Характеристика на бизнеса и неговото

финансиране

Етимология на понятието бизнес – определение – състояние на заетост на един
отделен индивид или на група индивиди, които осъществяват жизнеспособна 
комерсиална(печеливша) дейност.

Има 3 аспекта на понятието:

-

Най-тесен смисъл – обособена организация или организационна 
структура осъществяваща комерсиална дейност. Такава организация се 
нарича бизнес организация

-

Съвкупност от дейности, които са насочени към конкретни пазарни 
сегменти

-

Широк смисъл – всички видове дейности, които са насочени към 
създаването и довеждането до потребителя на съответните стоки и 
услуги.

Финансиране – Капитало получател + капитало дател >>> организационно 
правна форма(бизнес организация)(различно е от предприятието)

Философски и фундаментални принции на бизнеса и бизнес организацията

-

Рационализъм – хората са способни да вземат рационални и обосновани
решения

-

Атомизъм – хората имат свободна воля да действат и да се договарят

Теории:

-

С  предприемачеството – която е свързана с атомизма. Изразява се в 
това, че всеки е свободен да поема риск

-

На полезността – изразява се в името на общи ползи

-

На потребителското поведение

-

Поведенческа икономика

Тези теории са в принципа на егоизма

Икономическа характеристика на бизнес организациите като основна структура 
за осъществяване на бизнес

-

Бизнес организация на хора, които имат обща цел или цели, работят 
съвместно на база на договор

-

Бизнес организация е съвкупност от множество елементи(различни 
фактори на производство) които се комбинират с цел осъществяване на 
различни бизнес процеси

Бизнес процес – серия от действия, от операции и процедури изпълнявана 
от машини, съоражения и хора с цел постигане на определен резултат. 
Биват основни и поддържащи. Това зависи от основната цел на бизнес 
организацията.

-

Бизнес организацията има основна цел създаване на стойност. Тези 
процеси, които пряко участват в създаването на стойност са основни.

-

Бизнес организацията обикновено се стреми да реализира печалба от 
осъществяването на бизнес процесите

-

Бизнесът работи на базата на принципа на икономическа ефективност

-

Бизнес организация има жизнен цикъл, който е свързан с големината на 
структурата

-

Бизнес организацията трябва да е толкова голяма за да е способна да 
инициира, да учредява и да реализира крупни инвестиционни обекти

-

Други характеристики – бизнес организацията трябва да има един или 
няколко собственика

o

Да има определен критичен минимум от работници, специалисти и 
служители

o

Да има съвременна организационна структура

o

Стоките и услугите и трябва да са предназначени за пазара

o

Може да съществува под различни правни форми

o

Да има икономическа, правна и други самостоятелност

Съвременната бизнес организация е високотехнологична, сложна, има 
дъщерни структури, стреми се към монопол, лидерски позиции и е устойчива 
структура. Бизнес организациите могат да са частни, публични и смесени.

Финансиране на бизнес организациите – обxваща всички дейности 
осъществявани на базата на различни подходи, методи и форми на набавяне 
на финансови ресурси за създаване на бизнес организация, за нейното 
развитие и растеж и за нейната ликвидация или трансформация в други бизнес 
организации. Финансирането се дели на:

-

Традиционно(класическо) – матрица на класическото финансиране 
показва различните източници

o

Вътрешно, собствено – самофинансиране – неразпределена 
печалба, резерви, амортизация, дезинвестиране

o

Външно, собствено - дялове

o

Външно, чуждо – форми и видове кредити

o

Специални форми – лизинг, факторинг, форфетинг

Въведение в структурното финансиране

Структурното финансиране е относително обособен сектор на финансиране, 
както като наука, така и като практическа дейност. Създава се главно за да 
подпомага разпределението или прехвърлянето на риска между участниците в 
едно финансиране.

Причини за възникване на структурното финансирне

-

Инвеститорите не са склонни да поемат риск поради, което те проявяват 
предпочитания да участват във финансирания, предоставящи 
възможност за поделяне на риска

-

Възникването и развитието на редица нови бизнеси главно от сферата 
на ИТ сектора за функционирането, на които не са необходими големи 
материални активи. Банките трудно отпускат кредити. На тази основа 
възниква необходимостта от структурно финансиране, при което има 
много капиталодатели, чиито участия стават обезщетения за получаване 
на заем

-

Необходимост от избягване на някои затруднения свързани с 
функционирането и свързани с това финанрисане на сложни 
правноикономически субекти

Определение – структурното финансиране е съвкупност от финансови 
транзакции, продукти, услуги, инструменти, предлагани от големи финансови 
институции.

