Дисциплина: История на българската 

журналистика

Тема: Характеристика на списание Море - 

гр.Бургас

Изготвил: 

1. Въвеждащи думи – обект и цел на изследването

Едва ли ще е преувеличено  да се твърди,  че модерната  българска 

държава е в голяма степен съградена от българската журналистика. Такава, 

каквато е, тя е резултат и от усилията на стотици вестници и списания с 

ангажираните в тях издатели, редактори, сътрудници и упражненото върху 

четящата   публика   въздействие.   Поради   което   пак   без   страх   от 

преувеличение може да се приеме, че и постигнатите резултати, добри и 

лоши, славни или срамни, са отговорност и на медиите, на пресата.

Журналистиката   в   гр.Бургас   сама   по   себе   си   търпи   също   своето 

развитие. Едно интересно литературно списание, наречено Море, започва 

да излиза през далечната 1980 г и бива издавано от Община Бургас.

След   политическата   промяна   през   1989   г.   българската   периодика 

потърси   нови   комуникативни   средства,   инструменти   за   по-ефективна 

риторичност, нагледна предметност. Доскоро енигматичните или еретични 

термини   “формална   комуникация”,   “оптически   журнализъм”, 

“комуникационен   дизайн”,   “графичен   дизайн”   добиха   актуалност   и   във 

всекидневните   оформителски   практики,   и   в   полето   на   теорията,   където 

очакват своето осмисляне и анализ.

Списание   “Море”   превъзхожда   повечето   столични   издания   в   това 

отношение заради специалния принос на редакторите Иван Сухиванов и 

Росен Друмев.

Обект

 на изследване се явява списание Море, а 

предмет

 – историята 

на журналистиката в гр.Бургас.

Основната цел 

е анализ на българската журналистика през погледа и 

призмата на списание Море. Основните 

изследователски задачи

 са:

•

Да проследим историята на списанието;

•

Да   направим   обща   характеристика   на   изданието,   в   частност   тип, 

структура, жанрове, проблематика;

•

Да   се   анализира   културната   политика   на   изданието,   в   това   число 

рубриките и авторите на списанието;

2

•

Да се направи интервю с част от екипа на списание Море;

•

Да се обобщи анализираното, както и перспективите пред изданието.

За   целите   на   настоящата   курсова   работа   са   използвани 

фундаментални     научни   постановки   от   историята   на   журналистиката   в 

България.   В   основата   на   изследването   са   приложени   методите   на 

сравнителния   параметричен   и   регресионен   анализ,   анализа. 

Информационната   база   на   настоящата   разработка   са   официална 

информация в Община Бургас, както и е-издания по темата.

2. История на изследваното издание

3

Литературно-художествения   алманах   “Море”   излиза   за   първи   път 

през   далечната   1980   година.   Скоро   бургаското   издание   надхвърля 

регионалната си рамка и в него намират трибуна, освен утвърдени имена и 

такива, притискани от цензурата, като Ивайло Петров, Константин Павлов, 

Николай Кънчев, Биньо Иванов, Ив.Радоев, и др. 

Списанието   просъществува   до   1992   г.,   когато   с   решение   на 

бургаският   Областен   съвет   бива   закрито.   Последен   главен   редактор   е 

Христо Фотев, а заместник главен редактор - Янаки Петров.

Алманах   „Море”   излиза   до   1992   година   -   в   триста   страници,   две 

книжки годишно, като последният му главен редактор е Христо Фотев. За 

негов приемник е обявено националното маринистично списание „Море”, 

което представя бургаски автори и художници и   дава превес на морската 

тематика в статии на краеведи и историци.

От   1993   г.   за   своеобразен   приемник   на   алманаха   е   обявено, 

маринистично издание “Море”. 2008 е годината на Вагабонт Медиа, който 

печели конкурсът за ново списание “Море”. Визията за изданието е, че то 

ще е печатното лице на местната култура, традиция, бизнес и община, ще 

се представят и важни личности от града. Текстовете са на български и на 

английски   език.   Богато   илюстрирано,   то   е   адресирано   предимно   към 

гостите на града.

