Насоки на религиозната мисъл и възходът на християнството

Гръцкият ретор Елий Аристид оставя след себе си подробни описания на сънищата му 

свързани с бог Акслепий (под заглавието 
„ Свещени разкази“ ) ,които  са за религиозен ужас и екзалтация. Аристид има 

нагласата ,че е божий пратеник и  че живота му в будно 
състояние е „Божествена драма“ направлявана от  бог Акслепий. Естествено този 

случай с Елий Аристид много напомня,че по време на Римската
империя,когато е била най-развита, хората ,които са се борели със своите 

житейски проблеми не са се обръщали към философията или
към науката,а към традиционната религия. 

Много от хората,които са имали езически вярвания ,след като приемат 
християнството като религия, се откъсват тотално от традициите на

миналото“. Образованите езичници пък от своя страна са се чувствали комфортно в 
своята вселена. Според философите пък,вселената се 

управлява от върховен Бог,които не може да се опише или изрази и така той стои 
„над“ всичко.

Не е от значение религията,хората са вярвали , че боговете се грижат за цялото 
човечество и за всеки един 

отделен човек. 
В римския свят градовете и хората представят на старите богове всички 

възможности за да се грижат за вярващите в  тях.Благоволението
на боговете се получавало чрез извършване на определни обреди и пренабрегването 

им било свързвано с  ужас и омраза.
Езичеството и самата му форма на проповядване били заменени от „Новата 

атмосфера“ ,която произвеждала силни индивидуалисти,
които вярват,че са проводник на могъщи сили. Всички ,онези ,които оставят следа 

след себе си в римския свят през III и IV век,са
били убедени ,че са „слуги“ на Бога.

Проблема за злото се оказва доста по-непосредствен и по-драстичен. Да се „гледа 
на сумата от всички неща в света“ и да се гледа 

към „демоните“ като на активни проводници на злото и  хората са длъжни да мерят 
сили с тях.

Извън християнството демоните остават като амбивалентни явления и хората 
обвиняват демоните за внезапни и нелепи злощастия опитвайки 

се да си обяснят неща като бунтове,епидемии, несполучливи любовни връзки и 
други. Тогава са ги споменавали толкова често колкото

днес ние приемаме микробите ,които са навсякъде около нас. 
Чрез късният юдаизъм християнската църква приема едно от най-важните 

наследства,което Персия на Заратустра завещава на западния 
свят - вяррата в разделение на духовния свят на две зло и добро,между демоните и 

ангелите. 
Изобщо чрез „новата атмосфера“ хората се навеждат над мисълта ,че трябва да 

бранят идентичността си ,като я обградят с ясно очертани 
граници.Започват да се отчуждават  от обществената среда и да се чувстват не на 

мястото си във физическия свят. Започват да изолират 
другите търсейки само и единствено контакт със своя Единствен Бог. Посредством 

„преображението“ и „откровението“ те се откъсват от
собственото си минало и от вярата на всички останали.