Цели 

-

Намаляване на разходите по финансирането(набавяне на капитал)

-

Редуциране конфликта на интереси между участниците във 
финансирането

-

Оптимизиране на данъчната тежест за всеки един от участниците

-

Подобряване на ликвидността на инициатора, учредителя на бизнеса

Типични случаи в които се прилага структурно финансиране

-

При придобиване на компании

-

Финансиране на растежа на компанията

-

Финансиране на развитието и внедряването на нова предприемаческа 
концепция(случаи на обрат в развитието на компанията) – оздравително 
финансиране

-

Реализация на крупни обекти и проекти – проектно финансиране

-

При финансиране на експорта и международни търговски сделки на 
бизнес организацията

-

При финансиране на секюритизационни сделки

Признаци на структурното финансиране

-

Финансиране, което се основава на очакваните парични потоци от 
финансовия проект

-

Дава възможност , набиране на големи по размер финансови ресурси

-

Всеки участник в структурното финансиране има специфични, особени 
икономически, правни и данъчни характеристики, които налага те да 
бъдат съгласувани и това съгласуване предполага и участие на 
специфични субекти, които не се явяват инвеститори

Общата схема включва следните моменти и процеси

-

Секюритизация – финансова практика при която различни финансови 
активи се събират в т.нар. пулове(групи) и чрез продажбата им на 
различни инвеститори се набира капитал, който е с ниски

-

Транширане – процес на емитиране на специфични класове облигации, 
които са с различен риск. Съществуват 3 вида облигации(3 класа). В 
основата им лежи различната степен на риск и продължителността им

-

Кредитни модификации(усъвършенствания). Това са действия, подходи 
за подобряване на кредитния портфейл на структурното финансиране 
или на някои структурни финансови продукти. Осъществява се чрез 
субординация на кредитите

-

Участие на кредините агенции – кредитни рейтинги

Обща схема на структурното

финансиране

В структурното финансиране може да участва и държавата, но независимо от 
това цялата схема функционира на чисто пазарен принцип

-

Условен участник в структурното финансиране са рейтинговите агенции 
без наличието на които не може да се организира този процес. Те са в 
началото на структурното финансиране. Задачите, които изпълняват са:

o

Оценяват кредитния риск на бизнес организациите, която е 
инициатор на целия процес

o

Оценка на риска на съответния проект, който ще се финансира 
чрез подходите на структурното финансиране

o

Оценка на структурата на бизнеса, който ще се финансира – 
структура на дейността, продуктите, активите на финансирането

o

Оценка на рисковите състояния на всички останали участници в 
структурното финансиране включително и на инвеститорите

-

Основни участници

o

Целева компания – компания, която се създава единствено за да 
се постигне определена цел т.е. има определен срок на 
съществуване тъй като след постигането на целта тази копмания 
се заличава и прекратява съществуването си. Създава се 
обикновено от съществуваща бизнес организация с цел да се 
реализира крупен обект. Много рядко целевата компания може да 
се създаде от инициатори, учредители. Най-често се създава под 
формата на дъщерна компания, която е самостоятелно 
юридическо лице. Много често целевата компания е под фомата 
на ООД, но конкретната и форма зависи от законодателството на 
съответната страна в което се създава. Като седалище се избират 
страни с облекчени данъчни режими. В различните страни няма 
ясна дефиниция за целева компания, което не пречи да се 
използва за създаване на крупни обекти. Абривиатури за целева 
компания са SPV, SPE.

Причини за създаване на целева компания:



Когато трябва да се постигне ограничение на достъпа на 
кредиторите до имуществото на инвеститорите



Когато самия обект на финансиране(проекта) трябва да 
бъде защитен от изпадане в несъстоятелност. Този начин на
финансиране носи наименованието безвъзмездно или 
ограничено възмездно финансиране 

o

Оригинатор – създател на структурно финансиране, инициатор, 
изпълнител, собственик, първоначален кредитор. Той създава 
целевата компания

o

Мениджър на портфейла от активи на целевата компания

o

Аранжор – аранжира структурното финансиране – подбира 
инвеститори и условията за инвестиране 

o

Мениджър на вземанията – да следи реализацията на вземанията 
в съответните срокове и количества

o

Попечител, доверител – финансова институция, чиято задача е да 
осъществи мониторинг върху процеса на аранжирането и 
финансирането на структурното финансиране

o

Инвеститори – широк кръг от частни и публични институции. 
Възможно е да са индивиди, компании, които имат нагласата да 
поемат известен риск и да предоставят финансови ресурси чрез 
целевата компания на бизнес организацията с цел чрез нея да се 
реализира проекта.

