Р Е Ф Е Р А Т
ЕТИКА НА
ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗМА
Изготвил: Проверил:
Веселина
София
1
2013 година
Съдържание
Всеки екзистенциализъм е преди всичко философия на човека и след това
философия на природата. Християнски или не, екзистенциализмът винаги се
характеризира с една особено драматична концепция за човешката участ.
2
Увод
Екзистенциализмът – философия на съществуването – намира
различни форми и проявления. Голям брой философи и теолози се
определят като екзистенциалисти. Найизвестната разлика между
различните проявления на екзистенциализма е разделението му в две
основни форми:
Религиозен екзистенциализъм с основни представители: Карл
(1883 – 1969), Николай Бердяев
(1874 – 1948), Лев Шестов
– 1938).
Атеистичен екзистенциализъм в лицето на Мартин Хайдегер
(1889 – 1976), Албер Камю
(1913 – 1960), Симн дьо Бовоар
и ЖанПол Сартр (1905 – 1980)
Общата между двете форми на екзистенциализъм е тезата, че, за да
стигнем до всеобща истина, е нужно да се обърнем не към всеобщия човек,
а към конкретния уникален индивид
. Екзистенциалистите се обръщат към
него като към реално същество, с всички проблеми, произтичащи от
http://philosophia.bg/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81/
3
Шестов, Лев. Ключовете на рая. София, Евразия, 1995.
4
http://www.iep.utm.edu/heidegge/
5
http://www.tameri.com/csw/exist/camus.shtml
http://atheisme.free.fr/Biographies/Camus_e.htm
7
http://plato.stanford.edu/archives/fall2010/entries/beauvoir/
8
http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=19401
9
Вж. Сартр, ЖанПол. Екзистенциализмът е хуманизъм. София, Минерва, 1996, с. 221.
3
неговата индивидуалност, крайност и случайност. Като философия на
съществуването екзистенциализмът дава уникалност на всеки отделен
човек. Найвече дава шанса на отделния индивид да прояви своите
възможности. Същевременно го натоварва с тежестта на цялата
отговорност за неговите действия. По мое мнение това е справедливо и
честно. Нека да поемем отговорност за самите себе си. Защото не избираме
кога, къде и как да се родим, кога, къде и как да умрем, но имаме
свободата на избора кога, къде и какви да бъдем. И това изобщо, че имаме
избор, ни прави изключителни. Нашата изключителност я свързвам с Бог.
ЖанПол Сартр е един от найярките мислители на атеистичния
съвременен екзистенциализъм. В своята философия той приема и доразвива
идеите на много други екзистенциални мислители – Фьодор Достоевски
(1821 – 1881), Сьорен Киркегор
(1813 – 1855), Фридрих Ницше
1900), но поспециално на Едмунд Хусерл
(1859 – 1938), Хайсегер и Георг
Вилхем Фридрих Хегел
(1770 – 1831). Изразената реакция срещу
абсолютния идеализъм и позитивизъм се изразява в екзистенциализма.
Екзистенциализмът е начин за постигане на едно подобро разбиране
битието на човека. Философската система на Хегел (изразяваща се в
абсолютния му идеализъм – чиято същност е пълното подчинение на
единичното на обществото) е заменена с философията на екзистенциализма,
която акцентира върху човека като единичен, случаен и уникален.
Идейните извори на екзистенциализма са философията на живота,
10
http://www.fyodordostoevsky.com/
11
12
http://www.nietzschecircle.com/
13
Узунов, Николай. Конструиране на обектите в трансценденталната феноменология на Хусерл //
Феноменологията, бр.
13.,
http://www.journalinformo.eu/013.html
14
http://georgwilhelmfriedrichhegel.filosofite.com/
4
феноменологията на Хусерл
, религиозното учение на Сьорен Киркегор
Докато определям Сьорен Киркегор за взаимосвързан с Бог, което се
свързва и с моята философия и психология, то при Сьорен, въпреки
атеизма му, ми допада изборът и свободата при човека, като за мен това го
прави богоподобен.
Екзистенциалната категория свобода е основна в творчеството и и
философията на Сартр. В творбата си „Екзистенциализмът е хуманизъм”
Сартр твърди
, че екзистенциализмът е учение, което прави човешкия
живот възможен. Според философа всяка истина и действие предпоставят
определена човешка субективност. Това се определя като опит на Сартр да
открие истината за човешкото съществуване, като междувременно задоволи
интересите на интелигенцията. Това е ирационален опит да се наложи нов
поглед върху човека и неговата неповторима и индивидуална съдба и върху
неговото индивидуално съществуване.
Екзистенциализмът възниква в Германия след Първата световна
война (1914 – 1918) (променила изцяло облика на човешкото битийстване).
Войната прави хората песимистични и разрухата от тази война води до
промяна на цялата ценностна система и преосмисляне на
рационалистичните идеи на Просвещението. Цялата вяра в човешкото
съвършенство и вярата в неговите възможности, както и надеждата за по
светло бъдеще, са загубени безвъзвратно. Индивидът вече се чувства
неспособен да подчини живота си на своите желания. Чувства се сам и
15
Вж. Узунов, Николай. Конструиране на обектите в трансценденталната феноменология на Хусерл // Феноменологията, бр.
