвид   дълбоко
вкорененото в българската националниа традиция съзнание за полагащо се
право   на   образование.Образованието   е   форма   за   придобиване   на
знания,които   са   едни   от   най­важните   човешки   блага.Това   му
предназначение   го   поставя   в   центъра   на   държавната   образователна
политика.Същевременно   първата   българска   конституция   урежда   в
самостоятелна   глава   „За   вярата”….Правната   догматика   от   това   време
изтъква   комплексния   характер   на   религхиозната   свобода,проявяваща   се
като: свободата човек да изповядва каквато иска вяра,свободата да участва
във външни религиозни обреди и свободата да е част от духовно общество –
църквата, организираща се свободно,без намесата на държавата.
В   новите   условия   връзката   Българска   православна   църква   –българско
образование навлиза в качествено нов етап от своето развитие.Тя протича в
нови   исторически   условия,сред   които   са   изграждането   на   българска
държава,на   държавна   училищна  система,  чието  развитие  е  насочено  към
обхващане   на   всички   училища   в   единна   организация,   законодателно
постановяване   на   училищните   отношения   и   връзки,   на
устройството,развитието   и   финансовото   поддържане   на   училищната
институция.В   новите   условия,   когато   държавата   осъществява
конституционно   и   законодателно   уредена   национална   образователна
политика   ,   връзката   на   Българската   православна   църква   с   училищното
образование е изнесена в полето на учебното съдържание.Тази връзка се
проявява като вътрешна , като „част от цяло” , доколкото участието на
Българска православна църква в училищно учебно съдържание е  изразено в
часовете по религиозните учебни предмети.Тази връзка не е еднозначна и
има   множество   проявления   ,   подчинени   на   ярко   изразена   тенденция   в
продължение на близо 7 десетилетия.Същевременно връзката „Българска
православна   църква­българско   образование”   се   проявява   и   като   външна
спрямо   училищното   образование,защото   се   изнася   и   в   полето   на
неформалното   образование.Целта   на   училището   е   повишаването   на
културното   равнище   до   това   на   европейските   народи,нравственото   им