ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „МЕЖДУНАРОДНО И СРАВНИТЕЛНО ПРАВО”

КУРСОВА РАБОТА

ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

НА ТЕМА: 

ВЕСТФАЛСКИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ  /1648 г./ 

В научния свят все още няма точна дефиниция за онова, което се определя с 

общоприетия във всички езици термин „международни отношения”. Не съществува и 

точно определение за тяхната система, което от своя страна да обедини мненията на 

множеството   изследователи   в   тази   област.   Причините   за   голямото   разнообразие   на 

определяния   са   много.   Сред   тях   значение   имат   както   все   още   неизграденият 

категориален и терминологичен апарат на формиращата се теория, неяснотите относно 

структурата,   компонентите   и   съставните   елементи   на   системата,   така   и   външните 

влияния на изпълнените с конфронтация и напрежения отношения върху световната 

сцена през годините на студената война.

През 1648 г. в Европа възникна една нова система на международни отношения, 

която е съставена от лигитимни и независими държави, които взаимно се признават. 

Външнополитическите стъпки на държавите  започват да се регулират от нови правила, 

в резултат на което започва едно отмиране на средновековните схеми на поведение. 

Така постепенно се създава един нов международен ред в Европа.

Всеобщо   е   споделено   убеждението   на   изследователите   в   областта   на 

международните отношения, че разделителната линия се бележи от възстановилия се 

след войната мир – Вестфалски мирен договор /1648г./, който бива основан на принципа 

на суверенитета, изискваш вътрешните работи и институцията на всяка държава да не 

влизат по никакъв начин в сферата на вътрешните работи и институцията на която и да 

е   друга   държава.   Доктрината,   вложена   в   основата   на   Вестфалския   мир   утвърждава 

международните отношения като отношения между  националните държави. 

Обект 

на настоящата курсова работа са Вестфалски договорености /1648 г./

Предмет  

на   това   изследване   е   анализиране   на   спецификата   на   Вестфалската 

система на международни отношения – еволюция, разцвет и упадък.

Целта  

е   да   се   изясни   механизмът   на   функциониране   и   значението   на 

договореностите за баланса на Великите сили в Европа.

За   постигане   на   така   формулираната   цел   ще   бъдат   разгледани   следните   по-

значими задачи:

1. Вестфалски мирни договорености. 

2. Цел и условия на Вестфалските договорености.

3. Характеристика и значение на Вестфалската система. 

І. Вестфалски договорености

1.1.

 Мотиви за сключване на Вестфалският договор

През по-голямата част на първата половина ХVІІ век – 1618-1648 г., Централна 

Европа   е   разлюляна   от   серия   въоръжени   конфликти.  Тя   е  опустошена   от   грабежи, 

2

убийства, изнасилвания и болести. Войната се води почти изцяло върху територията на 

днешна  Германия   като  първоначално  е  борба   между  католиците  и  протестантите   за 

хегемонията в Свещената Римска империя. Едва към своя край, тя се превръща в битка 

на национализма срещу доминацията на Хабсбурската династия.

  Копнежът   за   мир  постепенно   се   засилва,  когато   хората   осъзнават,  че  в  тази 

война никой не може да е победител. 

Императорът   на   Свещената   римска   империя   Фердинанд   III,   френският   крал 

Луи XIII   и   шведската   кралица   Кристина   са   единодушни,   че   трябва   да   се   проведе 

конференция, на която всички участници във войната да се съберат и да водят мирни 

преговори. За място на събитието избират два града - Оснабрюк и Мюнстер в немската 

провинция Вестфалия. Изборът се спира на тях, тъй като се намират по средата между 

столиците   на   Швеция   и   Франция.   През   1643 г.   150 делегации,   някои   от   които   с 

множество съветници, пристигат в двата града, като католическите пратеници се събрат 

в Мюнстер, а протестантските - в Оснабрюк.

Първо, се установява редът, по който да се регламентират титлата и ранга на 

пратениците,   местата   им   за   сядане   и   различните   процедури.   След   това   започват 

мирните преговори, като предложенията се предават от една делегация на друга чрез 

посредници. 

Историята   на   дипломацията   обикновено   смята   за   начало   на   историята   на 

европейските конгреси, Вестфалския мир. Мирът се сключва след дълги преговори, 

които започват още през 1644 г. в градовете Оснабрюк и Мюнстер във Вестфалия. В 

Оснабрюк заседават представители на императора, на немските протестантски князе и 

на   Швеция,   а   в   Мюнстер   –   пратеници   на   императора   на   Франция   и   на   други 

католически   държави.   Императорския   пратеник,   изкусния   дипломат   Траутмансдорф, 

употребява всички усилия да задоволи апетитите на Швеция, да я откъсне от Франция и 

да създаде по-благоприятни за империята условия за преговори. Независимо от това 

Швеция   си   остава   здраво   привързана   към   френската   колесница,   която   тогава   се 

управлява, не от Ришельо, а от новият ръководител на френската политика – кардинал 

Мазарини.   Подстрекавайки   бранденбургския   курфюрст   против   прекомерните 

претенции   на   Швеция   за   територии   по   южното   крайбрежие   на   Балтика,   Мазарини 

изпраща шведските претенции и по този начин принуждава Швеция да върви заедно с 

Франция.   Единственото,   което   Траутмансдорф   успява   да   направи,   е   да   защити 

австрийските владения на Хабсбургите от по-нататъшно разпокъсване и по такъв начин 

3

да  запази  държавната   цялост   на  бъдеща   Австрия.   Окончателните  мирни   условия  се 

подписват   в   Мюнстер   на   24.X.1648г.,   където   малко   преди   това   пристигат 

пълномощниците   от   Оснабрюк.  Със   сключването   на     Мюнстерския   договор,   който 

представлява   част   от   Вестфалския   мирен   договор   е   прието   да   се   счита,   че   започва 

съвременната епоха в международните политически отношения в Европа.

