20. Бедствия от насекоми и зарази по флота. 

20.1 Бедствия от насекоми

Насекомите

 (Insecta) са клас 

безгръбначни

трипластни животни

 от тип 

членестоноги

. 

Ентомолозите

 различават около един милион вида насекоми. Te са най-голямата група 

животни

 в света. На човек се падат по около 300 милиона от тях. Тези 

организми

 са първата 

голяма група животни, излезли на 

сушата

 преди повече от 140 милиона 

години

. Почти пълното 

отсъствие на конкуренция довело до възникване на голямо разнообразие и позволило на 
насекомите да заемат почти всяка 

екологична

 ниша. По-късно те придобили приспособления за 

летене

, което още повече разширило заеманата от тях 

територия

.

20.2 Зарази по флота

Болести по фасула

 (Phaseolus vulgaris L.) в България

Болестите по фасула са основен биотичен фактор определящ количеството и качеството на 
продукцията при тази земеделска култура. В зависимост от естеството на техните причинители 
те могат да бъдат разделени в три групи- бактерийни, гъбни и вирусни. В тази страница може да 
намерите кратка, но съдържателна информация за основните за България болести по фасула, 
включваща симптомология, цикъл на развитие и контрол на техните причинители, подкрепена 
със снимков материал. Тази информация е предназначена за студенти, специалисти в областта 
на растителната защита и фермери.

Бактериен пригор

Симптоми: Болестта обхваща всички надземни органи на растението. Първите симптоми на 
болестта се наблюдават 7 до 10 дни след поникване под формата на воднисти петна върху 
семеделите. Няколко дни по-късно върху несъщинските листа се развиват малки, воднисти 
петна, които нарастват, сливат се, а тъканите около тях прегарят. Поради бързия темп на 
формиране на листа, тези симптоми остават скрити при повърхностен оглед на посевите. 
Масово развитие на болестта се наблюдава във фаза бутонизация-начало на цъфтеж. По 

същинските листа

 се развиват воднисти петна, които бързо нарастват и се сливат, а тъканите 

около тях некротизират. В зависимост от сорта, некротичните тъкани са оградени от тънък, 
жълт венец. Върху 

бобовете

 се формират кръгли, воднисти петна, които при разрастване и 

сливане могат да обхванат цялата чушка. По 

стъблата

 се наблюдават воднисти, а впоследствие 

кафяви петна, които обхващат листните възли и междувъзлия. Когато петната обхванат 
семеделното коляно, се наблюдава пречупване на растенията.

Ореолов пригор

Симптоми: Болестта обхваща всички надземни органи на растението. При използване на 
заразени семена върху семеделите се наблюдават малки, воднисти петна 7-10 дни след 
поникване. Върху 

листата

 се формират ъгловати, воднисти петна, оградени с широк венец от 

хлоротична тъкан. При системна инфекция, връхните листа са хлоротични, често пъти 
деформирани. Петната по бобовете са воднисти, сливащи се, често обхващащи цялата 
повърхност. По 

стъблото

 се наблюдават воднисти петна обхващащи листните възли и 

междувъзлия. При влажни условия върху петната се наблюдават капчици белезникав 

ексудат

.