КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА 

МЕЖДУНАРОДНАТА 

ТЪРГОВИЯ

.

•

Класически теории за международната 
търговия.
Същност и основни причини за появата 
на междинародната търговия. 
Еволюция във възгледите за 
международна търговия: Адам Смит и 
неговата теория за абсолютните 
предимства. Теорията на Дейвид 
Рикардо за сравнителните предимства. 
Теорията на Хекшер-Олин. Парадоксът 
на Леонтиев.

1.Същност и основни причина за появата на 

международната търговия.

•

Същност и причини за появата на 
международната търговия – 
международната търговия може да 
бъде разглеждана в широк и тесен 
смисъл. В широк смисъл международна 
търговия се нарича съвкупността от 
търговски, платежни, правни, 
транспортни и др. отношения между 
държавите, насочени към размяната на 
стоки, услуги и други материални и 
нематериални блага ( патенти, 
лицензи ). Когато тези отношения 
отразяват дейността на всички държави 
в тази насока, международната 
търговия има пълна всеобхватност и се 
нарича световна търговия. Когато 
обхваща отношенията на определен 
кръг от държави, обособени по 
политически, географски, договорен 
или друг признак, тя се нарича 
международна търговия. В тесен 
смисъл международната търговия е 
съвкупност от вноса, износа, 
реекспорта на стоки, услуги и други 
материални и нематериални ценности. 
Международната търговия означава 
търговия м/у група страни, а световната 
търговия – търговията м/у всички 
страни. Главна предпоставка за 
развитие на МТ е разделението на 
труда в трите му разновидности, 
предизвикващо създаването на 
излишък у едни народи, от който имат 
потребност други народи. Постепенно 
тези излишъци започват да се обменят 
и се появява международната размяна. 
Тя няма случаен характер, 
общественото разделение на труда 
прекрачва националните рамки. Така 
капиталистическият начин на 
производство от прохождането си 
подтиква към търсенето на суровини и 
изгодни пазари. Това отвежда хората от 
първите градове – републики на 
далечни пътешествия и се реализира 
международното разделение на труда.

Причините довели до международната търговия са многобройни и 

разнообразни. Те се обособяват ( обобщават ) в две групи: 

•

1. Различия в 
ресурсите, с които 
разполага дадена 
страна – 
природни, 
материални, 
трудови и 
предприемачески.

•

На тяхната 
основа страните 
имат различни 
производствени 
възможности, на 
базата на които 
се осъществява 
специализацията 
на отделните 
страни. За да се 
потребяват 
благата, 
произведени в 
резултат на 
специализацията, 
се осъществява 
обмен на тези 
стоки. 

•

 2. Вкусови 
предпочитания – 
субективна школа 
– на вкусовите 
предпочитания се 
основава 
движението на 
стоки от една 
страна към друга. 

•

 Едно проучване 
може да определи 
потока на стоки.

•

Теория за междунар. търг. (МТ)- В 
центъра е външно търговския обмен с 
продукти и услуги между 
държавите.Класическата теория 
отговаря на следните въпроси: защо 
държавите провеждат МТ – ползи и как 
се разпределят те между участниците; 
какви модели използват страните за 
износ и внос.

МТ се групира в две 

направления

•

протекционизъм

•

свободна 
търговия

Възникване на теория за МТ е в последствие на политически и 

философски разработки на мислители от Великобритания и Франция през 

17 и 18 век.

•

Първоначалните доктрини за МТ се срещат във възгледите на меркантелистите. 
Страните не могат да печелят винаги от МТ.Това е така защото те смятат че 
Световното богатство е константна величина и една държава има изгоди ако 
друга страна губи.Меркантелизма – тотален държавен контрол в МТ. Критиците 
на М оборват твърденията : При МТ важен е не обема на златото, а обема на 
стоки и услуги , които могат да се закупят с него, като това количество определя 
стандарта на живот в държавата. Златото не може да бъде основен търговски 
актив, защото почти всички държави имат оскъдни производствени фактори. 
Провеждане политика на меркантелизъм означава високо равнище на 
административни разходи , които да подържат желания държавен контрол , 
следователно Меркантелизма се прилага само при златния стандарт.
МТ има следните мотиви за прилагане между страните :поради неравномерното 
разпределение на производствените фактори,природни 
суровини,енергосистеми, почвени и климатични условия,излишъка от продукция 
капитал и инвестиции. Въоръжаване на нацията, осигуряване на национална 
сигурност. Повечето държави правят високи разходи в сферата на военното 
дело и инвестират в технологии, но много малък процент от тях могат да 
прилагат ефективно въоръжаване , което води до внос на военна техника. По – 
висока производителност – икономии от мащаба. Желание на държавите да 
диверсифицират стоковия си асортимент в посока по – голяма свобода на 
потребителския избор.