Немските князе получават правото да водят самостоятелна външна политика, да 

сключват договори с чуждестранни държави, да обявяват война и да сключват мир, 

наистина   с   уговорката,   че   тяхната   външна   политика   няма   да   бъде   насочена   против 

империята. Тази уговорка няма особено значение. Швеция постига това, че устиетата на 

източноевропейските реки, вливащи се в Балтийско и Северно море, по които реки 

плавали товарите със зърнени храни от Източна Европа за Холандия и Англия да са в 

нейни ръце. Франция получава Елзас, с изключение на Страсбург и утвърждава властта 

си   в   трите   епископства   Мец,   Тур   и   Вердюн.   Мирният   договор   потвърждава   и 

самостоятелността   на   Холандия   и   признава   независимостта   на   Швейцария   от 

империята. За гаранти на условията на мирния договор са признати Франция и Швеция.

За първи път европейските държави разглеждат континента като едно цяло и са 

готови да носят за него съвместна отговорност.

С подписването на Вестфалският  мирен договор на 24 октомври 1648 г. в двата 

града  на Вестфалия – Оснабрюк  и Мюнстер настъпва и краят на една жестока война, 

продължила цели тридесет години и отнела много жертви. На практика той се състои от 

два мирни договора – оснабюрски и мюнстерски.

Единият   е  между   Свещената   Римска   империя   (германско-австрийска   държава 

управлявана от Хабсбургите) и нейните съюзници от една страна, и Швеция и нейните 

съюзници, от друга. Вторият договор е между Свещената Римска империя и нейните 

съюзници от една страна, и Франция и нейните съюзници от друга.

Договорът се основава на необходимостта да се постигне общо споразумение, а 

не на някаква възвишена нравственост. Независимите нации решават да не се намесват 

в   делата   на   други   държави. Вестфалският   мирен   договор   утвърждава   държавния 

суверенитет   както   и   принципа   на   ненамеса   във   вътрешните   дела   на   държавите   и 

разчиства   пътя   за   създаването   на   международна   система,   основавана   на  баланса   на 

силите  между  националните  държави.  Негова   основа   е  доктрината   за  суверенитета

, 

която определя, че вътрешнополитическото поведение на държавата и институциите й 

не могат да бъдат обект на намеса от страна на други държави. Може с увереност да се 

4

твърди, че резултатът от този договор е превръщането на

суверенната териториална 

държава в доминираща форма на политическо устройство на света.

С   подписването   на   мирния   договор   се   слага   край   на   религиозните   войни   на 

Стария континент и началото на Вестфалската система на международни отношения. 

Сред основните и принципи са приоритет на националните интереси над религиозната 

идеологизация,   фундаментално   право   за   самоопределение,   равноправие   между 

отделните държави, баланс на силите и взаимна ненамеса във вътрешните работи. Тези 

принципи  са  на  особена  почит  от  привържениците  на  реализма  като  противовес  на 

идеализма в международната политика.

1.1.

Съдържание на договорите

Договорите  съдържат  териториално-политически,  религиозни  и  законодателни 

клаузи:

- териториално-политически - в този план се включват  претенциите на Швеция, 

които биват напълно удовлетворени. Тя реализира основната си цел, за която воюва, а 

именно – контрол на най-важните пристанища,

  не   само   по   крайбрежието   на   Балтийско   море,   но   и   на   Северно   море. 

Териториалните и придобивки са за сметка на Бранденбург и Мекленбург. Франция 

присъединява   три   лотарингски   епископства   и   получава   цял   Елзас   без   Страсбург. 

Швейцария и Нидерландия напускат състава на Свещената Римска империя. 

-   законодателни   клаузи   –   засягат   в   най-голяма   степен   Германия,   като 

поражението и във войната е победа за независимите германски князе над централната 

императорска власт. Те получават правото да сключват договори помежду си, както и с 

чужди държави. Възникват в империята държави с абсолютистки   конституции, като 

Бавария и Бранденбург и такива със съсловни – Вюртенберг и Мекленбург. С отделни 

клаузи се гарантира пълният суверенитет на императорските съсловия чрез т.нар     „ius-

faederationis” (право на съюзи), ако не са сключени срещу империята и  императора.

- религиозни клаузи- с тях се изравняват правата на калвинисти,     лутерани и 

католици   в   Германия.   Така   се   утвърждава   чрез   Вестфалския   мир   Аугсбургския 

религиозен мирен трактат от 1555 г. С него се закрепя политическото и религиозно 

разделение   на   Германия,   като   в   него   се   включват   и   калвинистите.   Узаконява   се 

извършената до 1620 г. секуларизация на църковни земи и се отнема на германските 

князе правото да определят религиозната принадлежност на своите поданици.

5