Характерно за структурното финансираче е че при инвиститорите се прилага 
приоритетния принцип в смисъл, че всяко структурно финансиране предполага 
участие на 3 групи инвеститори, които са разделени по критерии 
удовлетворяване на вземанията в случай на неуспех на проекта или в случай 
на частичен успех. Това са така наречените Senoir 
инвеститори(първокачествени, първокласни). Те се удовлетворяват на първо 
място. Втората група инвеститори се нарича mezzanine(междинни) – 
специфични инвеститори, които инвестиат определени средства делейки ги на 
2 групи. Една част от паричните средства които инвестират са под формата на 
кердит, другата част се инвестира под формата на дялово участие. От една 
страна те са инвеститор, а от друга кредитори. Трети вид инвеститори са 
Junior(младши) инвеститори. Те са на последно място при усвояването на 
средствата

o

Гаранционна институиция – това е финансова институция(банка). 
Тя поема гаранцията когато организатора не може да плати 
задълженията си.

Цялостия процес на аранжиране и функциониране на структурното 
финансиране може да се изрази нагледно:

-

Първи етап – създаване на ЦК-я, първоначално финансиране от 
оригинатора

-

Втори етап – избор и възлагане на рейтингова агенция да присъди 
рейтинги на потенциалните партньори, аранжори, портфолио, 
мениджъри, инвеститори и др. участници в структурното финансиране

-

Трети етап – избор на участници въз основа на рейтингите

-

Четвърти етап – аранжиране на процеса на финансирането

-

Пети етап – превеждане на траншове от инвеститорите в ЦК-я

-

Шести етап – предобиване на допълнителни активи от страна на ЦК-я

-

Седми етап – управление на придобитите активи в съответствие с 
целите

-

Осми етап – реализиране и отчитане на резултатите от управлението на 
активите

-

Девети етап – формиране на обратни парични потоци към инвеститорите

-

Десети етап – закриване на ЦК-я след погасяването на всичките и 
задължения

През всички етапи тече мониторинг на всички процеси от страна на погасителя

Секютиризацията, база на структурното

финансиране

Секютиризация понятие – метод използван от участниците в структурното 
финансиране за създаване на пул от активи, който от своя страна на следващ 
етап да се използва за създаването на нов краен финансов инструмент. 
Секютиризацията е финансова практика за обединяване на различни видове 
кредити(на договорна основа), като например договори за жилищни и ипотечни 
кредити, договори за бизнес ипотечни кредити, договори за кредити за покупка 
на автомобили, договори за кредитни задължения по кредитни карти. 
Обикновено такива различни видове кредити се събират в едно и образуват 
един консолидиран заем. Интересното е че той се отразява задбалансово(не 
променя капиталовата структура на компанията). На базата на този 
консолидиран кредит се емитират нови ценни книжа, които се предлагат на 
широк кръг от инвеститори, тъй като целта на секюритизацията е да се намерят
финасови ресурси. Най-често тези ценни книжа се делят на 2 групи:

-

Ценни книжа, обезпечени с ипотечни жилищни кредити - RMBS 

-

Ценни книжа, обезпечени с други видове кредити – ABS

Причини за пораждане на секюритизацията:

-

Осигурява се по-добро използване на наличния основен капитал на 
компанията

-

Секюритизацията представлява форма за алтернативно инвестиране, а 
инвеститорите са склонни и търсят нови възможности за да постигнат 
своите цели

-

Чрез нея се създава възможност за набиране на по-евтин финансов 
ресурс, това се отнася най-вече за компаниите оригинатори, които са с 
по-нисък рейтинг.

-

Чрез секюритизацията се получава редуциране на т.нар. кредитна 
концентрация(концентрирани на големи кредити в големи компании)

-

Чрез секюритизацията се създава възможност да се управлява по-добре 
риска, лихвените проценти и ликвидността на 
оригинаторите(инициаторите)

-

Чрез секюритизацията се получава разпределение на риска, между 
различните участници на секюритизационния процес 

-

Постига се диверсификация на инвеститорите

Недостатъци на секюритизацията:

-

Ограничава се възможността на отделните инвеститори да наблюдават и
да управляват риска на своята собствена инвестиция от където те не 
могат да формулират и адекватни изисквания по отношение на 
очакваната от тях възвръщаемост(доходност)

-

При положение че имаме трансформиране на един вид ценни книжа, или 
задължения, доходи, активи в друг вид чрез секюритизацията, които се 
предлагат на многобройни инвеститори се разкъсва връзката между 
емитент и инвеститор, което често води до нарушаване или подценяване,
не спазване на изискванията и стандартите за емисии на ценни книжа в 
отделните страни.

-

Секюритизираните ценни книжа се записват като задбалансови активи, и 
следователно те не променят неговата капиталова структура, а тя 
напрактика се е променила. Така се изкривява представата и оценката за
кредитния риск на оригинатора и подвеждат кредитните агенции, когато 
трябва да дадат оценка за кредитния рейтинг

-

Този пул от кредити се състои от кредити, които са с различни 
характеристики и характеристиките на всеки един кредит се променят по 

различен начин във времето. Т.е. целия пул няма стационарен характер 
и това затруднява управлението на този пул.