Еволюция във възгледите за 

международна търговия

•

Меркантилна школа – призовава търговците за максимална външнотърговска 
експанзия. Те идеализират и боготворят златото. Икономическа задача на всяка 
страна е обогатяването и. А богатство са само благата, които могат да се 
реализират в злато. Непосредствен източник на богатство е самото обръщение, 
но само външното – акцент в/у външната търговия. Така тази школа е за по- 
голям износ, защото така се увеличава вноса на благородни метали и се 
повишава общественото богатство. Игнорира се факта, че търговците се 
обогатяват и от вътрешната търговия. Според меркантилистите печалба от 
търговия м/у две страни с еднакво икономическо равнище не може да се получи, 
защото в никоя от двете държави не може да се купи по евтино, за да се 
продаде по скъпо. Те не забелязват манифактурното производство, което дава 
предимства при производството на стоки, чрез размяната на които може да се 
извлече печалба. Меркантилизмът е система от възгледи за икономическото 
устройство на националното стопанство, които са били много разпространени в 
Европа в продължение на три столетия- от края на ХV до края на XVIII век. 
Меркантилистите не са еднородна група от учени – те са представители на 
различни слоеве от населението: търговци, държавни служители и даже 
философи. Терминът „меркантилизъм” се употребява за първи път през 1763 
година от френския икономист Виктор Мирабо. Независимо от факта, че 
основните представители на меркантилизма са англичани, начело с Томас Ман, 
меркантилизмът не е типично английско явление.

Теорията на меркантилизма се използва широко и 

на практика

•

Политиката на натрупване на пари в 
държавата, протекционизмът в 
сферата на външната търговия и 
правителственото регулиране на 
икономиката – са широко използвани 
през XV-XVIII век в цяла Европа – от 
Португалия до Русия. Голямо развитие 
политиката на меркантилизма получава 
във Франция през втората половина на 
XVII век при всесилния министър 
Колбер. В Германия меркантилизмът е 
официална икономическа доктрина до 
началото на XIX век.
Благосъстоянието на нацията – в злато
Меркантилистите смятат, че основното 
богатство на нацията са благородните 
метали – златото и среброто, които тя 
притежава. Златото помага на 
правителствата да поддържат силна и 
многочислена армия, да засилят 
властта си вътре в страната, да 
завоюват колонии. Натрупването на 
злато също така увеличава 
числеността на златните монети в 
обращение и така стимулира деловата 
активност. Днес ние измерваме 
богатството и благосъстоянието на 
нацията с натрупването на човешки 
капитал, технологии, финансови и 
природни ресурси, необходими за 
производството на стоки и услуги. 
Меркантилистите отъждествяват 
богатството на нацията с количеството 
злато, което тя притежава. От тук 
правят извода, че е необходимо да 
полагат усилия за стимулиране на 
притока на пари в страната и 
противодействие на изтичането им от 
страната. А това е по силите 
единствено на държавата.

Роля на държавата в 

икономиката

•

По мнението на меркантилистите натрупването на 
парично богатство е възможно единствено при силна 
държавна власт. Обратната страна на този възглед е 
мнението, че всяка неконтролирана индивидуална 
дейност (днес бихме казали частната инициатива или 
предприемачеството) е нежелателна, тъй като тя е в 
разрез с приоритетната цел на националната 
държава – натрупването на богатство. 
Меркантилистките идеи за начините на натрупване 
на богатство се проявяват в политиката – преди 
всичко е необходимо да се контролира използването 
и обмяната на благородни метали. Страните се 
опитват да забранят износа на злато, сребро и други 
метали на частни лица.

Виждането за „активен търговски баланс”

•

Сърцевина на меркантилистката 
философия и държавна политика без 
съмнение е идеята за активен 
търговски баланс като задължително 
условие за повишаване на 
националното благосъстояние. 
Меркантилистите смятат, че нацията ще 
забогатее, ако износът превишава 
вноса, тъй като това води до приток на 
злато в страната. Ограничаването на 
вноса се постига чрез високи мита 
(протекционистична политика), а също 
така чрез стимулиране на 
производството на стоките вътре в 
страната (политика на заместване на 
вноса), което на свой ред се обезпечава 
с евтини суровини от колониите. Тази 
политика се отъждествява с автаркия 
(политика на самозадоволяване, 
затворена икономика, липса на 
международна търговия). Например 
през 1980-те години много развиващи 
се страни, опитвайки се да преодолеят 
икономическите си затруднения, 
провеждат политика на 
самозадоволяване и разчитане на 
собствените сили.

•

Решаваща роля за провеждането на 
политиката на активен търговски 
баланс имат търговците, тъй като 
именно те, а не реалните 
производители на стоки, се занимават с 
експортни операции. Именно от думата 
„търговец” произтича и терминът 
„меркантилизъм” – mercante– 
италиански, merchant – английски език. 
Наред с търговците с външна търговия 
се занимават големи търговски 
монополи, например известната 
Източно-Индийска компания, един от 
ръководителите на която е Томас Ман. 
С политиката на активен търговски 
баланс е тясно свързана и политиката 
на корабоплаването, която провежда 
правителството. Например Британският 
навигационен акт забранява на чужди 
кораби да участват в крайбрежната 
търговия. Днес на неамерикански 
кораби е забранено да превозват 
товари между американски 
пристанища.

