Външна дейност на ЕС. Сътрудничество с

трети страни и хуманитарна помощ.

Външната дейност на ЕС обхваща външната политика, отбраната и 

сигурността, търговията, сътрудничеството за развитие и хуманитарната 
помощ. 

Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е административна 

структура на Европейския съюз (ЕС) която, от създаването му през 2010 г. 
изпълнява функции на външно министерство и на дипломатически корпус на 
ЕС, водейки общата външна политика и политика на сигурност и други външни 
дейности на Евросъюза.

ЕСВД се създава след влизането в сила на Договора 

от Лисабон. ЕСВД е под ръководството на Върховния представител по 
въпросите на външните работи и политиката на сигурност. ЕСВД е независима 
от другите институции на ЕС. Образувана е в резултат на сливането на 
външните отдели на Европейския съвет и на Европейската комисия, а също 
така разполага със самостоятелен бюджет. 

Европейската служба за външна дейност първоначално е включена в 

Европейска конституция. След отхвърлянето на Конституцията идеята се 
възражда отново в Договора от Лисабон, който влиза в сила през 2009 г. 
Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност
се определят с решение на Съвета. Съветът действа по предложение на 
Върховния представител след консултация с Европейския парламент и след 
одобрение от Комисията.   

Какво прави Европейската служба за външна дейност?



Подкрепя върховния представител на ЕС при провеждането на външната

политика и политиката на сигурност на ЕС.



Управлява дипломатическите отношения и стратегическите 

партньорства със страни извън ЕС.



Работи с националните дипломатически служби на страните от ЕС, с 

ООН и други водещи сили.

Нейните цели са свързани с: 



Укрепване на мира — чрез политическа, икономическа и практическа 

подкрепа;



Гарантиране на сигурност — в рамките на общата политика за сигурност 

и отбрана;



Поддържане на добри отношения с най-близките съседи на ЕС чрез 

европейската политика за съседство;



Развитие, хуманитарна помощ и реакция при кризи;



Вземане на мерки във връзка с изменението на климата и по въпроси, 

свързани с човешките права.