Структура на секюритизационната сделка

-

Първи етап – етап на пули трансфер – инициатор на сделката е 
оригинатора, той трябва да притежава определено количество активи. 
Оригинаторът има за цел да увеличи капитала си, или тогава когато иска 
да реструктурира дълга си и когато оригинаторът оценява, че финансите 
трябва да бъдат правно и икономически по-добре структурирани и 
регулирани. Има практика активите да се прехвърлят на специално 
създадена за това фирма с цел, при финансова несъстоятелност 
активите да са защитени, това става главно чрез три начина:

o

Оригинатора продава активите на специално създадена за целта 
компания. 

o

Оригинатора финансира създадената за целта компания. 

o

Чрез частична продажба и чрез частично финансиране

-

Втори етап – емисия на ценни книжа чрез които могат да бъдат 
предложени на инвеститорите. Като компанията се инвестира от 
рейтиговите оценки за емитентите. Може да се включва и инвестиционна 
агенция.

-

Трети етап – етап на трансфер, усъвършенстване и транширане. 
Ценните книжа, които са емитирани от компанията се наричат кредитни 
подобрения. Тези ценни книжа са с по-висок рейтинг от тези на 
оригинатора и обикновено те се разделят на класове или траншове. 
Траншовете имат различна субподчиненост по между си. Ценните книжа 
от всеки клас имат различен риск и се различават по кредитните 
претенции(претенциите на кредиторите). Може да бъдат използвани 
допълнителни инструменти за да се подобри кредитирането. Може да се 
създаде резервен фонд, като по този начин да се подобри изплащането и
да се подобри класа на определени ценни книжа. Може да се открие 
т.нар. специална обезпечителна сметка, която да използава като 
резервен фонд.

-

Четвърти етап – свързан е с осъществяването на процедури във връзка 
със секюритизационния процес. Процедури и услуги свързани с 
плащанията, както и услуги свързани с мониторинга на всички видове 
активи включени в сделката, той също се осъществява от отделна 
компания, която осъществява наблюдение по отношение на вероятност 
за неизпълнение на плащанията и задълженията.

-

Пети етап – погасителен, краен етап. При него на практика се изплащат 
секюритизационните ценни книжа. Има две възможности за това 
изплащане:

o

Едната възможност е да се изплаща на една усреднена 
дата(падеж), тази възможност на практика се използва рядко

o

Изплащането става на различни падежи, ежегодно, или на 
определен период от време, като на всеки падеж се изплаща на 
определен инвеститор.

-

Шести етап – оценка на вече протеклата секюритизационна сделка. 
Оценка на структурния риск и на поощренията(стимули)

Транширането – втори стълб на структурното

финансиране

Транширането е вторият стълб, на който се крепи структурното финансиране. 
Само за да направим връзка с предходното изложение ще припомним, че SPV 
емитира ценни книжа и те се категоризират от рейтингови агенции. Така те 
привличат различни категории инвеститори, които също биват „рейтингувани”.
Това „рейтингуване” на ценните книжа се нарича в процеса на структурно 
финансиране „транширане” или категоризиране. Нарича се така, защото 
фактически ценните книжа от една и съща емисия се разпределят в различни 
групи (категории, траншове) или на различни части от цялата емисия се 
присвоява различна степен на подчиненост (субординация). Всеки „транш” има 
различна степен на кредитна протекция, на защита от риск. Трябва да 
отбележим и това, че наименованието „транш” идва от френски (филия, секция,
серия, порция). Във финансов смисъл всяка една ценна книга от емисията 
представлява или съдържа част от риска по сделката. Определен брой ценни 
книжа се обединяват (траншират) и съдържат част от риска.
Документацията по сделката обикновено определя транша като „различен” 
клас, с различна оценка и разграничението е на:

­

Senior или старши. Означават се с букви ААА (три пъти А), АА (два пъти
А) и А и са атрактивни за широк кръг инвеститори;

­

Junior или младши. Означават се с букви B, C, и т.н.

Клас ААА с най-висок кредитен рейтинг има право и претенции върху първите 
парични потоци на SPV (компанията емитира ценни книжа, набира капитал от 
продажбата им, инвестира го в бизнес-начинания и получава доход под 
формата на входящи парични потоци). Следващите класове (траншове) 
инвеститори получават плащания от следващите парични потоци. По този 
начин се отлага във времето тяхната доходност и се налага да чакат. Това се 
оприличава на каскаден ефект и се нарича „водопад на паричния поток” – cash