Новото   „Море”   е   нестандартно   дори   на   пръв   поглед,   оценят 

читателите. В първия си брой за 2008 година то събира произведенията на 

даровити   млади   автори   от   Бургас,   интервю   с   един   от   най-актуалните 

съвременни автори - Елизабет Костова, както  и препратка към светлите 

десетилетия на Бургаското Казино

1

. 

Издателят на „ Море” Антони Георгиев през 2008 г разказва с какъв 

ентусиазъм   са   били   посрещнати   първите   въобще   броеве   на   алманаха. 

1 http://chernomorie-bg.com/kyltyra/16947-pyrvi-broy-na-spisanie-more-veche-na-pazara

4

Според   него   подобен   сърдечен   прием   среща   и   първата   книжка   след 

промяната в дизайна и формата на материалите.

По искане на бургаската писателска общност и изразеното мнение на 

бургаската културна общественост, през 2009 г. списание ”Море” трябвало 

да   се   превърне   отново   в   списание   за   литература,   изкуство,   култура, 

реализирано от екип, живеещ на територията на общината, сведущ, както в 

местната   специфика,   така   и   в   националните   и   световните   литературни 

процеси и тенденции. 

Обявен   е   конкурс   за   идейно-тематична   концепция   на   изданието. 

Авторитетно жури, избрано от бургаските писатели, решава да се повери 

списанието   на   настоящият   редакционен   екип   -   Ив.   Сухиванов,   Г. 

Ингилизов,   Р.   Друмев.   Според   концепцията   на   редакторския   колектив 

-Ингилизов-Друмев-Сухиванов,   изданието   се   реализира   в   4   книжки 

годишно.

Списание „Море” днес е зона на свободното слово, една от малкото 

оцелели в България. Списанието, според поета Марин Георгиев, дава поле 

за изява на най-талантливите представители от Бургас, региона на Бургас и 

цялата   страна   –   творци   от   всички   поколения.   То   съхранява   високата 

художествена мярка и ако съберем всички посочени досега качества, пред 

нас   е   едно   не   местно,   а   национално   по   значимост   списание.   То   е   една 

инвестиция,   чиято   възвръщаемост   е   повече   в   бъдещето,   отколкото   в 

настоящето, защото неговият влог е в областта на духа, на културата, без 

които няма материално развитие и на обществото, и на икономиката, и на 

нацията

2

.

3. Обща характеристика на изданието – тип, структура, жанрове, 

проблематика

2 http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16225&sid=31

5

Типа на изданието е списание. Структурата му е разделена най-общо 

на начална и крайна страница, съдържание, изложения и библиография. 

Жанровете   са   изцяло   литературно   насочени   –   лирика   и   драма,   проза, 

поезия, изкуство, култура, разкази.

Лириката изразява основно вътрешния свят на човека - отношението 

му   към   света,   неговите   мисли   и   чувства,   емоционалното   му   състояние.

Драмата представя действия в тяхната непосредственост чрез постъпките и 

думите на героите. В драмата действията се показват, а не се разказва за 

тях

3

.

Прозата   е   литературна   форма   на   изказ,   отличаваща   се   от   другите 

форми (например поезия) с липсата на модели за оформление на текста. 

При   прозата   няма   нужда   от   използване   на   строфи,   рими,   алитерация   и 

други творчески похвати, поради което до голяма степен тя се доближава 

до говоримата реч. 

Макар   в   прозата   да   се   създават   много   видове   литературни 

произведения, нейната функция е предимно информативна, поради което 

играе   основна   роля   в   научната,   институционалната   и   публицистичната 

сфера на общуване. Също така прозата е основен способ на използване в 

приказки,   разкази   и   енциклопедии.   Жанровете   на   прозата   са   много   и 

разнообразни,   но   всички   те   се   подчиняват   на   някои   общи   правила   и 

тенденции

4

.

Поезията е форма на литературното изкуство, при която езикът се 

използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в 

допълнение   към   (или   вместо)   чисто   познавателното   и   семантичното   му 

3  Речник на литературните термини

“

, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969, 

с.12

4

 Радева, В. Журналистика и езикова култура, Наука и изкуство, 1981, с.29

6