Значение на меркантилизма

•

Идеите на меркантилизма относно активния търговски баланс, 
независимо от необикновената им популярност до наши дни, са 
вътрешно противоречиви. Противоречието се състои в това, че 
такава политика е осъществима само в отделно взета страна, тъй 
като износа на една страна означава едновременно внос за друга. 
В крайна сметка такава политика води до конфликт между 
страните. Тъй като количеството злато и сребро в обращение е 
ограничено във всеки един период от време, нацията може да 
получи изгода от търговията само за сметка на друга нация. Това 
положение получава названието „търговията като игра с нулев 
резултат” (trade as a zero-sum game). Независимо от известния 
„примитивизъм” на вижданията на меркантилистите, техните идеи 
отразяват спецификата на времето и историческата ситуация, 
когато те са живели и писали. Виждането за търговията като за игра 
с нулев резултат характеризира период на ръст и утвърждаване на 
националните държави в Европа, тяхното съперничество в 
условията на ограничени ресурси (както природни, така и парични), 
за териториални владения (колонии), ниска ефективност на 
производството, начален стадий на международното разделение на 
труда, когато икономическият просперитет на една страна се гради 
за сметка на други страни.

•

Независимо от заблудите на 
меркантилистите относно 
невзаимоизгодния характер на 
външната търговия, техният подход е 
изключително важен по две причини. 
Първо, идеите на Адам Смит, Дейвид 
Рикардо и други икономисти от 
класическата школа могат да бъдат 
разбрани по-добре, ако бъдат 
разгледани като реакция на възгледите 
на меркантилистите за търговията и 
ролята на държавата в икономиката. 
Второ, много от идеите на 
меркантилистите и до сега са живи и се 
използват успешно в икономическата 
политика на много държави. От 
началото на 1970-те години в 
световната търговия започва тенденция 
към неопротекционизъм – много страни 
се опитват да се борят с високото 
равнище на безработица с помощта на 
ограничения на вноса за стимулиране 
на вътрешното производство. 
Фундаменталната идея на 
меркантилистите за необходимост от 
държавно стимулиране на износа си 
остава една от най-важните части на 
външнотърговската политика на всяка 
страна – било то индустриално развита, 
развиваща се или икономика в преход.

Теория за абсолютното предимство на Адам Смит.

•

И така, меркантилистите предполагат, че 
търговията не може да бъде едновременно 
изгодна и за двете участващи в нея страни: 
едната задължително трябва да загуби, за 
да спечели другата. Практиката на 
международната търговия не потвърждава 
това твърдение: ако която и да е страна 
постоянно губи от участието си във 
външната търговия, тя би престанала да 
търгува. Адам Смит използва този факт за 
отправна точка при разработването на 
теорията на абсолютното предимство в 
търговията. отделните държави би следвало 
да се специализират в производството на 
онези стоки ,които произвеждат наѝ 
ефективно вместо тези които произвеждат 
най неефективно / невидимата ръка /. 
Пазара е свободен, производството се 
специализира. Специализирането е 
способност на даден субект да избере 
определен продукт който съответства на 
неговите предпочитания. Международно 
търговската специализация е основа на 
която се дължи международното разделение 
на труда, това е най – важното условие за 
нарастване на производството. Тогава когато 
държавите едни и същи разходи при 
производството на едни и същи продукти , 
по високата печалба от тези продукти е 
водещо условие за специализация на 
държавата. Недостатък е че за да 
упражняват международна търговия, 
държавите е необходимо да имат поне един 
продукт , който да произвеждат с абсолютно 
преимущество. Призмата на абсолютното 
преимущество А.Смит оценява чрез броя на 
работните часове за производството на този 
продукт. Това означава че ако една държава 
е по непроизводителна във всички отрасли 
срещу друга държава, то тя няма място във 
стоковия обмен и не следва да търгува, 
защото ще доведе до разоряване на 
местните производители и намаляване 
богатството на нацията.
Абсолютното предимство като основа за 
взаимоизгодна търговия
В своята книга „Изследване върху природата 
и причините за богатството на народите” 
(Богатството на народите: Изследване на 
неговата природа и причини) – 1776 година – 
Адам Смит показва, че в основата на 
взаимоизгодната търговия между страните 
стои разликата в абсолютните разходи за 
производство на стоките. Наличието на 
абсолютно предимство в определен отрасъл 
означава, че той може да произведе 
съответните стоки и услуги с най-ниски 
разходи за единица продукт. Адам Смит 
твърди, че ако две страни търгуват 
доброволно помежду си, то и двете 
получават изгода от търговията. По 
мнението на Смит една страна може да 
спечели от търговията само тогава, когато се 
специализира в производството на тази 
стока, за която притежава абсолютно 
предимство и я обменя за стока, за 
производството на която друга страна 
притежава абсолютно предимство. В 
резултат на това ресурсите се използват 
най-ефективно и производството и на двете 
стоки нараства. Този ръст позволява да се 
получи изгода от специализацията на 
производството, като чрез търговията 
изгодата се разпределя между двете страни.