13.,
http://www.journalinformo.eu/013.html
16
Вж. Киркегор, Сьорен. Или – или, т. 2, София, изд. „захари Стоянов”, 2008.
17
Вж. Сартр, ЖанПол. Екзистенциализмът е хуманизъм. София, Минерва, 1996.
18
Сартр, ЖанПол. Екзистенциализмът е хуманизъм. София, Минерва, 1996, с. 5..
5
безсилен пред ужасяващите събития, които разтърсили и променили
коренно цялото човешко съществуване. Индивидът разбира, че е само
жертва на една нехуманна социална система. Човекът е никой, той е никъде
– сам и ненужен. Силен тласък през този период получава ирационализма,
който намира своето развитие и завършек именно във философията на
екзистенциализма. Така екзистенциализмът изразява драмата на една
генерация. Явява се отражение на кризата на обществото и неговите
духовни ценности, на упадъка и трагизма на човешкото съществуване.
Подобни явление се срещат като повторение и по време на Втората
световна война (1939 – 1945) и във Франция. Без значение колко много се
борим в миналото, всеки момент от настоящия ден ни осигурява
възможност да направим нов избор и да постигнем нови резултати.
Значението на думата екзистенциализъм произтича от
„екзистенция”, което идва от eksistere и буквално означава
съществуване
.
Представката „ек” носи значение на „излаз”, „прорив”, „изблик”. Оттук и
етимологията на думата носи нюанса на екстатичност, преодоляване,
надмогване. Това е, което различава човешкото съществуване от всяко
друго. Под
екзистенция
се разбира едно постоянно безпокойство на човека,
проект за собственото му съществуване
.
Поради това и идеята за
фундаменталната свобода, която от своя страна може да бъде символ на
хуманизъм. Защото след като се обръща специално внимание на смисълът
на различното на човешкото съществуване от всяко друго, то то е с оглед и
в полза на човека, т.е. – хуманно.
Като се приеме, че човешката същност е едно безспирно
самоизменящо се проявление на единичното, то следва, че движението и
ставането са всичко. Това доказва, че екзистенциализмът не е статичен и
съзерцателен, а е постоянно изменяща се, търсеща и динамична философия
6
за човека. В „Екзистенциализмът е хуманизъм”
човекът е съвкупност от своите действия и това си остава основното
твърдение, върху което той изгражда своята философия. Още добавя, че
съществуването предхожда същността, което означава, че преди всичко
съществува човекът – тръгвайки от субективността, човек не е нищо друго
освен това, което сам се направи. Човек се самоопределя едва след своето
раждане на земята. Преди да се появи на този свят човек е нищо и едва след
това, чрез своите избори, той става това, което самият пожелае да стане.
Човек е само това, което избере да бъде. Оттук идва и важността на избора.
Това е начинът, по който екзистенциализмът натоварва с цялата възможна
отговорност човека. Животът е найголямата ценност. Той е дар на човека и
от него зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който ще бъде
направен. Важен е и човекът, който прави този избор. Тук има
взаимосвързване – човекът избира и изборът от своя страна определя
човекът. Човекът е сам със себе си и носи абсолютното съзнание за своето
съществуване. Сартр твърди, че екзистенциализмът е човешката реалност,
която е изградена от уникални и отделно съществуващи индивиди. От
етична гледна точка това предполага изключване на всякакви норми и
образци на поведение. Човек сам избира кое е добро и кое е зло, като сам
носи последствията от своите действия. В обобщение, моралността при
Сартр се определя от свободата.
В основата на екзистенциализма се корени проблемът за граничните
ситуации: смърт, страдание, отчаяние, съвест и проблемът за
трансцеденцията – битие, независимо то екзистенциализма, което е зад
пределите му, например, Бог, небитие, творчество. Дълбоката тайна на
екзистенциализма е небитието.
19
Вж. Сартр, ЖанПол. Екзистенциализмът е хуманизъм. София, Минерва, 1996.
7
1. Екзистенциализъм
Екзистенциализмът е най влиятелното философско течение през
първата половина на ХХ в. Фундаменталната идея, върху която се крепи, е
„съществуването предшества същността
”. Екзистенциализмът е
ирационално направление на съвременната философия и представлява
опит да се създаде нов мироглед, който отговаря на интересите на
интелигенцията. Екзистенциалната философия се ражда от новото,
„модерното” преосмисляне на фундаментални въпроси за природата,
битието, Бога, човека, както и многопосочната свързаност на тези
категории. Отделя изключително внимание на човека като притежаващ
свободна воля творец: на себе си и на нови светове. Според философите
екзистенциалисти
светът, или съществуващото, не се вмества в
категорията
екзистенция (човешко съществуване)
. Двете философски
категории:
свят
и
екзистенция
, въпреки привидната си същност на
близост и съпоставимост, са крайно различни, дори противоположни.
Екзистенцията, в смисъл на екстатичност, надбитийност, е автентичното,
безусловно съществуване, което се свързва и с непостижимото за ума –
стремеж към трансцедентното.
Проблемът
съществуване и същност
е централен за
екзистенциализма. Според същността и съществуването си във вселената
има три вида обекти:
нещата от природата при тях съществуване и същност
съвпадат,
20
Philagora.net Notions de philosophie, L'existencialisme: JeanPaul Sartre
21
Ясперс, Камю, Киркегор, Хайдегер, Сартр.
8